събота, 27 юли 2013 г.

Важното е, че ни има



Ужасно се уморих. Май най-вече от себе си, но това не променя факта на умората. Уморих се от себе си, защото, явно, съм умна, красива, със значителен финансов ресурс, осигурен от Сорос.. някъде ми се губят две-три деца.., но това сигурно е, защото съм от поколението F, а Facebook прави ферми с крави и овце. 

Нещо ми се губи логиката, обаче. Ако съм умна, както и останалите хора, с които, явно, интелектът ни ни е събрал всяка Божа вечер от 44 календарни дни (физически аз съм от 24), защо ме смятат за идиот? Защо всяка сутрин, след поредната вечер на гняв, обикаляне и викане, чувам от телевизора как взимам заложници, как тормозя полицаите, как преча на някакви от 120 до 240 човека да работят ЗА МЕН? Защо всяка Божа сутрин ми се обяснява, че исканията ми са изпълнени, след като „персоналната грешка“ е отстранена, при положение, че и аз, и обясняващите сме напълно наясно, че изобщо не става дума за „персонална“ грешка (btw. така и не разбрах, чия персона точно е отговорна за тази грешка)? 

Уморих се от себе си.. Уморих се да разсъждавам, уморих се да виждам решенията, уморих се да сдържам гнева си..

Чувам и чета, че сме били едни усмихнати хаймани, които за кеф се разхождат всяка вечер из София. Сигурно има и такива. Но след ДАНСwithme 40 много ясно и точно си дадох сметка защо са шегите и смеха. Това е смехът на отчаянието. Защото ако не е смехът ще е камъкът, бутилката и, най-вече, билетът – за влак, самолет или автобус, но винаги еднопосочен.
Всъщност изобщо не е важно кой какво скандира, кой какво прави (изключвам арт инсталациите, които имат само и единствено за цел да промотират авторите си). Не е важно дали се вика или мълчи. Не е важно дали пием бира или вода, дали пушим или седим на платното. 

Важното е, че сме там. Всяка вечер. С нови и стари лица. Вече се разпознаваме и разминавайки се по улицата се поздравяваме, и чак след като се отминем се сещаме, че вчера сме си казали „Оставка“ или сме си подали ръка, за да станем от уличната настилка, или за да се издърпаме от ударите на полицейската палка. Важното е, че ни има. 

А от това не мога да се уморя. Не мога да се уморя от това, че ме има и че като мен има поне едни 30 000 човека, които няма да се уморят да ги има. 

Няма да се уморя да искам справедливост и, не, няма да се уморя да я защитавам.
Важно уточнение е, че аз не оспорвам резултатите от изборите, не казвам, че милион и петстотин хиляди човка нямат право на мнение (толкова са гласували за БСП, АТАКА и ДПС).

Казвам, че 7 милиона и половина човека са заложници на финансовите интереси на петдесетина човека. Казвам, че цялата нация е заложник на мръсни сделки и егоистични интереси. Казвам, че цялата нация е заложник на медийната манипулация и пропаганда.

Казвам, че нагло и нарочно ни третират като идиоти, с цел в един момент да станем такива.
Е, аз, лумпен станах, но за идиот – отказвам. Отказвам да ми се отклонява вниманието с маловажни скандалчета, докато някакви хора правят абсурдни назначения и взимат още по абсурдни решения.. 

Уморих се. Уморих се да отказвам да приемам себе си като емигрант в собствената си държава.. Уморих се да отказвам да стана емигрант.. Но ще продължавам да отказвам, въпреки умората, въпреки отчаянието, въпреки тежкия път, който предстои, ще отказвам докато ни има.

 ОСТАВКА сега! #ДАНСwithME

Няма коментари:

Публикуване на коментар