Теория на манипулацията на практика

1-ва лъжа - НАТО прави флот в Черно море срещу Русия
Това, ако беше истина, означава, че сме в обявена истинска война. А ако беше така, дори ту, вече щяхме да сме разбрали.

2-ра лъжа - Румъния, България и Турция трябва да са в основата на този флот
Тъй като няма война, няма флот на НАТО, няма как да сме в основата на такъв. Друг въпрос е, ако Румъния иска подкрепата на Черноморските страни за засилване на НАТО-вското присъствие в региона, за да започне такава инициатива

3-та лъжа - Отказът да участве в този флот (който не съществува) е причина Турция да ни "накаже" като пуска бежанците да "нахлуват" в границите ни
Споразумението за реадмисия между ЕС и Турция няма общо с НАТО, веднъж, и втори път няма как да има общо с несъществуващия флот срещу Русия. Протоколите към Споразумението още не са влезли в сила. Дори не са ратифицирани от турското правителство. Смесването на двете теми, освен опасно, е и свръх неграмотно.

И оттук нататък нещата се развиват бързо. Имаме любими теми за разделение на нацията - Русия срещу НАТО; имаме "вечния враг" - Турция; имаме новата "напаст" - бежанци. И всяка от тези три лъжи заживява собствен медииен живот, или такъв в съюз между две или три.

Ситуацията граничи с комичното. Само че не е. 

Недопустимо е правителството да влиза в обяснителен режим на партенки. Недопустимо е да реагириаме само на инициативите на съсдеите си, а сами да не иницираме нищо. Недопустимо е по-голямата част от т.нар. политически елит да мишкува, за да не ядоса тази или онази по-голяма от нас сила. 

И на края. Това беше опит, доста успешен, за хибридна атака. Ако не бъде погледнато сериозно на него, следващия път може да се усети, чак като се качим на корабите...

За Европейския парламент или истината, или нищо

 (мисля да започна да серия публикации за #ep2014)

С наближаващите Европейски избори в публичното пространство се все по-често разни хора ще се упражняват на темата Европа, ЕС и България в ЕС. С голям професионален интерес следя повечето изяви на претендентите за 17-те места, които България има в ЕП от 751 членове на Европейския парламент. 

Да поясня, специфично за изборите за ЕП е, че българските партии и/ли инициативни комитети могат да издигат и гражданин на друга страна член на ЕС. Това пак минава в българската квота, ако въпросният кандидат успее да се пребори за доверието на критичен брой гласоподаватели. Но тъй като групите в ЕП се съставят по политически, а не по национален принцип, това не е определящо. 

И тук идва една от любимите ми теми в предизборното говорене – как госпожа или господин Х ще се борят за националния интерес на България в ЕП или как ще се стремят да се обединят всички български евродепутати в една група, пак с оглед въпросния интерес. Грандиозна глупост, извинете моя френски, най-малкото заради същността на институцията Европейски парламент. Да, можете да защитавате българския интерес, като отстоявате разумни каузи и идеи в политическите си семейства, пленарната зала или комисиите – нормална конкурентна среда в Европа, защита на енергийните доставки, опазване на околна среда, адекватни политики за заетостта и борбата с безработицата. Можете да защитавате и националния интерес като работите за това в България да стане ясно какво точно е ЕС, какви са неговите ценности и какви са правата и задълженията ни като европейски граждани. Но е колосална глупост да се говори за обединение на национален принцип. По тази логика и в НС трябва да се обединят за българския национален интерес и да разпуснат парламентарните групи. Само че българския национален интерес на Сидеров не съвпада с българския национален интерес на Борисов, примерно. А съвсем отделен въпрос е, че според мен, точно този парламент няма нищо общо с българския национален интерес, но това е трета тема. 

Националния интерес го защитават министрите ни на Съвет на Европейския съюз. Тоест за защита на националния интерес е много важно за кого гласуваме на националните ни избори. Пак отделна тема е, че според мен, правителството О. не е в състояние да защити каквото и да било. 

През 2007 и 2009 година сред топ темите в предизборните кампании беше и как лицето Х, като стане евродепутат, щяло да рестартира 1 до 4 блок на АЕЦ „Козлодуй”. „Е как бе, момче, как?” съм питала неведнъж телевизора. Затварянето на блоковете на АЕЦ „Козлодуй” е предмет на Договора за присъединяване и единственият начин той да бъде преразгледан е минаването му през 28 парламента, включително и нашият, ратификация, а в някои страни има и референдуми, та чисто хипотетично дори и по някаква идиотска причина тази тема се върне в дневния ред на Европа, то докато приключи, самите блокове ще са технически негодни.  

Популизмът, на национално и европейско равнище, е опасен и вреден, включително и за онези, които моментно се ползват. Защото в един момент дори и най-мудните избиратели ще си поискат обещаното. В повечето случаи това няма как да се случи. 

Ако бях един партиен лидер или поне един водач на листа за тези избори, които между другото в България ще се проведат на 25 май, щях да поставя като цели: 

1) активното си участие или участието на хората от моята листа в комисиите за външни работи – където да работят за укрепването и развитието на Балканите (в което България някак естествено може да поеме водещото място); комисията за промишленост, изследвания и енергетика -  в която да се работи за енергийната независимост на ЕС, която пък е от особено значение за България; Комисиите по регионално развитие и за развитието на земеделските райони – мисля, че причините за това са очевадни, развитието на регионите и земеделските райони са жизнено важни за цяла Европа и особено за най-бедните й региони, които за нещастие се намират у нас. 

2) щях активно да комуникирам, или да накарам моите хора да го правят, с представители на различни институции, да им посочвам проблеми в България, които имат, обаче, и в други страни-членки. И щяхме да търсим решения. Вътрешнодържавните ни проблеми трябва да си ги решим сами. Иначе суверенитетът ни е само една поза. 

3)  aктивно щяхме да работим с европейските комисари от ключовите ресори – енергетика, регионално развитие, развитие на земеделските райони, транспорт, търговия, образование. И те няма да са българи. Няма национални еврокомисари, има ресорни. А България е част от ЕС. Наш е въпросът какво и как ще оползотворим от този факт. 

 

Повече информация по темата може да намерите: 

http://www.europarl.europa.eu

http://europe.bg

http://parliament.europe.bg

http://www.elections2014.eu

http://europa.eu

 

Става дума за договорите, глупако!

Става дума за договорите и отговорността, глупако! Глупако, ти си всеки един от депутатите, всеки един от министрите, всеки един от управляващите партийни върхушки. 

Става дума за договорите глупако. За малките и големите, за ежедневните и дългогодишните, тези, които трябва да се спазват, а не се. Защото не знаете как се носи отговорност. Защото сключването на договор е отговорност. Защото всички, освен права, имаме и задължения.

Възпитали сте и възпитаваме една нация от безотговорни мрънкала, които поемат ангажименти, когато са в нужда, обещават и се кълнат, че ще се издължат, когато катастрофата е близо, а те нямат нито ресурса, нито възпитанието да се оправят сами. И в момента, в който облаците се разпръскват и вижда лъча светлина, започва да търси начин да се измъкне, да се изсули и да прецака партньора си, подал му ръка в труден момент. 

Възпитали сте и възпитаваме една нация от хора, които отказват, а и не знаят как, да носят отговорност за хората, за които гласуват – същите като тях българи, горди синове на VELIKA MAJKA BALGARIQ, отказват да носят отговорност за тяхните грешки и провали, но гордо се кичат с т.нар. „успехи по време на нашето управление”. 

Възпитали сте и възпитаваме една нация от хора, които не знаят какво означава точност. Хора, които губят своето и чуждото време, не спазвайки дребните договорки на ежедневието. Договори, които искат отговорност. 

Става дума за договорите, глупако! Става дума за договорите, Бойко! Става дума за договорите, Станишев! 

Опитът за продължаване на мораториума върху продажбата на земеделската земя вчера е само поредното неспазване на поети към партньорите ангажименти. Неспазване от некомпетентност. Неспазване от некадърност. Неспазване от проста злонамереност. Неспазване с цел популизъм. 

Вчерашното упражнение е просто още един урок по неспазване на правилата. Още една лъжичка в лакомата уста на мрънкащото дете, което иска да има само права, но не и отговорност. Без да съзнава, че не се ли научи на отговорността да си спазва договори нито заплатата му ще се увеличи, нито цената на земята ще се вдигне, нито здравеопазването му ще се подобри.

Управлението е планиране, а не оправдание, глупако. Управлението е договор със суверенът, глупако! Управлението е отговорност.

Докато пишех това, разбрах, че студенти са окупирали зала272 в Софийския университет, и това някак си ми оправи настроението и ми върна мисълта, че може би все още има надежда.