Метрото – userUNfrendly

Поради многобройните, коя от коя по-адекватна, промени в транспортната схема на София, моята особа предпочете да се откаже от картата за метро (Месечна - Цена: 35,00лв. (персонализирани); 42,00лв. (неперсонализирани)) и да мине на билет (За еднократно пътуване - Цена: 1,00лв.) (това защо моята особа не е минала на вариант електронен билет за 10 еднократни пътувания, заредени в ЕК – 8,00 лв. е въпрос на недосетливост от нейна страна). Може пък да си падам по билетчета.

Освен това игралният автомат, който седи на всяка метростанция в повечето случаи те остави да печелиш – пускаш монетки и печелиш билет, не винаги, но в повечето случаи. И ако работи. Какъвто не беше случаят тази сутрин и с двата игрални автомата. Обаче добрите чичковци и лелички от Метрополитен и Столична община (повечето почетни граждани на София) са помислили за простия пътник и са осигурили и лично, face to face, обслужване от госпожа на гише, която подобно на игралния автомат ти дава билетче ако й броиш пари. Е да, ама днес и това не беше случаят. 

АпаратА не работи (в червеното кръчгче)

 АвтоматЪт временно не работи (в голямото червено кръчгче, малкото червено кръгче показва мястото за пускане на монетки, което, когато автоматЪТ не работи понякога бива залепено с лепило и хартия)

Заедно с още неколцина недосетливи като мен граждани, седяхме пред гишето и слушахме как изпод нас се носеше влакче след влакче. Още по-забавното е, че до гишето, в което липсваше персонал, стоеше един младеж, които ни обясняваше, че не можем да минем, щото не можело да си купим билет, щото нямало от кого. Нямаше как да не се зачудя, що този младеж, които беше видимо ангажиран с правата кауза да не се позволи някой да мине гратис, защо не мине зад гишето и да не почне да дава билети на хората.

На финала се появи една госпожа, която с видима досада започна да разпродава насъщната й стока, но у мен, като ползвател на Неговото метро, остави неприятното усещане, че някой саботира това чудо на техническата мисъл – метрото.

Кметът на София трябва да е управленец

Copyright: Dimitar Kyosemarliev

За да си добър политик, не е нужно да разбираш от администрация, както и ако искаш да си добър администратор не е необходимо да разбираш от политика. Но за да си добър управленец и държавник, то задължително трябва да си изключително добър политик и да познаваш функциите и механизмите за управление на администрацията. Защото администрацията е средството за постигането на политическите цели, зададени от управлението. Ярък пример за това е управлението на Иван Костов.

За мен политикът, освен да иска доверието на хората, се бори и работи да заслужи това доверие. Той е човек, който умее и може да носи отговорност, за всяко свое действие и решение, независимо колко непопулярно е то в момента. Защото практиката у нас е показала, че най-непопулярните и трудни политически решения, във времето се оказват най-полезни за общността.

Той води политически битки, не заради личните си интереси и амбиции, а в защита на интересите на своите избиратели.

Наистина е време!

Много е лесно да се водят мръсни битки и да се печелят уговорени победи. Много е лесно да клеветиш, интригатсваш и злословиш за опонентите си. Трудното е да покажеш своите достойнства и качества за победа, без да омаловажаваш другия срещу себе си. Трудно е да запазиш чист себе си и опонентите си и да спечелиш.

Пред СДС и ДСБ предстои точно трудният път. Да се проведе такава вътрешна кампания, която да запази чисти всички участници и да излъчи най-достойните и успешни кандидати.

Само и единствено по този начин вътрешните и предварителните избори ще доведат до консолидация в дясно и до успешни и печеливши кандидатури.

По тази, а и по ред други причини, които в следващите дни ще изредя тук, а и навсякъде, моят кандидат за кмет… не.. МОЯТ КМЕТ е Прошко Прошков.

Тук ще кача част от декларацията, която е публикувал в блога си http://proshkov.eu/?p=365 :

Политиката е честна битка, а не задкулисно съглашение

„…Днес аз открито заявявам желанието си да се кандидатирам за кмет на София от ДСБ и Синята коалиция. Правя го, защото вече имам знанията и опита да бъда кмет. Правя го и защото разбрах, че освен натрупания административен опит е нужно и още нещо – политическа воля. Тя е израз на силното желание на всички столичани да променят града си така, че той да заприлича на това, което е – истински европейски град, по-древен даже от Рим. Това, разбира се, няма да стане нито с политико-олигархични гешефти, нито с кмет, който сервилно ще превива гръб пред централната власт, от която е зависим във всички свои обществени измерения.

При ГЕРБ въпроси като това кой, кога и къде става кандидат за нещо, се решават от лидера на партията когато, където и както реши той – по добрата стара болшевишка традиция. ДСБ и СДС са не милиционерски синдикати, а политическа общност от хора, вярващи в ценностите и принципите на свободата. Затова, за разлика от ГЕРБ и другите политически „играчи”, ние ще определим името на кандидата си по най-демократичния начин – чрез вътрешни избори…”

Целия текст може да видите тук:

http://proshkov.eu/?p=365

п.с. Ако някой тръгне да ми излиза с малоумния довод "Ама с това име Прошко до никъде няма да стигне"  само ще кажа, че веднъж чуто то това име се помни задължително :-)