Преди време, още в ролята си на кмет на София, а не кмет на България Бойко Борисов обясняваше в едно предаване (за съжаление не намирам запис из интернетЪ), че жена не се бие, горе долу със следните думи: „Да й биеш един два шамара, може, но чак да й разбиеш носа .. не е мъжко”. И това ми се е запечатало в главата.
Защото кметът на България може да има много недостатъци, но това, че демонстрира, че държи на мъжкото поведение и, да предположим, на мъжката дума, не може да му се отрече. Или поне не можеше.
Защото в момента, в управлението на това село (нищо против селата като такива, просто това са малки общности, в които слуховете и клюките на мегдана имат неимоверно голямо влияние върху културния, социалния и икономически статус на социума) , наречено България, няма нищо, което мога да свържа с мъжката дума, още по малко с честта.
Защото за мен, мъжка дума означава да заложиш честта си на нея, да държиш да поетите ангажименти и зад всичко казано от теб, да заставаш с името си. Мъжката дума не е непременно дадена от мъж, може и жена да даде мъжка дума. Липсата на кости у голяма част от управляващите е повече от очевадна. Скандалите се вихрят един през друг. И те се дължат до голяма степен на това, че чест вече не означава нищо.
Наглото медийно поведение не означава да имаш чест. Означава да нямаш съвест, морал и други разни дреболии.
А аз само искам да попитам: Къде отиде честта?
Няма коментари:
Публикуване на коментар