Доверието, глупако, доверието

Надига се някаква вълна, поредната може би, от едно хленчещо недоволство. 

Протестът не бил успял, бил се провалил и, ти да видиш, студентите го били предали. Ало, добър ден! Как спахте? А къде? Че нещо са ви простинали мислите, може да сте спали на течение. 

Първо: протестът не е свършил. Така че няма как да се определи дали е успял или не. А протестът ще свърши тогава, когато не остане и един човек на улицата, а това не вярвам да се случи. Или когато О. даде оставка. Това, виж, вярвам, че ще се случи.

Второ: да, доста е изморително и натоварващо 168 дни да викаш, пишеш, гониш и търчиш без някакъв видим резултат. Но! Ето го но’-то. Казва видим. И имам предвид видим в момента. Защото ако се върнем в един месец назад и гледайки от днешната си гледна точка, ще видим доста резултати. Резултати като хаотични и паникьосани действия от страна на управляващите. Неадекватни движения по партийните редици. Напрежение в партиите, а и изостряне на вътрешно партийните войни, което, лично мен, дълбоко ме радва. Гледката как гарваните си вадят очите може да бъде знаменита.

Трето: никой никого не е предал. Ще има предателство, когато изоставим себе си, идеите и мечтите си. Ще има предателство, когато предадем светоусещането си и с тежка въздишка вдигнем рамене, и кажем: Ми явно няма смисъл, аз се отказвам. Предателство ще има, когато решим, че моралът не е важен, не е водещ принцип за управлението на една държава и на нас всъщност не ни пука, кой колко краде от обществените ресурси. Предателство ще има, когато зазидаме мозъците си за околния свят. Отново. 

И сега вече, пишейки го това, започвам да се ядосвам. Отново. Защото съм изморена, защото съм тъжна и защото ми писна от мрънкала. 

Защото този протест ни даде нещо, което ако проспим, лично ще ни обявя за най-големите тъпанари живели някога. Даде ни основа за някакво минимално базово доверие. Доверие, основано на едно искане. Искане за оставка. Искане, което формулира в себе си желанието за нормална, морална държава, в която основното занимание на гражданите й е да генерират добавена стойност, да произвеждат блага за себе си и общността и да се чудят къде да прекарат заслужено изработената си почивка. А не да се чудят кой корумпиран изверг без ценности ще бъде назначен на позиция, чрез която да ги репресира и ограбва. Точка. Базово доверие. 

В самото начало на протестите имаше гласчета, които в последствие прераснаха във викове, че на протеста имало платени, имало гербаджии, имало реформаторски кооператори, имало десни, леви. Изобщо имало разни хора, на които едни други хора им сложили етикети. Е, и? 

Студентите, ранобудни и полусънени, налазени от всякакви хора, добронамерени или не, с цялото вторачено очакване на недосъбудената нация, родиха идеята, че не искат никой да ги яха, да ги подкрепя партийно и т.н. Само че, мили хора, ако аз реша да подкрепям някого, да го харесвам, да кажем, само аз мога да реша дали да продължа да го правя или не. Независимо от това дали той иска или не. Само че, по-възрастни елементи, вместо да осъзнаят тази простичка истина предпочетоха позата на фръцнатата мома, която ощипана веднъж, не е получила повторно внимание.

В България няма гражданско общество. Няма общество. Имам много просто обяснение за това. Защото няма базов консенсус, върху който да го градим. Защото няма базови рамки, около които да се обединим. Защото, скъпи сънародници, ние лакомо искаме всичко сега и веднага. Тоест ако се прави нещо да се случи всичко на куп – ами няма как да стане. 

Ето за това протестът е шанс за създаването на това общество. С гарантирана базова рамка на консенсус. БАЗОВ МОРАЛ В УПРАВЛЕНИЕТО. И точка. Всяко допълнение ще отблъсне една или друга група от граждани. 

Защото, колкото и на някои от вас да не им харесва, ние сме част от някаква общност и сме принудени да живеем заедно. Харесваме се, нехаресваме се, това е положението. За това ни е нужен консенсус. За да не си пречим. И доверие, че ще спазваме този консенсус. 

Време е, крайно при това, защото нещата са на път да станат фатално нееобратими, всички, които искат морал в управлението да осъзнаят, че няма как да наложат собствените си, допълнителни искания, над всички. Някои не искали партии. Е хубаво де. Ама аз искам. Някои искали гарантиран базов доход за всеки. А да бе, да. И как ще стане това. От златото на Kleta majka Balagariq? Я малко по-сериозно. Едни искали нова конституция, други също, ама ако може всеки да напише по 5 и поне 4 от тях да са одобрени и да се прилагат. 

Хора, няма как да стане всичко на куп. Няма. Защото се мотахме толкова много време, затворени в малките си апатични светове. Защото я нямаме основата. Сега е време да градим основата. 

Основа върху базов консенсус, че искаме морално управление. И доверие, че ще запазим консенсуса. 

Иначе.. иначе дърпаме шалтера.

Вие се еб@вате*

Алоу, управляващите, вие се ебавате вече. Това не е сериозно, честно. 

Ебавате се с нас, протестиращите, част от българския народ, който уж ви е назначил. И го правите грубо вече 161 дни. Не ни виждате. Не ни чувате. Но не може да ми обясните как като ни няма, някой ни бил платил. И така 161 дни. Били сме ви стимул да работите бързо и стегнато. Това вече си е сериозна ебавка. Стимул сме ви да бързате да си свършите поетите ангажименти към различните финансови интереси, които ви държат заради алчността и безочието ви. 

Били сме сигнал за това, че нещо хубаво се случва в държавата, че гражданското общество се събуждало и не ви било страх. Честно?! Толкова не ви е страх, че за да стигна вчера до Народното събрание трябваше да мина от Раковски и Дондуков, през ЦУМ, Съдебната палата, Граф Игнатиев и от Гарибалди да се спусна надолу..

Били сме непредставени, за това сме протестирали. Не, другари управляващи, от 161 дни цялата нация е непредставена. Представлявани са само 300 човека – депутати, министри и вашите няколко кукловода. А вие не сте част от нацията. Съмнявам се, че има нация, която би искала да сте част от нея. 

Ебавате се със собствените си избиратели. И тук вече не сте груби. Тук сте брутални. Лъжете ги, ограбвате ги и ги третирате като добитък. Доведохте едни хорица в София, за да покажете, че някой ви обича. Това е любовта на крепостния селянин към господаря му. Любовта на гладното и бито куче, към стопанинът, който го бие. Довлачихте едни хорица, за да подтикнете още веднъжразделението в обществото ни. И, сериозно, ебавате се за 50 000-те души, нали?! ДПС направи митинг на БСП и Атака и пряко сили събрахте 30-тина хиляди души. 

Ебавате се с полицаите. И то яко. Да питам ли дали са им изплатени извънредните, които им се дължат НЕ заради нас, а заради вашето собствено шубе? Или риторичните въпроси да ги задавам към пресцентъра на МВР? Държите тези хора, за да ви пазят, от нас. Само че ние не сме вас, за това не очаквайте да ви пребием с камъни. Ние не сме вас, за да се гаврим брутално с достойнството ви. За това, пуснете полицаите да почиват. Те също са хора, имат нерви, семейства, подозирам дори, че може да се говори за личен живот. 

Честно. Ебавате се вече. Всяка вечер на традиционните заграждения ние си говорим. Ние, българите. От двете страни на заграждението. Независимо от цвят на кожата или униформата. Защото ние, ако не сте разбрали, сме една нация. Само вие сте контра-българи. 

Честно. Вече не е смешно. Ако ви трябват мога да ви дам 161 причини да си тръгнете. Но вече имате 7 000 000 такива. И всичките говорим един език (е някои изпитват затруднения, но и за това сте виновни вие). 

Честно. Тръгвайте си и спрете да се ебавате.

*По принцип много внимавам какъв език използвам в блога. Не, защото се прехласвам по битността си на млада дама, а защото за мен думите са важни и публичното говорене трябва да има някакви норми. Но, първо аз, доколкото знам не съм публична фигура и не представлявам някоя институция. И, второ, вече почнах да прегарям, а цинизмът на ситуацията вече в пъти надхвърля моя собствен.

Шеги и закачки

Нетипично за петък да погледнем на нещата сериозно. 

Да, важно е да се знае какви ги върши ПП Атака, както у нас, така и по света. Да, важно е обществото да знае, че народен представител си позволява да показва среден пръст на български граждани (няма значение един или двама, или двеста или две хиляди). 

Да, важно е да сме наясно, че български депутат нарича бежанците терористи, фанатици и ислямисти. Важно е да се знае, че български депутат/и си позволяват да дават в ефир съвети какви въпроси да им се задават и какви – не. 

Важно е да се знае, че отмяната за пушенето на закрити места ще отпадне, а това ще си е чист популизъм (btw. Забраната така или иначе ще се върне отново, въпрос на година-две, тоест пак разходи за заведенията, пак бюрокрация, пак „облагородяване” на корупционната среда)… 

Обаче… Обаче това са шеги и закачки… шеги и закачки на властта с нас. Никога не трябва да забравяме, че в момента на власт са царете на манипулацията. В никакъв случай не трябва да ги подценяваме или да надценяваме себе си. Вече 113 дни ние сме на улицата, искаме истината и искаме справедливост, искаме спокойствие, за да може да работим и живеем в рамките на точно тази държава. За 113 дни се очаква да сме достигнали някакви граници и на нервите, и на търпението и за това властта ни предоставя забавления .. Шеги и закачки за отвличане на вниманието. 

Да, важно е, че депутатите си позволяват да показват среден пръст, да ръсят и насаждат расизъм и ксенофобия, да се мотат по чужбината и да се държат безобразно. Но е важно, само защото показва тяхното самозабравяне. Те вече смятат себе си за нещо повече от българските граждани, мислят се за нещо повече от останалите хора. И се чувстват безнаказани. Насаждат впечатлението, че всичко е позволено. Че те са над закона.. Но не са. Мислят, че могат да харчат десетки хиляди левове за четридневна разходка, левове дошли от субсидията за политическа дейност, субсидия, която се плаща от българския данъкоплатец, и никой да не им търси сметка, но не...

Важно е, че ще отпадне забраната за пушене в затворени помещения. Но е важно, само защото показва политическа импотентност на идеи и воля за реформи. Отпадането на забраната нито е реформа в икономическата политика, нито в здравеопазването. А е само поредната корупционна хранилка (ако се облекчи режима за узаконяване на „навесите” на заведенията, с газовите гъби и печки, а не да се създават пречки и допълнителни корупционни механизми, бизнесът ще има много повече полза, поне така мисля). 

Но най-важното е да не се захласваме по шегите и закачките им. Важното е да не пропускаме големите проблеми и измами, за сметка на залъгалките … 

Реформи няма, а те са жизнено важни. Отново извадиха самовара „Белене”, което означава, че българите пак ще плащат стотици милиони неясно за какво и защо. Правят се промени в десетки закони, промени, които не водят до нищо друго, освен облагодетелстване на шепа хора. Правят се ненужни закони, а и министерства, отново със същата цел. 

Да не говорим за свободата на словото и медиите...

Така че аз предлагам на шегите и закачките да отговорим със сезирането на съответните национални и международни институции. И да се вторачим в големите неща.. 

А и между другото някой знае ли кой предложи Пеевски? 

PS.: Текстът на Деница Сачева ме достимулира да напиша това. Тоест тя е виновна

Вие сте Делян Пеевски

Мислех си, че е пределно ясно защо вече 39 дена #ДАНСwithme е по улиците и площадите на София, но явно съм се объркала. Искам да пиша за протестите от ден Първи, но или ми изчезва рязко музата, или не ми остава време, или се появява текст на колега лумпен, който ясно и точно обяснява защо, какво и как.

Сега, точно, нямам грам вдъхновение – ядосана съм, уморена съм и си искам лятото. Искам да си работя спокойно, да не се занимавам с всяко решение на НС или МС, да не подскачам всеки път при поредното недомислено назначение. Искам нормална държава. Вече. 

Винаги така съм си представяла нормалното управление – правителство и парламент, които са заслужили доверие и гарантират честни, справедливи и, най-вече, правилни решения. Управление, което няма нужда от зашамарване от обществото на всеки кръгъл час, за да влезе в рамките на разумното. А така представителите на обществото си вършат всеки своята работа и нещата придобиват смисъл.

04.08.2008 16:11 - За хаоса и чалгата*

*http://divini.blog.bg/politika/2008/08/04/za-haosa-i-chalgata.219383 оригиналът е тук. А аз почвам рубриката "За актуални новини, четете архива" (http://divini.blog.bg)

Мислех да се въздържа от коментари за Оупън еъра на Станишев, обаче не устоях. То си е толкова благодатна тема, че е грехота да се въздържи човек. Отделно, че ми е страшно интересно Станишев като какво се подвизавал там – като лидер на БСП или като премиер на Република България (което от своя страна води до размислите и страстите с чии пари се организира – с тези на БСП или с тези на Република България). Една бърза справка със сайта на БСП и вече нямам съмнения като какво се е подвизавал – като премиер на БСП – “ ... тези думи председателят на БСП и премиер Сергей Станишев се ...”.

Не за друго, ама като чета какво е дрънкал на връх, не Нова година, а Бузлуджа, Станишев си е направил един отчет или разчет за дейността на българското правителство. Нещо, което си мислех, че все пак е редно да стигне до цялата общественост, а не само до определени симпатизанти на определени партийни структури. Но карай да върви...

Децентрализация на сивите клетки

гъски в полет

(В този ред на мисли, мисля, че е крайно време да видя „Миграция на паламуда”)

Децентрализация се извършва тогава, когато има прехвърляне на правомощия и ресурси от национално ниво в държавата към някое от поднационалните, регионални или автономни съгласно закона обществени звена местно ниво. По тази причина на тези звена е необходимо да се осигури законно съществуване, да имат своя собственост, бюджет, персонал и административни норми на функциониране. Властите в такива звена трябва да бъдат демократично избирани, чрез преки или непреки избори. Тези звена трябва да имат право да вземат автономни решения относно своите ресурси, съгласно общата рамка на приоритетите на управлението и националната политика, но без попечителство и окончателно решение отгоре по тези въпроси /независимо от необходимите механизми на контрол върху законността на действията на властите и на механизмите за финансова проверка на използването на обществените ресурси/.

Делокализация съществува тогава, когато има процес, при който една институция се премества от едно място на друго място от националната територия, без каквито и да е промени в процеса на вземане на решения и в управлението на бюджета на тази институция. Например: когато една институция, занимаваща се с морски транспорт бъде физически преместена от столицата на страната в пристанище или в крайморски град в страната, заедно с нейния ръководител, персонал, бюджет и т. н.

От няколко дни в медийното и обществено пространство прехвърчат, като едни истински пролетни калинки, странните идеи и мисли на премиера и неговия виц, оп, грешка, неговото вице, за това как ще извършват децентрализация. И то каква децентрализация?! Значи, общо взето, ще вземем едни 20 – 30 звена, подзвена, агенциики и други и ще посипем с тях държавата, за да „съживи големите градове”. Другата огромна полза, която ще има от тази миграция, е че София най-накрая щяла да се отпуши.

„Хем нови работни места за тези региони, хем по-малко задръствания в София, хем и децентрализация", видя положителния ефект министър-председателят. – Тоест, хем София от региона с най-ниска безработица ще се изравни с останалите региони на страната,

Архив: Извинете, бихте ли минали в дясно

01.12.2010 10:51

Следващият път като се сетя ще снимам червената лепенка, върху която надпис призовава гражданството ( а може би предимно селячаството) да се придържа в дясно, придвижвайки се по стълбите или стоейки на подвижните стълби (ескалаторито за горната скоба) на. Една европейска и цивилизационна практика, която подпомага другата част от гражданството, което иска да се придвижи по бързо. Това е нещо, което явно българинът не разбира. Седи и/или се мота във всяко едно пространство, което му хрумне, без никаква мисъл за околните. Не че аз мисля за околните, по принцип околните слабо ме интересуват, но се стремя поне да не им преча придържайки се към няколко много прости правила. Едното, от които е да си се придържам в дясно. И в двата смисъла. Или и в трите, буквално, символично и политически.