Спонтанно организирани коментари

картинката е от тук http://www.get-free-web-traffic.com/internet-forums.html

Макар и един вид блогър, никога не съм била „форумен” човек. Не броя коментарите във Facebook и Twitter, защото това са по-скоро дискусии, с хора, които реално познавам и имам представа за мислите и настроенията им (поне до някъде). Но никога не ме е избивало внезапното желание да споря с непознати хора по тема, по която не ми е много ясно какво точно мислят. Разбира се има медии, чиито форуми са своеобразен клуб (мисля, че форумът на mediapool е такъв пример) и хората малко или много се знаят.

Мисълта ми в момента (много ми се искаше да я напиша мисълтЪТ ми, ама хайде) е за тези „спонтанно” организирани коментари, които внезапно (абсолютно спонтанно, разбира се) се появяват под дадена новина, която сама по себе си е толкова интересна за общността, колкото и чифт стари джапанки. И дори текстът в самата новина да е чисто фактологичен и прост, например „Земята е кръгла, утре слънцето ще изгрее от изток”, само ако посочи, че дадена фирма, личност или институция е направила това умозрително заключение, за по-малко от минута отдолу вече има поне 50 коментара, които а) възхваляват въпросното лице, фирма или институции или б) (по-често срещаният вариант) обругават въпросното лице, фирма или институция. Без, разбира се, никъде да се казва, че на фактът за кръглостта на земята, а и на други небесни тела е пределно известна на всички.

Личният пример, който мога да посоча е, че винаги съм била против това „спонтанно” организиране на коментари.

Децентрализация на сивите клетки

гъски в полет

(В този ред на мисли, мисля, че е крайно време да видя „Миграция на паламуда”)

Децентрализация се извършва тогава, когато има прехвърляне на правомощия и ресурси от национално ниво в държавата към някое от поднационалните, регионални или автономни съгласно закона обществени звена местно ниво. По тази причина на тези звена е необходимо да се осигури законно съществуване, да имат своя собственост, бюджет, персонал и административни норми на функциониране. Властите в такива звена трябва да бъдат демократично избирани, чрез преки или непреки избори. Тези звена трябва да имат право да вземат автономни решения относно своите ресурси, съгласно общата рамка на приоритетите на управлението и националната политика, но без попечителство и окончателно решение отгоре по тези въпроси /независимо от необходимите механизми на контрол върху законността на действията на властите и на механизмите за финансова проверка на използването на обществените ресурси/.

Делокализация съществува тогава, когато има процес, при който една институция се премества от едно място на друго място от националната територия, без каквито и да е промени в процеса на вземане на решения и в управлението на бюджета на тази институция. Например: когато една институция, занимаваща се с морски транспорт бъде физически преместена от столицата на страната в пристанище или в крайморски град в страната, заедно с нейния ръководител, персонал, бюджет и т. н.

От няколко дни в медийното и обществено пространство прехвърчат, като едни истински пролетни калинки, странните идеи и мисли на премиера и неговия виц, оп, грешка, неговото вице, за това как ще извършват децентрализация. И то каква децентрализация?! Значи, общо взето, ще вземем едни 20 – 30 звена, подзвена, агенциики и други и ще посипем с тях държавата, за да „съживи големите градове”. Другата огромна полза, която ще има от тази миграция, е че София най-накрая щяла да се отпуши.

„Хем нови работни места за тези региони, хем по-малко задръствания в София, хем и децентрализация", видя положителния ефект министър-председателят. – Тоест, хем София от региона с най-ниска безработица ще се изравни с останалите региони на страната,