сряда, 23 октомври 2013 г.

Става дума за договорите, глупако!



Става дума за договорите и отговорността, глупако! Глупако, ти си всеки един от депутатите, всеки един от министрите, всеки един от управляващите партийни върхушки. 

Става дума за договорите глупако. За малките и големите, за ежедневните и дългогодишните, тези, които трябва да се спазват, а не се. Защото не знаете как се носи отговорност. Защото сключването на договор е отговорност. Защото всички, освен права, имаме и задължения.
Възпитали сте и възпитаваме една нация от безотговорни мрънкала, които поемат ангажименти, когато са в нужда, обещават и се кълнат, че ще се издължат, когато катастрофата е близо, а те нямат нито ресурса, нито възпитанието да се оправят сами. И в момента, в който облаците се разпръскват и вижда лъча светлина, започва да търси начин да се измъкне, да се изсули и да прецака партньора си, подал му ръка в труден момент. 

Възпитали сте и възпитаваме една нация от хора, които отказват, а и не знаят как, да носят отговорност за хората, за които гласуват – същите като тях българи, горди синове на VELIKA MAJKA BALGARIQ, отказват да носят отговорност за тяхните грешки и провали, но гордо се кичат с т.нар. „успехи по време на нашето управление”. 

Възпитали сте и възпитаваме една нация от хора, които не знаят какво означава точност. Хора, които губят своето и чуждото време, не спазвайки дребните договорки на ежедневието. Договори, които искат отговорност. 

Става дума за договорите, глупако! Става дума за договорите, Бойко! Става дума за договорите, Станишев! 

Опитът за продължаване на мораториума върху продажбата на земеделската земя вчера е само поредното неспазване на поети към партньорите ангажименти. Неспазване от некомпетентност. Неспазване от некадърност. Неспазване от проста злонамереност. Неспазване с цел популизъм. 

Вчерашното упражнение е просто още един урок по неспазване на правилата. Още една лъжичка в лакомата уста на мрънкащото дете, което иска да има само права, но не и отговорност. Без да съзнава, че не се ли научи на отговорността да си спазва договори нито заплатата му ще се увеличи, нито цената на земята ще се вдигне, нито здравеопазването му ще се подобри.

Управлението е планиране, а не оправдание, глупако. Управлението е договор със суверенът, глупако! Управлението е отговорност.

Докато пишех това, разбрах, че студенти са окупирали зала272 в Софийския университет, и това някак си ми оправи настроението и ми върна мисълта, че може би все още има надежда. 


2 коментара:

  1. Точно така! Договорите трябва да се спазват. И не само това. Просто е безсмислено и популистко да се удължава този мораториум, при положение и че сега чужди граждани могат да купуват земя чрез юридически лица.

    А за Надеждата ти завиждам... За мен тя умря доста отдавна.

    ОтговорИзтриване
    Отговори
    1. ".. ми върна мисълта, че може би все още има надежда" .. на мисълта съм още.. надежда към момента няма

      Изтриване