четвъртък, 23 януари 2014 г.

Интернет за партийна употреба



Медийната ситуация в България е известна на всички. Да я опишем като печална, бе направило от нас непоправими оптимисти. Огромната част от медиите се ползват като „бухалки” за вкарване в правия път на един или друг. Фактите се преиначават, ако изобщо присъстват. Тенденциозното представяне на различните казуси създава абсолютно погрешна представа у публиката за реалната ситуация. Да не говорим за неясната собственост, скритото или явното отстояване на интересите на различни партийни и/ли икономически субекти. 

На фона на тази картинка, все пак, има и лъч надежда – динамично развиващата се обществена среда, в комбинация с динамично развиващите се технологии, създава едно, да го наречем, информационно гражданско общество. Това са хора, които се интересуват, вълнуват и търсят информация, ползват поне няколко източника и, не рядко, предпочитат да видят оригинала, а не неговите интерпретации. Това са хора, които очакват от публичните фигури, или претендиращите да са такива, да предоставят информация в интернет пространството. Нещо повече, те го изискват. Или изобщо не ги забелязват. 


Та при тези два, за мен, факта правя и една тъжна констатация за състоянието партийния PR в България. Предимно в дясно, защото, доколкото може изобщо да се говори за такова в момента, дясното е това, с което отъждествявам своите възгледи. Но гледам, че и „лявото” не е цъфнало много в тази област. 

За какво говоря… ми за присъствието на партиите и знаковите им лица в интернет. И не, няма да говоря за личните профили във FB. (нещо много сбъркано за мен), статиите и интервютата публикувани в различни сайтове или коментарите във форумите. Това за мен е интернет наличие, много далеч от присъствието и още по-далеч взаимодействието и налагането. 

Интернет обществото изисква взаимодействие, а не наличие. А, за момента, много малко от българските политици осъществяват такова. Което, за мен, е грешка, колкото тяхна, толкова и на PR-ите им.

Личният профил във FB все пак е личен, политиците също имат право на личен живот. Пращането на прессъобщение с линк към стаус публикуван в личния профил е просто налудно. Точно за това има FB страница. Тя е публична и отразява, поне би трябвало да отразява, публичната дейност и интереси на даден политик (или партия). Погрешно е разбирането, че „личния” профил гарантира „лична” кореспонденция с въпросното лице. Глупости. Както мога да управлявам 15 страници, така мога да управлявам и 132 профила. Всичко минава през user name и парола. 

Всички сме наясно, че политиците работят с екип от различни специалисти (или поне мислещи се за такива) и, според мен, интернет обществото отдавна не се интересува дали получава отговор от конкретното лице, неговата секретарка или PR. Важното е, че отговорът е излязъл от негово име. Официалната публична страница във FB е някакъв вид гаранция за това (разбира се, стават и грешки, от които е налудно да се излиза с „бяхме хакнати, но това е друга тема). Също така съществуват и не малко инструменти, чрез които аудиторията да е сигурна, че на определен период от време, наистина комуникира с обекта на своето желание. 

Но трябва да има комуникация. А не „пляскаме” статус на лидер А., под който няколко човека, симпатизанти и контрасимпатизанти, коментират, карат се и дават предложения, докато следващото взаимодействие от името на лидера А е следващия стаус или интервю. Така не се прави. Тоест обезсмисля съществуването на самата страница. 

Както и автоматичното препращане от FACEBOOK към Twitter e безсмислено, вредно и дразнещо. Наистина може да е много вредно. 



Twitter е нещо съвсем различно от Facebook, особено от гледна точка на политическата комуникация. В него „личния” елемент не е толкова личен, да не кажа, че изобщо го няма. Динамиката в Twitter е друга. Неговата същност изисква бързи и кратки отговори. В Twitter времевия толеранс за отговор от даден политик е намален. Особено ако въпросният политик или неговия екип са написали „tweet”. Tуитърджиите не са много склонни да толерират липсата на отговор. Дори е възможно тази липса да доведе до огромна вълна негативни коментари. (Много трудно интернет комуникацията повишава имиджа на партиите/политиците в България, по ред причини. Виж, обаче, може да ги срине доста бързо, ако не се внимава).

От тази гледна точка връзването на Facebook страницата с Тwitter може да е пагубно. Особено ако никой не следи какво точно се случва в Twitter, поради забравена парола, „не помня кой го регистрира” и т.н. Не отричам напълно връзката, но не трябва да се разчита само на нея. 

И, последно за момента, блогът е място за лични мисли и идеи. За другото си има сайтове. Смешно е в личния блог на Едикойси да се появи интервю и, още по-лошо, репортаж за същия Едикойси, със заглавие „Едикойси: Аз ще променя света”. Ако Едикойси (или неговият екип) не вкарат в заглавието лична мисъл на Едикойси и едно две изречения от Едикойси „Това е интервюто ми за…”, или „сори, ама много съм зает, но ей тук е описано какво правих последните два дни..” по-добре да го пускат на партийната страница. 

Ако не разбирате даден комуникационен инструмент, по-добре не го ползвайте.

Няма коментари:

Публикуване на коментар