Това е опит, без претенции за изчерпателност, да се разгледа ролята на младите в съвременните протести в България, в контекста на социалната динамика, медийната среда и цифровата комуникация. Целта е да се обясни не дали младите „водят“ протестите, а как те участват в тях, как се конструира техният обществен образ и как интернет променя логиката на гражданската мобилизация.
Текстът е хибридна продукция от моя интелект и любезното съдействие на изкуствения, в лицето на ChatGPT.
Изследването стъпва върху три типа източници: социологически проучвания, медийни публикации и анализ на цифровата среда. Данните показват, че младите не формират хомогенна група, нито действат като единен политически субект. Те обаче са изведени от медиите като ключов символен фактор, чрез който се обяснява смисълът на протестите. Това символно натоварване води до опростяване на реалните социални процеси и до прехвърляне на отговорност върху едно поколение, вместо към структурни проблеми в управлението, институционалната среда и публичния диалог.
Бюджетът, който често се посочва като причина за протестите, в действителност функционира като спусък — конкретен повод за израз на натрупано недоволство, а не като негов източник. Реалните основания са дългосрочни: политическа нестабилност, недоверие към институциите, социална несигурност и липса на усещане за перспектива. Протестите са следствие от структурно напрежение, а не от еднократно събитие.
Медийната среда играе активна роля в оформянето на общественото възприятие. Анализът идентифицира конкуриращи се разкази за младите: в едни публикации те са представяни като носители на гражданска енергия, в други – като емоционално неориентирани, в трети – като манипулирани или дори като заплаха за реда. Тези противоположни образи съществуват едновременно и създават силно поляризирана публична среда, в която младите по-често са обект на интерпретация, отколкото субект на собствено представяне.
Интернет средата не е вторичен канал, а структурна част от протестната динамика. За младите дигиталното пространство е първичната среда на социално взаимодействие. Там се формират интерпретациите, езикът на недоволството и усещането за принадлежност. Социалните мрежи не просто отразяват случващото се, а го ускоряват, усилват и рамкират. Онлайн мобилизацията не заменя уличното присъствие, а го подготвя и го прави възможно.
Особено значение имат дигиталните посредници (инфлуенсърите), които не действат като лидери, но играят ролята на медиатори на смисъл. Те превеждат сложни теми, канализират емоция и създават разпознаваема форма на протестно съдържание. Тяхното влияние не произтича от институционална позиция, а от доверие, идентификация и културна близост с аудиторията.
В същото време цифровата среда носи рискове: дезинформация, радикализация на езика и ускорена поляризация. Платформите благоприятстват емоционално съдържание, което води до бързо разпространение на възмущение и страх, но затруднява рационалния дебат. Това обаче не означава, че онлайн протестът е „изкуствен“ – означава, че протича в среда с различна логика на видимост и влияние.
Основният извод е, че младите не са причината за протестите, а техен видим носител в цифрова и медийна среда, която има нужда от лица, символи и опростени образи. Протестът не е „на поколението“, а поколението е поставено в центъра на разказа за протеста. Истинските причини са структурни, институционални и дългосрочни.
Анализът показва, че ако общественият дебат продължи да се фокусира върху „младите“ вместо върху системните проблеми, ще се загуби възможността за реален разговор за управление, доверие и бъдеще. Най-същественият въпрос не е „Защо младите протестират“, а „Какво в държавата прави протестите неизбежни“.
ВЪВЕДЕНИЕ
През последните седмици България стана свидетел на нова вълна от улични протести, в чиято публична картина младите хора заеха централно място. Не единствено като реални участници в събитията, но и като основен фокус на медийното отразяване и политическото говорене. В националните медии, социалните мрежи и изявленията на политически лидери именно „младите“ бяха изведени като ключов образ на протеста – като символ, като генератор на енергия и като евентуален носител на промяна.
Тази рамка не възниква по естествен път, а се изгражда целенасочено чрез медийни разкази, интервюта, генерални обобщения и политически интерпретации. Младите са представяни не просто като една от участващите групи, а като „лицето“ на протеста – независимо от това, че протестът реално включва разнообразен социален профил и поколения.
Същевременно настоящата протестна вълна не следва класическия сценарий на политически организиран протест, нито се развива около ясно структурирана партия, централен лидер или платформа. Тя придобива формата на мрежово движение, развиващо се едновременно в публичното пространство и в цифровата среда – социални мрежи, видеоплатформи, чат групи, инфлуенсърски канали и общностни мрежи.
Протестът се разгръща в контекст на продължителна политическа нестабилност, институционална ерозия и натрупано обществено недоверие. Изминалите години създадоха трайно усещане за несигурност, а липсата на ясна перспектива – особено сред младото поколение – постепенно се превърна в постоянен фон на публичния дебат.
Особеното в настоящата ситуация не е само масовостта на протестите, а начинът, по който те се преживяват и комуникират: чрез визуален език, музика, мемета, културни символи, кратки видеа и хумор. Това поставя въпроса дали протестът не се случва едновременно като политическо действие и като културен процес – и дали младите не са възприети (и използвани в публичния дискурс) не само като социална група, а и като носител на определен наратив за „промяната“.
Защо младите хора се включиха толкова активно в протеста именно в този момент?
Въпросът не се разглежда като реакция на единично политическо решение, конкретна личност или изолиран скандал, а като резултат от натрупване на социални, икономически, културни и комуникационни фактори, които в определен момент се пресичат и пораждат масова мобилизация.
Анализът си поставя за задача не просто да проследи действията на младите като протестиращи, а да изследва:
- как и защо младото поколение е изведено от медиите и политическите говорители като „лицето“ на протеста;
- какви са социалните и психологическите нагласи на младите, очертани от социологическите изследвания;
- как интернет средата и инфлуенсърската култура ускоряват превръщането на недоволството в публично действие;
- как протестът функционира едновременно като политически акт и като културен феномен.
Целта не е да се търси:
- организатор,
- манипулатор
- или „скрита режисура“,
а да се обяснят механизмите, чрез които:
- личните тревоги стават споделени проблеми,
- социалната несигурност се превръща в политическо послание,
- дигиталното съдържание води до реална мобилизация,
- а медийният наратив структурира публичното възприятие.
Изследването разглежда младите не единствено като участници в протеста, а като обект на:
- медийно конструиран образ,
- политическо говорене,
- обществено очакване.
По този начин анализът цели да разграничи:
- реалната социална динамика,
- от публичния разказ за нея,
и да постави протестната активност на младите в по-широк контекст на поколенческа несигурност, институционална криза и цифровата трансформация на гражданското участие.
I. Какви са младите „преди протеста“ – социологическият профил
1. Двоен хоризонт: личен оптимизъм и обществен песимизъм
Най-консистентната характеристика на българската младеж е ясно изразеното разминаване между личната перспектива и оценката за обществото.
И двете изследвания потвърждават наличие на двойствена нагласа – увереност в личните възможности, съчетана с ниско доверие в средата. Докладът на Фондация „Фридрих Еберт“ (2024) показва, че 70% от младите са оптимисти за собственото си бъдеще, но едва 29% вярват в положителна обществена перспектива за България
Данните на агенция Trend (2024) допълват тази картина със силно изразена несигурност относно социалната и икономическата рамка на бъдещето, независимо от относително стабилната оценка за личния потенциал .
И двете изследвания очертават младите като поколение, което се възприема като способно, но разчитащо на среда, която не гарантира стабилност, развитие или справедливост. Така се формира особен тип социална дистанция – увереност без доверие.
2. Тревожността като трайно състояние
И двете изследвания установяват високи нива на тревожност сред младите хора, макар и да я измерват по различен начин.
Фондация „Фридрих Еберт“ регистрира:
- масови притеснения по теми, свързани със системни рискове:
- здравеопазване (47%)
- война (44%)
- климатични промени (42%)
Trend, от своя страна, фокусира тревожността върху личното и биографичното:
- финансови проблеми (45%)
- кариерен неуспех (23%)
- липса на стабилни взаимоотношения (20%)
- емоционална нестабилност и социална изолация
Двете изследвания не си противоречат, а по-скоро осветяват различни нива на едно и също състояние: тревожността присъства както на структурно, така и на личностно равнище. Политическата нестабилност и институционалната слабост се превеждат в индивидуални страхове за „оцеляване“ и „реализация“.
3. Недоверие към институционалната среда
И двете изследвания маркират системна дистанция между младите хора и институциите, макар и през различни показатели.
Фондация „Фридрих Еберт“ отчита:
- ниско доверие към:
- парламент
- правителство
- съдебна система
- и изненадващо низко доверие към ЕС – 24%
Trend не измерва директно политическото доверие, но представя аналогичен резултат чрез индикатори за институционална легитимност:
- само 4% оценяват достъпа до услуги за психично здраве като „много добър“;
- 80% заявяват, че не познават институционалните и НПО механизми за подкрепа
И в двата случая институциите – политически или социални – са възприемани като:
- отдалечени,
- неефективни,
- недостъпни
или формални.
Разликата е в методологията, не в изводите:
Фондация „Фридрих Еберт“ говори през доверие,
Trend – през опит и липса на реално взаимодействие.
4. Емиграционните нагласи: различие в измерването, сходство в усещането
Тук се наблюдава различие по съдържание:
Фондация „Фридрих Еберт“ директно измерва емиграционни намерения и установява, че:
- 74% от младите хора обмислят заминаване в чужбина
Trend не изследва емиграцията като отделен показател.
Въпреки това, данните за:
- страх от финансови проблеми,
- недоволство от институциите,
- усещане за безперспективност
подкрепят индиректно изводите на Фондация „Фридрих Еберт“ за висока нагласа към напускане.
Тук имаме не противоречие, а:
- различен инструментариум,
- сходна картина.
5. Ценности и тяхното институционално непокритие
И двете изследвания регистрират ясно ценностно ядро, което не намира отражение в доверието към системата.
По данни на Фондация „Фридрих Еберт“:
- водещи ценности:
- човешки права (24%)
- сигурност (20%)
- икономическо благосъстояние (14%)
Trend не измерва ценности в класическия им вид, но индиректно ги откроява чрез очаквания към държавата:
- безплатен достъп до психично здраве
- превенция на онлайн насилие
- по-добра социална подкрепа
Това не е противоречие, а различен метод:
- едното измерва ценностите,
- другото – нуждите.
Резултатът и в двата случая показва несъответствие:
ценностите съществуват, но институционалната среда не ги потвърждава в практиката.
Според проучване на Trend (май 2025), 53% от младите вярват, че тяхното поколение може да промени България, а 50% са готови да се включат в обществени процеси и формулиране на политики при конкретна кауза.
В същото време над 60% не смятат, че имат реална възможност да участват във вземането на решения на местно ниво, а 54% считат, че младежите нямат реален достъп до обществено влияние.
Тези данни илюстрират едно поколение, което проявява високи очаквания, но усещане за невидимост — неадекватност на представителството и дефицит на възможности.
И двете изследвания рисуват сходен социален портрет:
Младите в България са:
- тревожни,
- прагматични,
- с ниско институционално доверие,
- ориентирани към лична реализация,
- ценностно активни,
но - системно разочаровани.
Протестната активност не възниква върху „празно поколение“, а върху:
- напрежение,
- чувство за несправедливост,
- липса на перспектива,
- и дигитално подготвено съзнание за действие.
II. Какво добави „настоящият момент“ – политическият и медиен контекст
Политическата среда като фон на протестите
снимка: Ясен Джабиров, 01.12.2025
Тази социална „невидимост“ — усещане, че няма реален достъп до институции и решения — обяснява защо медийният разказ ги превръща в символ: в публична „визитна карта“ на протеста. Младите не са единствените участници, но се оказаха най-видимите, най-споделяните и най-интерпретираните. Това не е случайност, а последица от системен дефицит на представителност, който се проявява и дигитално.
Протестната вълна се развива в контекста на продължителна институционална нестабилност и отслабена представителност. Честата смяна на управления, трудните компромиси в управлението и липсата на ясно разпознаваема стратегическа визия допринасят за усещането, че политическият процес е изчерпал способността си да произвежда устойчиво публично доверие. В този смисъл протестът не възниква като внезапна политическа реакция, а като кумулативен резултат от години политическо напрежение.
Медиите допълнително подчертават това усещане, като ситуират събитията в по-широк наратив за „уморена демокрация“ и за общество, което възприема управлението като поредица от временни сглобки, а не като система за дългосрочно решаване на проблеми. Управлението се преживява по-скоро като реактивно, отколкото като планиращо, а политическите решения – като дистанцирани от ежедневните реалности.
В този контекст протестът се появява като алармен механизъм – не срещу конкретна партия или личност, а срещу усещането за политическа безизходица.
Бюджетът като спусък, не като причина
Проектобюджетът се превръща в ключов елемент в медийното представяне на протестите, но не поради съдържанието си като финансов документ, а поради символното му натоварване. В публичния разказ той функционира като маркер за непредставеното бъдеще – като знак, че настоящият политически ред не произвежда хоризонт за младите поколения.
Вместо да бъде третиран технократски, бюджетът се превежда в социален език. Той се комуникира не чрез числа, а чрез значения: „липса на грижа“, „скъсана връзка между управляващи и управлявани“, „дефицит на визия“. Според този прочит не толкова разпределението на средствата е проблем, а логиката на разпределението – в какви приоритети инвестира държавата, и кои остават невидими.
Медиите усилват този символен ефект, превръщайки бюджета в точка на разпознаване на вече съществуващо недоволство. Това обяснява защо протестът придобива мащаб толкова бързо: не защото документът е радикално различен от предишни бюджети, а защото е прочетен като окончателно доказателство за несъвпадение между институционалните приоритети и очакванията на младите.
Политическата умора като структурен фактор
Усещането за политическа изчерпаност е дълбоко закотвено в медийния разказ. Поредицата от избори, нестабилните управленски формати и хроничните конфликти между институциите създават впечатление за постоянна криза без изход. Политиката се възприема не като пространство на решения, а като поле на конфликти без резултат.
Медиите описват общественото настроение в термини на изтощение. Темите за „изгубено време“, „порочни кръгове“ и „липса на посока“ доминират. Това изчерпване не е просто емоционално – то е свързано с липсата на усещане за напредък. Така протестът се превръща в колективен израз на нетърпение – не толкова срещу конкретни виновници, колкото срещу състояние, което се преживява като застой.
Младите като обяснение на протеста
В публичния разказ младите бързо се превръщат от една от участващите групи в ключов интерпретативен обект. Медиите започват да използват поколенческия профил като обяснителен инструмент. По този начин протестът се персонализира чрез възрастта: „поколението“ се превръща в аналитична категория.
Този подход има двоен ефект. От една страна, той придава разпознаваемост и символна сила на протеста. От друга – опростява социалните му измерения. Вместо сложен социален процес, протестът започва да се възприема като поколенчески жест. Други социални групи остават в периферията на разказа, а динамиката се обяснява чрез „младите“.
Така младите се превръщат в оптика, през която обществото наблюдава самото себе си.
Основните медийни прочити за младите
Медийното пространство не предлага единна интерпретация, а множество паралелни разкази.
В един от тях младите са представени като носители на гражданска активност. Те са описани като хора, които не приемат съществуващото състояние на нещата и използват протеста като легитимна форма на обществен натиск. Този разказ подчертава тяхната информираност, цифрова грамотност и социална чувствителност.
Друг прочит представя младите по-скоро като изразители на тревожност, отколкото като политически субект. Той не омаловажава недоволството, но го поставя в рамките на поколенческа несигурност, обърканост и липса на ориентация. Протестът тук е израз, но не решение.
Паралелно се развива и културният разказ, който интерпретира участието на младите през формите на цифрова култура. Протестът се възприема като сцена за комуникация, идентичност и себеизразяване. Политиката и културата започват да се припокриват.
В контраст стои дискурсът на съмнението. Той поставя под въпрос автентичността на протеста, като го обяснява чрез външна намеса или политическа употреба. Младите са представени не като носители на воля, а като носители на чужди сценарии.
Най-драстичният разказ е този за заплахата. Протестът се описва чрез език на страха, а младите – като потенциален разрушителен фактор.
Младите като символна фигура
Една от най-забележимите трансформации в медийния разказ е превръщането на младите в символ. Те започват да функционират като олицетворение на:
- бъдещето,
- кризата,
- надеждата,
- нестабилността.
Символизацията води до загуба на нюанс. Реалните хора с реални биографии изчезват зад абстрактния образ „поколението“.
Обобщение: медийните нагласи към младите
На ниво публично поведение медиите могат да се подредят в три широки типа:
Медиите с неутрално отразяване се ограничават до описание на събитията, без интерпретативна рамка.
Подкрепящите медии легитимират протеста като социален факт и признават мотивацията на младите.
Критичните и враждебните медии делегитимират участието, като преместват фокуса от причини към подозрение и страх.
Настоящият момент не поражда протестите, а ги прави видими. Медиите не ги създават, но активно ги моделират. Образът на младите не е даден, а конструиран.
Те се превръщат в основния символ на събитие, което в своята логика далеч надхвърля едно поколение.
III. Интернет като среда на протеста: канали, актьори и цифрова логика
Протестната динамика не се разгръща паралелно на интернет, а вътре в него. Цифровата среда не функционира като външен инструмент за комуникация, а като пространство, в което се формират позиции, идентичности и социални връзки. За младите интернет не е канал, а контекст – място, в което се живее социално и културно, и в което политическите събития се преживяват в реално време. Това променя не само начина на информиране, но и самата природа на протестното участие.
Онлайн средата е първото място, в което за повечето млади хора протестът се „появява“ – чрез кратки видеоформати, визуални съобщения, лични свидетелства и неформални коментари. Там се оформя първоначалното разбиране за събитията, там се конструира езикът, чрез който те се тълкуват, и там се изгражда усещането за принадлежност към по-широка общност.
Канали на протестната комуникация
Цифровата инфраструктура на протестите се основава на няколко типа канали, които имат различни функции в процеса на мобилизация.
Социалните мрежи и видеоплатформите изпълняват ролята на бързи разпространители на съдържание. Те осигуряват визуална и емоционална непосредственост: видеа от място, лични разкази, символи и кратки послания достигат до големи аудитории за много кратко време. Това не просто ускорява информирането, а създава усещане за съприсъствие.
Груповите комуникационни канали и затворените онлайн общности функционират като пространства за координация и вътрешна комуникация. Там се уточняват часовете и местата на събиране, обменя се практическа информация и се изгражда чувство за взаимна подкрепа. Тези пространства не са публични в класическия смисъл, но имат висока степен на социална плътност и доверие.
Хибридните канали, в които се преплитат журналистическо съдържание и социални мрежи, пренасят протестните сюжети от една платформа в друга. Видеа и свидетелства, създадени от участници, попадат в новинарски емисии, а журналистически материали циркулират в социални мрежи с нов контекст и нова аудитория. Това размива границата между „медия“ и „потребител“.
Типове инфлуенсъри в протестната екосистема
В отсъствието на централизирано лидерство се появява мрежа от дигитални актьори, които не упражняват формална власт, но влияят върху възприятието и поведението на аудиториите си. Те не действат като организатори в класическия смисъл, а като посредници на внимание, емоция и смисъл.
В медийното пространство могат да бъдат разграничени няколко устойчиви типа дигитални фигури.
Първият тип е „обясняващият инфлуенсър“. Това са профили, които превеждат сложни политически и финансови теми на ежедневен език. Тяхната функция не е толкова в мобилизацията, колкото в интерпретацията. Те действат като неформални преводачи между институционалния език и реалния живот на младите хора. Протестът в този тип съдържание се представя като логичен резултат от обективни фактори, а не като емоционален порив.
Вторият тип е „емоционалният резонатор“. Тук фокусът е не върху обяснение, а върху преживяване. Тези профили артикулират гняв, разочарование и чувство за несправедливост чрез лични истории и емоционално заредени послания. Те не анализират детайлно политиките, но придават човешко измерение на протестното настроение. Тяхното влияние се основава на идентификация: аудиторията разпознава собствените си чувства в съдържанието.
Третият тип е „културният посредник“. Тези профили работят с езика на цифровата култура: музика, визуални символи, ирония и мем-естетика. Политическото послание се превежда в културен код. Протестът не се изразява като програма, а като стил и идентичност. При този тип инфлуенсър политиката се слива с културата, а участието се преживява като принадлежност.
Четвъртият тип е „хибридният коментатор“. Това са профили, които комбинират елемент на журналистическа перспектива с личен глас. Те не просто споделят информация, но я рамкират чрез индивидуална интерпретация. Действат като мост между институционалните новини и личното разбиране. В този тип съдържание границата между репортаж и коментар е силно размита.
Петият тип е „организаторът без структура“. Това са профили, които не притежават формална роля, но изпълняват координиращи функции. Чрез тях се разпространяват информация за място, време и форма на протестно участие. Те не предлагат визия, а логистика. В тази функция интернет позволява бърза мобилизация без формална организация.
Цифровата култура като форма на протест
Онлайн средата не е неутрален преносител на съдържание, а културно пространство със собствен език. Протестът се изразява чрез визуални и аудио-кодове, чрез кратки формати и силно компресирани послания. Меметата не функционират като шега, а като форма на социален коментар. Музикалните фрагменти и символите не са декоративни приспособления, а носители на смисъл.
Тази естетизация на протеста не означава обезсилване. Напротив – тя превръща политическия акт в преживяване. Участието вече не е само рационално, а и емоционално и културно. Протестът се преживява като израз на идентичност, не само като позиция.
Емоционална динамика и алгоритмично усилване
Емоцията е централен елемент в цифровата логика. Платформите благоприятстват съдържание, което предизвиква реакция. Това означава, че възмущението и тревогата се разпространяват по-лесно от сложния анализ. В резултат протестната енергия може бързо да нарасне, но и също толкова бързо да се разпилее.
Този механизъм не създава недоволството, но го усилва. Онлайн средата действа като резонатор на съществуващо социално напрежение.
Дезинформацията като структурен риск
Дигиталното пространство е уязвимо към непроверена информация. В контекста на протестите това поражда допълнителни съмнения и подозрения. В публичния дебат цифровата мобилизация често се интерпретира като потенциално манипулативна именно заради отворения характер на платформите. От гледна точка на анализа обаче е важно да се прави разграничение между средата и съдържанието: рискът от дезинформация не отменя автентичността на социалното недоволство, а усложнява начина, по който то се възприема.
Интернет не е вторичен фактор, а структурен елемент на протеста. Дигиталните канали не просто разпространяват информация, а оформят самото преживяване на събитието. Инфлуенсърите не са лидери, а медиатори; мрежите не са организация, а инфраструктура.
Поколението Z не „използва“ интернет, за да протестира. Протестът се формира в социална среда, която е цифрова по своята природа. В този смисъл онлайн пространството не е допълнение към публичния живот, а негово основно измерение.
Изводи
Този анализ показа, че протестите не могат да бъдат обяснени чрез едно събитие, една мярка или едно поколение. Те са резултат от дългосрочни процеси, които в определен момент стават видими и се канализират в публично действие. В този смисъл протестът не е изключение от нормалния социален ритъм, а симптом на структурно напрежение, което се е натрупвало във времето.
Бюджетът, който в медийния разказ се яви основен повод, функционира не като първопричина, а като символен катализатор. Той кристализира несъгласие, което отдавна съществува. Проектът на документа е бил възприет не толкова като финансов план, а като израз на ценностна ориентация на държавата. Реакцията срещу него следователно е по-малко икономическа и повече морална.
Участието на младите не е случайна динамика, а логично следствие от социалната позиция, в която те се намират. Данните от социологическите изследвания очертават поколение, което е едновременно по-ангажирано и по-несигурно от предходните. Това напрежение между стремеж към активност и усещане за несигурност създава предпоставки за гражданско действие. Младите не излизат на протест „въпреки“ рисковете, а именно заради тях.
Медийната среда не просто отразява протеста, а активно участва в неговото структуриране. Образът на младите не е неутрална категория, а продукт на публично говорене. В зависимост от интерпретативната рамка те могат да изглеждат като двигател на промяната, като симптом на социална тревожност или като източник на опасност. Това многообразие на разкази не означава плурализъм в смисъла на равностойност, а по-скоро поляризация около смисъла на самото участие.
Интернет средата допълнително променя характера на протестите. Дигиталното пространство не е инструмент, а инфраструктура. Чрез него се оформят първичните интерпретации, емоционалната динамика и практическата координация. Мобилизацията не преминава през формални структури, а се развива през мрежи от доверие и идентификация. Това прави протестите по-трудни за контролиране, но и по-трудни за потискане.
Инфлуенсърите и дигиталните посредници не заместват традиционното лидерство, но запълват вакума, оставено от официалните институции. Те не водят, а насочват; не организират, а ускоряват. Това е нов тип публична роля, която изисква нови аналитични категории.
В обобщение могат да се формулират няколко ключови извода:
Протестът е структурен, не инцидентен.
Поколението Z не е причината, а носителят на социални процеси.
Бюджетът е тригер, а не двигател.
Медиите не са наблюдатели, а участници в смислообразуването.
Интернет не е среда за комуникация, а среда за политическо съществуване.
Най-същественият извод е, че младите не „влизат в политиката“ чрез протестите. Политиката вече е навлязла в техния живот под формата на несигурност, липса на перспектива и институционално отчуждение. Протестът не е начало, а видимост на този процес.
Този текст не цели да определя прогнози за развитието на протестите. Той показва, че социалната реалност е по-сложна от моментните прочити и че всяка опростена интерпретация – независимо дали позитивна или негативна – пропуска своя предмет. Младите не са хомогенна група, протестът не е едноизмерен акт, а интернет не е външна добавка.
Те заедно формират нов тип социална динамика, която тепърва ще изисква внимание, изследване и разбиране.
Източници
- Българияза обществото: Българската младеж във времена на несигурност - Фондация Фридрих Еберт https://library.fes.de/pdf-files/bueros/sofia/21632.pdf
- Национален институт за социологически изследвания – „Резултати от социологическо проучване“
https://nism.bg/bg/novini-i-sabitia/novini/rezultati-siciologichesko-prouchvane - Boulevard Bulgaria – „Тийнейджърите от Млада България – поколението с 82% оптимисти“
https://boulevardbulgaria.bg/articles/tiyneydzharite-ot-mlada-balgariya-pokolenieto-s-82-optimisti - МЛАДИТЕ ХОРА В БЪЛГАРИЯ – МЕНТАЛНИ РИСКОВЕ ПРЕДИЗВИКАТЕЛСТВА И ПЕРСПЕКТИВИ Research Center Trend Ltd.
- Младежко участие и активизъм (май 2025) https://rctrend.bg/project/212350/
- bTV Новините – „Младите лица на протеста…“
https://btvnovinite.bg/predavania/tazi-sutrin/mladite-lica-na-protesta-ne-mogat-da-potushat-naprezhenieto-nie-znaem-za-sistemnite-problemi.html - Ladyzone – „Кои популярни личности излязоха на протест…“
https://ladyzone.bg/laifstail/lica/koi-populjarni-lichnosti-izljazoha-na-protest-i-kakvo-kazaha-snimki.html - Safenews – „Експерти: Нов протест назрява…“
https://safenews.bg/eksperti-nov-protest-nazryava-vlastta-e-razklatena-a-naprezhenieto-raste-video/ - БНР – „Инфлуенсърите имат ключова роля в протестите“
https://bnrnews.bg/starazagora/post/396362/ivaylo-iliev-influensarite-imat-klyuchova-rolya-v-protestite - Hotnews
https://hotnews.bg/article/2025120209123871082 - Actualno – „Gen Z революция…“
https://www.actualno.com/politics/gen-z-revolucija-asen-vasilev-i-rok-grupa-vyzpjaha-koj-razporedi-tova-bezobrazie-v-diskoteka-video-news_2526693.html - Свободна Европа – „Протест, мемета и култура“
https://www.svobodnaevropa.bg/a/protest-meme-borisov-peevski-budzhet-pesni-bezobrazie-kultura/33611231.html - Focus News – „Тук съм, защото ми писна…“
https://www.focus-news.net/novini/Bylgaria/Tuk-sum-zashtoto-mi-pisna-S-kakva-cel-protestirat-mladite-2809217
- OFFNews – „Бунтът на джендзитата“
https://offnews.bg/analizi-i-komentari/buntat-na-dzhenzitata-856742.html - ClubZ
https://clubz.bg/168531 - 24 часа – мнение
https://www.24chasa.bg/mneniya/article/21854108 - 24 часа – мнение
https://www.24chasa.bg/mneniya/article/21832786 - Pik.bg
https://pik.bg/горещо-в-пик-tv-психологът-д-р-ирена-соколова-с-експертен-анализ---каква-е-психологията-на-news1311375.html - Epicenter.bg – „Бунтът на Z поколението“
https://epicenter.bg/article/Buntat-na-Z-pokolenieto--Gnyav--useshtaneto-za-nespravedlivost--otvrashtenie/407027/2/0 - Blitz.bg
https://blitz.bg/obshtestvo/viden-nash-politolog-kaza-koy-e-nay-golemiyat-otgovornik-za-pogroma-v-sofiya-ne-e-tozi-koyto-si-mislite_news1121691.html - Actualno – мнение
https://www.actualno.com/viewpoint/deljane-bojko-pokolenieto-z-vi-pensionira-neka-glavnoto-d-da-sa-decata-ni-news_2527923.html - Actualno – „Поколението Z излезе на площада“
https://www.actualno.com/politics/pokolenieto-z-izleze-na-ploshtada-ivo-mirchev-objasni-za-protestite-za-budjeta-news_2526863.html - News.bg –
https://news.bg/columnists/izpusnesh-li-pitomnoto-gonish-divoto-protestite-byudzhetat-i-badeshteto-na-balgariya.html - News.bg
https://news.bg/politics/myara-71-3-protsenta-ot-balgarite-podkrepyat-protestite-v-stranata.html - News.bg – репортаж
https://news.bg/society/ostavka-protesti-sreshtu-pravitelstvoto-v-tsentara-na-sofiya-i-v-mnogo-gradove-v-stranata.html - Свободна Европа – задържания и провокации
https://www.svobodnaevropa.bg/a/mnogo-zadarjani-ma-lko-obvineni-mvr-protest-provokatori/33613733.html - Свободна Европа
https://www.svobodnaevropa.bg/a/33610905.html - Свободна Европа – „Протест и бюджет“
https://www.svobodnaevropa.bg/a/protest-byudzhet/33610016.html - Glasove.com – новини
https://glasove.com/novini/mnogohilyadni-protesti-sreshtu-peevski-i-borisov-v-tsyala-balgariya - 24 часа – мнение
https://www.24chasa.bg/mneniya/article/21856333 - Trud.bg – коментар
https://trud.bg/a/articles/za-da-ne-badem-vsichki-nie-upotrebeni-e-iasno-kakvo-triabva-da-napravim - Trud.bg – разходи за протеста
https://trud.bg/a/articles/obiaviha-smetkata-za-snoshtnia-protest-v-sofia - Trud.bg – репортаж
https://trud.bg/a/articles/масов-протест-срещу-бюджет-2026-в-софия-затвориха-част-от-центъра - Dir.bg – „Искрено недоволство и умишлена провокация“
https://dnes.dir.bg/na-fokus/iskreno-nedovolstvo-i-umishlena-provokatsiya-protestat-pokaza-dvete-si-litsa - Dir.bg – „Поколението Z излезе на площада“
https://dnes.dir.bg/politika/ivaylo-mirchev-ako-ima-novina-na-sedmitsata-tya-e-che-pokolenieto-z-izleze-na-ploshtada - Tribune.bg
https://tribune.bg/bg/obshtestvo/protestat-sreshtu-biudzhet-202/ - Reuters
https://www.reuters.com/world/thousands-rally-bulgaria-against-2026-budget-clash-with-police-2025-12-01/ - Politico
https://www.politico.eu/article/bulgarian-government-withdraws-budget-proposal-after-largest-protests-in-a-decade/ - BBC News
https://www.bbc.com/news/articles/cjezwzw088jo
