Явно стресът си взема своето

Да седиш насред любимото си място в София, в прекрасен слънчев ден, а около теб е спокойно и любими хора ти обръщат точната доза внимание, а ти да ревеш като малко дете.. даже се давя… чак на мен ми стана мъчно за мен…

Явно стресът си взема своето… а и от време на време не е лошо да се сещам, че съм момиченце…

Разревах се от един текст… може да го прочетете ТУК… 

Обаче след като така и така си рева… дай да се нарева за всичко.. да поплача за загубените приятели, за загубеното време, за загубената държава, за загубените избори…

Май за това последното не си струва. Защото, ако не друго, тази кампания ми даде много – нови, разкошно луди, хора, много опит и нови знания, които мисля да капитализирам в скоро време. 

Всъщност, сега се сещам, че бях обещала, преди месец, може би, че ще напиша нещо за жените в политиката. Сега не ми се занимава с това. Тоест сега няма да го напиша обективно.. тоест и след това няма да го напиша обективно, защото е мое мнение, а мнението винаги е субективно. Но няма да го напиша спокойно.. но сега като се сетих, че съм момиченце, се сетих много неща… Едно само ще кажа, за да оцелееш в политиката, особено българската, особено сега, а и не само да оцелееш, а да бъдеш истински политик, чиято мисия е да работи за общността, трябва да имаш топки*, независимо дали си мъж или жена. Трябва да имаш истински здрави топки …

Сега вече се хиля… чета този хаос от мисли и се чудя дали някой ще разбере нещо.. всъщност знам коЙ ще разберат :-)… чудя се дали кои други

*здрави топки за мен означава да си смел, твърдо да устояваш идеите си и дори, когато ти се вижда безнадеждно да продължаваш, а сигурно означава и да си малко луд…

Метрото – userUNfrendly

Поради многобройните, коя от коя по-адекватна, промени в транспортната схема на София, моята особа предпочете да се откаже от картата за метро (Месечна - Цена: 35,00лв. (персонализирани); 42,00лв. (неперсонализирани)) и да мине на билет (За еднократно пътуване - Цена: 1,00лв.) (това защо моята особа не е минала на вариант електронен билет за 10 еднократни пътувания, заредени в ЕК – 8,00 лв. е въпрос на недосетливост от нейна страна). Може пък да си падам по билетчета.

Освен това игралният автомат, който седи на всяка метростанция в повечето случаи те остави да печелиш – пускаш монетки и печелиш билет, не винаги, но в повечето случаи. И ако работи. Какъвто не беше случаят тази сутрин и с двата игрални автомата. Обаче добрите чичковци и лелички от Метрополитен и Столична община (повечето почетни граждани на София) са помислили за простия пътник и са осигурили и лично, face to face, обслужване от госпожа на гише, която подобно на игралния автомат ти дава билетче ако й броиш пари. Е да, ама днес и това не беше случаят. 

АпаратА не работи (в червеното кръчгче)

 АвтоматЪт временно не работи (в голямото червено кръчгче, малкото червено кръгче показва мястото за пускане на монетки, което, когато автоматЪТ не работи понякога бива залепено с лепило и хартия)

Заедно с още неколцина недосетливи като мен граждани, седяхме пред гишето и слушахме как изпод нас се носеше влакче след влакче. Още по-забавното е, че до гишето, в което липсваше персонал, стоеше един младеж, които ни обясняваше, че не можем да минем, щото не можело да си купим билет, щото нямало от кого. Нямаше как да не се зачудя, що този младеж, които беше видимо ангажиран с правата кауза да не се позволи някой да мине гратис, защо не мине зад гишето и да не почне да дава билети на хората.

На финала се появи една госпожа, която с видима досада започна да разпродава насъщната й стока, но у мен, като ползвател на Неговото метро, остави неприятното усещане, че някой саботира това чудо на техническата мисъл – метрото.

София – най-добър град за … какво?

Снимка: indiamike.com

„Десетки бездомни кучета, лаещи радостно… празнуват победата на Фандъкова” Ю.П.

Напоследък Данчето Фандъкова, както е известна в ГЕРБ, откровено почва да ме дразни. Днес, видите ли, след като някакви заблудени душици цъкали като щури и изкарали София на първо място, обявиха въпросното място за най-доброто за живеене в България. Ако това действително е така, не мога да си представя в какъв кошмар живеят останалите българи. Та по този повод, след като взела статуетката от съпруга на горецитираната личност, Данчето Фандъкова казва, че безспорен критерий това, че най-много от хората искат и идват да живеят в София, защото има работа и защото се живее добре в столицата…

Така.. много ми е интересно какво общо има госпожата с този факт. Защото общината, особено Столична, няма особена роля във формирането на работни места, стимулиране на бизнеса и т.н. Та тези слова на госпожата ми напомниха едно изследване за Местните условия за правене на бизнес 2011, правено от Института за пазарна икономика. В това изследване София определено не е посочена за най-добро място за живеене, камо да има добри условия за правене на бизнес. Ето данните:

От 28 възможни позиции (1 най-добро, 28 най-зле) София град е  със следното класиране (12 в общото класиране):

Местни данъци – 27 (отговорност на общината)
Местни такси – 20 (отговорност на общината)
Електронно управление – 18 (отговорност на общината)
Разрешително за строеж – 20 (отговорност на общината)
Регистър на собствеността  – 23 (отговорност на общината)
Възприятие на корупцията – 26 (отговорност на общината)
Заетост – 1 (общината няма нищо общо)
Работна заплата  – 1 (общината няма нищо общо)
Образование на заетите  – 1 (общината няма нищо общо)
Чужди инвестиции – 1 (общината няма нищо или много малко общо)

Не че искам да кажа нещо де..

Важното е, че пак си избрахме госпожата. За да може, както казва една дама десетки бездомни кучета да лаят щастливо. Дори се чудя как Общината още не е измислила финансиране на репродуктивна програма за бездомните кучета.

А и друго казала госпожата „Ние сме свикнали в града всичко да е като през лятото. Това не е възможно. Дадохме всичко от себе си София да стане проходима при зимни условия”. Ми значи много малко имате.. Иначе дупките, раздробените или липсващи плочки, боклука и уличните кучета не са сезонни, а целогодишни, та към тях нямам претенции, само дето зимата е малко хлъзгаво и ако те подгонят кучета се получава малко неудобно.

Изобщо се чудя госпожата ходила ли е пеш в последните години из най-добрия град за живеене в България?

Изненада! Снегът вали през зимата

Онзи ден, един вид събота, разбрах две неща. Първото е, че денят бил работен, поради необходимостта от отработване на почивният 2-ри януари. Другото, което научих е, че инспекторатът към Столична община започва моментални проверки и налагане на глоби на граждани и фирми за непочистени тротоари, поради необходимостта от проходимост на тротоарите след и по време на обилния снеговалеж. 

До тук всичко е чудесно. Обаче след известен размисъл върху двете новонаучени неща и анализ на допирните точки между тях си зададох следния въпрос: Кое по напред трябва да направи гражданството – да отиде на работа или да си изчисти снега? Или да излезе от работа, за да си почисти снега? 

Както и да е тези терзания бързо ми отминаха, тъй като си намерих по-занимателни дейности и инициативи. Малко по-късно от БНТ-то разбрах следното: „Почистването на софийските улици от обилния снеговалеж е започнало тази нощ (21 януари) в три часа. В следобедните часове Столичният инспекторат е наложил 290 глоби на управители на фирми и търговски обекти, както и на управители на етажна собственост за непочистени тротоари. Софийските инспектори, извън глобите, са направили и 113 предписания и отново призоваха гражданите да почистят тротоарите пред своята собственост”.

Гледай ти, викам си аз (Аз много си викам напоследък), Инспекторатът взел, че заработил. Бравос! ‘начи Данчето Фанъкова има воля да ги накара да работят.

Кметът на София трябва да е управленец

Copyright: Dimitar Kyosemarliev

За да си добър политик, не е нужно да разбираш от администрация, както и ако искаш да си добър администратор не е необходимо да разбираш от политика. Но за да си добър управленец и държавник, то задължително трябва да си изключително добър политик и да познаваш функциите и механизмите за управление на администрацията. Защото администрацията е средството за постигането на политическите цели, зададени от управлението. Ярък пример за това е управлението на Иван Костов.

За мен политикът, освен да иска доверието на хората, се бори и работи да заслужи това доверие. Той е човек, който умее и може да носи отговорност, за всяко свое действие и решение, независимо колко непопулярно е то в момента. Защото практиката у нас е показала, че най-непопулярните и трудни политически решения, във времето се оказват най-полезни за общността.

Той води политически битки, не заради личните си интереси и амбиции, а в защита на интересите на своите избиратели.

Fair play

За мен и за голяма част от моите приятели Прошко Прошков е несъмнено най-добрият избор за София, а не само за Синята коалиция. Млад, с визия за града, с инженерно образование, работил в Германия в областта на оптимизация на транспорта, доказал, че може да побеждава и знае как да го прави интелигентно, и то може да побеждава Герб, доказал е неведнъж, че не бяга от битки и, не на последно място, с ясни, конкретни и непоклатими политически възгледи.

Когато дадена страна се представя на някакъв спортен форум – олимпиада или световно първенство, или сходно по мащаби мероприятие, аз си представям, че тя от

София има отчаяна нужда от компетентно управление

 в. Седем
С идването на пролетта би трябвало да ни стане по-светло на душите, да гледаме някак по-ведро на нещата около себе си. Свежият вятър и слънчевите лъчи, пролетният дъжд, би трябвало да направят нещата да изглеждат по-свежи и красиви. За съжаление това за София не важи. Свежият полъх на вятъра разнася само прахоляк и пепел, слънчевите лъчи огряват стари и нови дупки и ями по улиците, а пролетният дъжд превръща прахоляка в кал, която услужливо пълни пропастите в пътната настилка и щастливо пръска всички наоколо, когато през нея мине кола.

София е моят град. Той има своя дух, своята история. Или поне имаше. В последните години, вместо излъчването на европейска столица, София по-скоро се превръща в попрехвърлила първа младост хубавица със спорни естетически вкусове. Безобразията, които се извършват с града ни, са сякаш безкрайни – от безумно грозното строителство до занемарените улици и градинки. Вместо усещането за възход, в София витае чувството за разпад.