Ако бях зла…

Проблем на годишните равносметки у нас е, че последните от 2 до 5 седмици се случват толкова много без: -умни, -образни, -срамни и –др., че важните и/ли забележителните неща от останалите десет, единадесет месеца, в най-добрия случай, отиват на заден план, но по-често изобщо биват заличавани от паметта ни. 

Искрено и лично… 

… 2015 беше изпълнена емоционално. В положителен, отрицателен, сълзлив, смеещ се и налуден смисъл. Тоест, нищо ново под слънцето. Научих, че мога да не реагирам спонтанно. Но и че това не винаги е най-правилното решение. Научих се, че не е задължително да казвам на всички, какво мисля. Всъщност научих се, че ако не искам, не съм длъжна да правя живота на когото и да било по-лесен. 

Обичам приятелите и близките си. Точка. Това е съобщително изречение. Толкова истински и смислени хора няма как да не бъдат обичани. И за поредна година, наблюдавайки себе си, установих, че изобщо не е добре някой да им разваля комфорта или, не дай, Боже, да им причинява умишлено неприятности. В такива моменти се отприщва неподозиран порой от енергия, която се фокусира в ликвидирането на дразнителя. По тази тема още имам да уча. 

Продължавам да се уча да прощавам и да не съдя. Try walking in my shoes винаги започва да бръмчи в междуушното ми пространство. Невинаги се получава, но и не винаги е нужно… 

За личното – толку… който трябва да знае повече, знае. Или ще разбере. То за това е лично.

За политиката и други демони… 

… или само демони. Щото това тук не е точно политика. По-скоро са партийни интриги и договорки, кални номера и пируети. Малкото политика, която се случи, беше медийно пребита, а после, за всеки случай и удавена в помия. 2015 просто беше поредното доказателство за мен, че не трябва да се съмнявам в инстинктите си. Та вече, когато си кажа „А ето това е един завършен боклук” няма да го поставям под съмнение. Разбира се, приемам, че е възможно понякога да бъркам, но малко се съмнявам.  

Фасадата от сложни и засукани думички, клишета и дефилиране на „нормалността” не е политика. Особено за България. Тук нормалност няма. И изкуствено посадената такава ще се изроди в нещо като нищо. 

Посочването на проблемите, казването на неприятната истина също не е политика, но е основа за такава. 

Отстояването на каузи, воденето на битки, малките и трудни стъпки за устойчива промяна на нещата е част от политиката… 

Но без доверие от лицето електорат това си е чисто търгашество. 

Местните избори показаха някои неща. Когато нямаш властовия, финансов и медиен ресурс, правиш истинска предизборна кампания – човек по човек, проблем по проблем, решение след решение. Хората, които проведоха кампанията по този начин спечелиха много и то не само в краткия срок на този мандат, а в дългосрочен план. Разбира се това е само при условие, че не решат да минат от тъмната страна и да продадат себе си и доверието, което са спечелили, за кратък физически комфорт. 

Очаквано поколението със старо политическо мислене не оцени това. Не и положително, и просто го наказа, или поне се опита да го направи, като всякак се стремеше да изтласка нормалните хора в изолация. Изолацията, май е най-страшната прокоба в днешното политическо пространство в България. Дали това ще стане, предстои да видим. 

За 2016 се надявам да се учим от грешките си. 2015 се научих(ме) да ги признаваме.

Светът е голям и... 

… тъжни неща стават из него. Не е само склонността да запомняме лошото и драматичното. Просто 2015 си беше изпълнена с лошо и драматично. Париж, Дамаск, Багдат… Ирак, Афганистан, Йемен, Нигерия, Пакистан… Средиземно море, граници, бежанци, мигранти и терористи… шок от промяната… 

Хубавото на шока е, че те събужда. И или ще видиш истината, и ще действаш. Или ще изчезнеш. Простичък извод. Сложни са действията. 

Не трябва да забравям и хубавото. Ще ходим на Марс. Не сега де, но натам отиваме. Медицината се развива все по-бързо, чудеса стават почти всеки ден. Въпреки вече споменатия шок хора от различни култури, с различна история, традиции и навици, се учат да комуникират помежду си, да работят заедно. 

…изобщо ме гони един леко налуден оптимизъм, че светът ще стане едно по-добро място… Както е казал класикът „И без петел съмва”.. обаче все някога съмва.. 

Добре, че вече има социалки, та поне те да помнят какво се е случило преди разни пияни хора, които отдавна трябваше да са на топло или поне в миналото, на натролят общественото пространство… и сега, като правя бегъл преглед на годината във Facebook и Twitter си мисля „Добре, че не съм зла”… 

Иначе.. продължаваме напреТ… one more fuckin’ time

 

По толкова много причини

снимка Васил Гарнизов

От както разбрах, че един от най-любимите ми хора ще участва отново в състезанието за София, но този път в листата за общински съветници, което прави, да кажем 2-3 месеца, искам да напиша нещо възвишено, мотивиращо и грабващо, което да ви накара да разберете защо Прошко е моят избор и има голяма логика да стане и ваш. 

И горе-долу от толкова време мисля, какво да е то. Хем да е истинско, хем да запазва известна дискретност, щото все пак личните емоции са точно това – лични. Трябва и да е достатъчно човешко, но пък и доволно политическо, а по-възможност да разкрие пред вас експертизата на Прошко като политик, общинар и инженер, без да се налага да използвам думата „визионер”, въпреки че той е точно това. Също така ми се искаше, чрез малко дърварския си стил на писане, да видите неговата доброта, човечност, упоритост и честност. 

За смелост няма да говоря. За да продължаваш да се занимаваш с политика в България, когато целта ти не е личното облагодетелстване, трябва да си смел и донякъде луд, но само в рамките на умерения прогрес. Енергията, с която се заема с проблемите на София, в много случаи ми е непонятно откъде идва. Да се срещаш на ден със десетки хора, да изчиташ стотици страници и пак да се виждаш с десетки хора е нещо, което не мисля, че всеки може. Аз по-скоро да не мога. 

Не ставаш политик през позицията на кандидат, депутат или някаква друга длъжност. Политиката я имаш заложена в себе си. Идва ти отвътре. Наясно си с проблемите, които трябва да се решат и не очакваш благодарности, когато си свършиш работата. Винаги съм казвала, че съм имала възможността да се уча от най-добрите в България. Прошко е един от тях.

Та общо взето това исках да ви кажа. 

Аз в неделя, 25 октомври, ще гласувам с 27/ 2 .  По толкова много причини 

Интернет за партийна употреба

Медийната ситуация в България е известна на всички. Да я опишем като печална, бе направило от нас непоправими оптимисти. Огромната част от медиите се ползват като „бухалки” за вкарване в правия път на един или друг. Фактите се преиначават, ако изобщо присъстват. Тенденциозното представяне на различните казуси създава абсолютно погрешна представа у публиката за реалната ситуация. Да не говорим за неясната собственост, скритото или явното отстояване на интересите на различни партийни и/ли икономически субекти. 

На фона на тази картинка, все пак, има и лъч надежда – динамично развиващата се обществена среда, в комбинация с динамично развиващите се технологии, създава едно, да го наречем, информационно гражданско общество. Това са хора, които се интересуват, вълнуват и търсят информация, ползват поне няколко източника и, не рядко, предпочитат да видят оригинала, а не неговите интерпретации. Това са хора, които очакват от публичните фигури, или претендиращите да са такива, да предоставят информация в интернет пространството. Нещо повече, те го изискват. Или изобщо не ги забелязват. 

Явно стресът си взема своето

Да седиш насред любимото си място в София, в прекрасен слънчев ден, а около теб е спокойно и любими хора ти обръщат точната доза внимание, а ти да ревеш като малко дете.. даже се давя… чак на мен ми стана мъчно за мен…

Явно стресът си взема своето… а и от време на време не е лошо да се сещам, че съм момиченце…

Разревах се от един текст… може да го прочетете ТУК… 

Обаче след като така и така си рева… дай да се нарева за всичко.. да поплача за загубените приятели, за загубеното време, за загубената държава, за загубените избори…

Май за това последното не си струва. Защото, ако не друго, тази кампания ми даде много – нови, разкошно луди, хора, много опит и нови знания, които мисля да капитализирам в скоро време. 

Всъщност, сега се сещам, че бях обещала, преди месец, може би, че ще напиша нещо за жените в политиката. Сега не ми се занимава с това. Тоест сега няма да го напиша обективно.. тоест и след това няма да го напиша обективно, защото е мое мнение, а мнението винаги е субективно. Но няма да го напиша спокойно.. но сега като се сетих, че съм момиченце, се сетих много неща… Едно само ще кажа, за да оцелееш в политиката, особено българската, особено сега, а и не само да оцелееш, а да бъдеш истински политик, чиято мисия е да работи за общността, трябва да имаш топки*, независимо дали си мъж или жена. Трябва да имаш истински здрави топки …

Сега вече се хиля… чета този хаос от мисли и се чудя дали някой ще разбере нещо.. всъщност знам коЙ ще разберат :-)… чудя се дали кои други

*здрави топки за мен означава да си смел, твърдо да устояваш идеите си и дори, когато ти се вижда безнадеждно да продължаваш, а сигурно означава и да си малко луд…

Политическият ПР в социалните медии

От много време се глася да пиша (ако направя справка сигурно половината ми постове започват така) по тази, а и по много други теми, но първо темите се прескачат една през друга и второ, активният ми, почти шизофренен живот из социалките, прави доста успешни опити да ми ликвидира блога.

Сега обаче се заговорих с един приятел има ли смисъл от платена реклама във ФБ, та връзка към страница във Facebook и/или към блог/сайт, да се появява на стените на таргетирани от Facebook потребители. Този разговор е в контекста на предстоящите на 12 май избори и идващата предизборна кампания. Аз, лично, смятам, че вече е късно за подобно упражнение освен ако не се вкарат много, много пари в реклама във Facebook, за да може по-широк кръг потребители да „опита“ от политическата мъдрост, която ще се лее до 12 май. Платените реклами за популяризиране на страниците трябваше да се появят, когато се появиха въпросните политически страници. Но тъй като в България всичко е стихийно, то и политическите кампании са стихийни (а аз си мисля, че една кампания почва в началото на мандата и свършва с неговия край – само активността на разпространение на посланията е различен) то и присещането за социалките стана във възможно най-най-последния момент.

И така се пропуска силата и възможностите на социалните медии. Защото, пак лично мое мнение, хората искат да бъдат чути и да знаят, че имат възможност да участват (което е различно от това направо да участват) във формулирането на политики, послания и т.н. И тъй като в съвременния свят всичко е много забързано, задъхано и концентрирано, срещите лице в лице са ограничени чисто физически във времето. Но социалните медии дават една много добра алтернатива на тези срещи, ако комуникационните процеси биват управлявани правилно.

А и последно, възможността на социалните медии в България да влияят на електорална активност и политически избор все още е твърде надценена.

И моля, запомнете, OBAMAstyle кампания в България не може и няма как да се случи.

Друго няма…

Слушам текущия министър-председател, слушам и текущите му заместници, слушам текущия кмет на София и единственото, което разбирам е, че за една нощ съм сънувала сън, който ми се е сторил, че продължава 3 години. А то все още сме си 2009.

Друго, разумно обяснение, няма. Освен, че управляващите от ГЕРБ са спали 3 години, но им се е сторило като ден.

След невероятния цинизъм на заместник-главния прокурор при ВКП Валери Първанов по БНТ сутринта, Цветан Цветанов каза, че законите трябвало, подчертавам, трябвало да се променят в парламента. Е няма как да не се запитам „Кой, аджеба, си има мнозинство в парламента, защото аз със сигурност не съм?”.

За язовирите – по същия начин: и отговорните министри са твои, и всичко областни управители са твои, и, според голямото хвалене, имаш много кметове. Е, трябваше да стане трагедия, за да се сетим, че през зимата евентуално вали сняг и той, може би, се топи. И този сняг нито е на Костов, нито е на някое от предишните управления. Той, ей така независимо, си вали. През зимата. (Данчето да чете).

За всичко се реагира след като вече налице е фатален край за някого.

За София даже не искам да говоря. Управляващите вчера са пристигнали и за пръв път виждат администрацията, процедурите, състоянието и т.н. Не е като 7 години да имат кмет и 5 години мнозинство.

„…Засега съветниците коментират официално само, че търсят правни възможности, за да може да отворят отново за столичани най-големия градски плаж, но не издават повече подробности..”
Фандъкова прави заключения за тежкото състояние, оставено от предишния мандат.. и аз колкото и да се пъна, освен тя и началникът й, нищо не ми просветва в главата.

И още, и още, а всъщност друго няма….

София – най-добър град за … какво?

Снимка: indiamike.com

„Десетки бездомни кучета, лаещи радостно… празнуват победата на Фандъкова” Ю.П.

Напоследък Данчето Фандъкова, както е известна в ГЕРБ, откровено почва да ме дразни. Днес, видите ли, след като някакви заблудени душици цъкали като щури и изкарали София на първо място, обявиха въпросното място за най-доброто за живеене в България. Ако това действително е така, не мога да си представя в какъв кошмар живеят останалите българи. Та по този повод, след като взела статуетката от съпруга на горецитираната личност, Данчето Фандъкова казва, че безспорен критерий това, че най-много от хората искат и идват да живеят в София, защото има работа и защото се живее добре в столицата…

Така.. много ми е интересно какво общо има госпожата с този факт. Защото общината, особено Столична, няма особена роля във формирането на работни места, стимулиране на бизнеса и т.н. Та тези слова на госпожата ми напомниха едно изследване за Местните условия за правене на бизнес 2011, правено от Института за пазарна икономика. В това изследване София определено не е посочена за най-добро място за живеене, камо да има добри условия за правене на бизнес. Ето данните:

От 28 възможни позиции (1 най-добро, 28 най-зле) София град е  със следното класиране (12 в общото класиране):

Местни данъци – 27 (отговорност на общината)
Местни такси – 20 (отговорност на общината)
Електронно управление – 18 (отговорност на общината)
Разрешително за строеж – 20 (отговорност на общината)
Регистър на собствеността  – 23 (отговорност на общината)
Възприятие на корупцията – 26 (отговорност на общината)
Заетост – 1 (общината няма нищо общо)
Работна заплата  – 1 (общината няма нищо общо)
Образование на заетите  – 1 (общината няма нищо общо)
Чужди инвестиции – 1 (общината няма нищо или много малко общо)

Не че искам да кажа нещо де..

Важното е, че пак си избрахме госпожата. За да може, както казва една дама десетки бездомни кучета да лаят щастливо. Дори се чудя как Общината още не е измислила финансиране на репродуктивна програма за бездомните кучета.

А и друго казала госпожата „Ние сме свикнали в града всичко да е като през лятото. Това не е възможно. Дадохме всичко от себе си София да стане проходима при зимни условия”. Ми значи много малко имате.. Иначе дупките, раздробените или липсващи плочки, боклука и уличните кучета не са сезонни, а целогодишни, та към тях нямам претенции, само дето зимата е малко хлъзгаво и ако те подгонят кучета се получава малко неудобно.

Изобщо се чудя госпожата ходила ли е пеш в последните години из най-добрия град за живеене в България?

На колене-е-е!

Седя, пиша си разни работи и слушам сутрешните блокове от записите в интернета. Първото, което разбрах от Цецка Цачева е, че петелът си е гръбначно, а думите, които забавлиха целокупното множество не били точно тези, които се чуват тук http://dariknews.bg/view_article.php?article_id=699602&audio_id=79266 на 35 секунда от записа. 

Думите на Цачева били цитирам: „Не, такава фраза не съм произнесла. Но нейният въпрос беше, т.е. не нейния, а на проф. Корнезов, беше ето идва французи, ние с тях сме в ЕС, какво ще стане, ако примерно се посегне върху петел, и на микрофона отзад аз казах, няма да го закачаме, ако е безгръбначно, но не съм казала, че петелът, поне съм виждала скелет на кокошка.”. И въпреки всичко аз се доверявам на ушите си…

Къде отиде честта

Преди време, още в ролята си на кмет на София, а не кмет на България Бойко Борисов обясняваше в едно предаване (за съжаление не намирам запис из интернетЪ), че жена не се бие, горе долу със следните думи: „Да й биеш един два шамара, може, но чак да й разбиеш носа .. не е мъжко”. И това ми се е запечатало в главата.

Защото кметът на България може да има много недостатъци, но това, че демонстрира, че държи на мъжкото поведение и, да предположим, на мъжката дума, не може да му се отрече. Или поне не можеше.

Шум в системата

На мен вече нищо не ми е ясно. В правителството на Република България има 17 министри, включително с Бойко Борисов, чийто ресор е „председател”. В този състав на кабинета има разни и всякакви ресори. Култура, спорт, земеделие (съвет от автора: да си посадите нещо – картофи, агне или лук) и разни други, между тях и икономиката, барбар с енергетиката и туризма. И както е казала принцесата: „Всяка жаба да си знае гьола”. 

Обаче се оказва, че на някои жаби гьолът им е доста по-пространен и дълбок, отколкото на други жаби. А на една особено.

Вчерашната сага с уволнението на директора на НЕК, който точно да го уволнят и не можаха, днес се разрасна с възможността на Трайков да му направят „последна забележка”

Теория на фактите – може би 1 част

* 

Много се чудя кога в тази държава (наричана така за удобство на изказа, а не заради наличието на голяма държавност в момента) лидерите на мнение, доставчиците на новини, тълкувателите на факти и всички, призвани или претендиращи да бъдат призвани, които обясняват на целокупното българско общество, неангажирано пряко с управленческата дейност и отдало се кротко на копане на картофи, ще се научат:

а) Първо – да се убедят, че това, което си мислят не са пълни щуротии, като за справка ползват наличната Конституция, закони и подзаконови нормативни актове.