Онзи ден, един вид събота, разбрах две неща. Първото е, че денят бил работен, поради необходимостта от отработване на почивният 2-ри януари. Другото, което научих е, че инспекторатът към Столична община започва моментални проверки и налагане на глоби на граждани и фирми за непочистени тротоари, поради необходимостта от проходимост на тротоарите след и по време на обилния снеговалеж.
До тук всичко е чудесно. Обаче след известен размисъл върху двете новонаучени неща и анализ на допирните точки между тях си зададох следния въпрос: Кое по напред трябва да направи гражданството – да отиде на работа или да си изчисти снега? Или да излезе от работа, за да си почисти снега?
Както и да е тези терзания бързо ми отминаха, тъй като си намерих по-занимателни дейности и инициативи. Малко по-късно от БНТ-то разбрах следното: „Почистването на софийските улици от обилния снеговалеж е започнало тази нощ (21 януари) в три часа. В следобедните часове Столичният инспекторат е наложил 290 глоби на управители на фирми и търговски обекти, както и на управители на етажна собственост за непочистени тротоари. Софийските инспектори, извън глобите, са направили и 113 предписания и отново призоваха гражданите да почистят тротоарите пред своята собственост”.
Гледай ти, викам си аз (Аз много си викам напоследък), Инспекторатът взел, че заработил. Бравос! ‘начи Данчето Фанъкова има воля да ги накара да работят.
Тези положителни мисли много бързо ме напуснаха след като се прибрах в своя дом. По-точно докато се прибирах. За голяма радост, а понякога и за неудоволствие, въпросният дом се намира в пряка близост до спирка на метрото. Поради въпросната близост и, най-вече заради липса на какъвто и да е паркинг в района, всички дето бяха съветвани да си ходят с колите „до метрото” си оставят колите на тротоарите пред блока, в който е гореспоменатия дом. Поради това гражданството (и селячеството) е принудено да се тътри по непочистената улица, докато возилата си седят върху почистените тротоари. А въпросната улица има навика да се заледи някъде към края на ноември и да се размрази към април, като по някога върху леда се образуват локви, които след това замръзват и се създава една такава непреодолима многопластовост. Същата тази уличка е сред основните трасета към метростанцията както споменах, но пък общината не я намира за първостепенна или второстепенна и за т’ва ще си седи в този вид до края на света или поне до края на мандата на Данчето.
Щото иначе, ако следим простата логика или общинската такава, то инспекторатът трябваше любезно да наложи глоба на район „Изгрев”, тоест на общината. Но.. това, да кажем, е маловажна уличка, някъде на майната си, за която общината пари няма, а инспекторатът налага глоби само за тротоарите.
Добре де, ама тогава к’во правим с тротоари като например този на Направление "Архитектура и градоустройство" към Столична Община, което направление се намира в отделна сграда и се стопанисва от главния архитект на столицата лицето Петър Диков? Инспекторатът, би следвало по логиката, да наложи глоба за непочистването на въпросния тротоар или на лицето Диков или на кмета на общината, тоест на Фандъкова.
Ама само би следвало..
А с тротоарът на МС? С него какво правим? Дали инспекторатът ще бъде така добър да глоби главния секретар на МС (бивш такъв на общината) или напротив?
С ужас установих, че сега вали дъжд, който ще се обърне на сняг. И се чудя дали да не си взема един ден отпуск да си чистя тротоара пред нас, за да могат да паркират колите на отиващите към метрото или да организирам лениниски съботник в сряда та да изчистим тротоарите на прилежащите държавни и общински институции, защото всяка глоба срещу тях ще бъде платена от нашите пари.
Няма коментари:
Публикуване на коментар