Вие се еб@вате*

Алоу, управляващите, вие се ебавате вече. Това не е сериозно, честно. 

Ебавате се с нас, протестиращите, част от българския народ, който уж ви е назначил. И го правите грубо вече 161 дни. Не ни виждате. Не ни чувате. Но не може да ми обясните как като ни няма, някой ни бил платил. И така 161 дни. Били сме ви стимул да работите бързо и стегнато. Това вече си е сериозна ебавка. Стимул сме ви да бързате да си свършите поетите ангажименти към различните финансови интереси, които ви държат заради алчността и безочието ви. 

Били сме сигнал за това, че нещо хубаво се случва в държавата, че гражданското общество се събуждало и не ви било страх. Честно?! Толкова не ви е страх, че за да стигна вчера до Народното събрание трябваше да мина от Раковски и Дондуков, през ЦУМ, Съдебната палата, Граф Игнатиев и от Гарибалди да се спусна надолу..

Били сме непредставени, за това сме протестирали. Не, другари управляващи, от 161 дни цялата нация е непредставена. Представлявани са само 300 човека – депутати, министри и вашите няколко кукловода. А вие не сте част от нацията. Съмнявам се, че има нация, която би искала да сте част от нея. 

Ебавате се със собствените си избиратели. И тук вече не сте груби. Тук сте брутални. Лъжете ги, ограбвате ги и ги третирате като добитък. Доведохте едни хорица в София, за да покажете, че някой ви обича. Това е любовта на крепостния селянин към господаря му. Любовта на гладното и бито куче, към стопанинът, който го бие. Довлачихте едни хорица, за да подтикнете още веднъжразделението в обществото ни. И, сериозно, ебавате се за 50 000-те души, нали?! ДПС направи митинг на БСП и Атака и пряко сили събрахте 30-тина хиляди души. 

Ебавате се с полицаите. И то яко. Да питам ли дали са им изплатени извънредните, които им се дължат НЕ заради нас, а заради вашето собствено шубе? Или риторичните въпроси да ги задавам към пресцентъра на МВР? Държите тези хора, за да ви пазят, от нас. Само че ние не сме вас, за това не очаквайте да ви пребием с камъни. Ние не сме вас, за да се гаврим брутално с достойнството ви. За това, пуснете полицаите да почиват. Те също са хора, имат нерви, семейства, подозирам дори, че може да се говори за личен живот. 

Честно. Ебавате се вече. Всяка вечер на традиционните заграждения ние си говорим. Ние, българите. От двете страни на заграждението. Независимо от цвят на кожата или униформата. Защото ние, ако не сте разбрали, сме една нация. Само вие сте контра-българи. 

Честно. Вече не е смешно. Ако ви трябват мога да ви дам 161 причини да си тръгнете. Но вече имате 7 000 000 такива. И всичките говорим един език (е някои изпитват затруднения, но и за това сте виновни вие). 

Честно. Тръгвайте си и спрете да се ебавате.

*По принцип много внимавам какъв език използвам в блога. Не, защото се прехласвам по битността си на млада дама, а защото за мен думите са важни и публичното говорене трябва да има някакви норми. Но, първо аз, доколкото знам не съм публична фигура и не представлявам някоя институция. И, второ, вече почнах да прегарям, а цинизмът на ситуацията вече в пъти надхвърля моя собствен.

За чужбината

от Дневник

Няколко пъти чух реплика, която, ако кажа, че ме вади извън кожата, ще е малко. Реплика, достойна да бъде родена от мозък, претърпял дълго облъчване от реактора за Белене или от ДС. 

„Като са толкова умни, Будните студенти, защо не учат в чужбина?” 

Смисълът й е сбъркан по толкова много показатели, че дори не знам от къде да почна. Най-малкото говори, че въпросните мозъци, подкрепящи текущото управление, не вярват, че българското образование, българските преподаватели и българските деца, са „умни” или някога ще станат. 

Обаче искам да кажа друго, което въпросните мозъци едва ли ще могат да схванат, но аз искам да се пробвам: Мозъци, образованието в чужбина, към днешна дата, е право на избор. Право и избор. Схващате ли? Защото, колкото и да ви е трудно да повярвате, има хора, които предпочитат да останат в България. Не защото са тъпи или глупави (но най-вероятно са малко лудички), а защото искат и вярват, че от тях зависи нещо, ситуацията тук да се промени. Да се промени така, че след години родители от чужбината да се хвалят „Моето дете учи в България”. 

Всеки има право да избере къде да учи. Аз съм такъв пример. Може би за убиване, но пример. Отказах стипендия в САЩ навремето, защо казах, че САЩ е много далече, а и може би, защото знаех, че веднъж ако отида, никога няма да се върна. Отказах, защото тук е огромната част от нещата, които обичам. Отказах, защото трудно вирея на чужда почва. Да, понякога има доза съжаление за този избор, но тя бързо отминава. Работата и заниманията ми са ми дали шанса да знам как се работи в „чужбината”, на запад. И да, може би след някакво време ще реша да поработя някъде навън, но това ще е просто, защото трудно устоявам на предизвикателствата. 

Много от студентите, които днес се борят за правото си да живеят тук, също са могли да учат в чужбината. И част от тях ще отидат да специализират или работят там. Но не разбирам как това ги прави по-глупави. 

Също така много уважавам всички, които са учили и успели „в чужбината”. Но това е право на избор. А и в много случаи и на финансови възможности. Но предимно на избор. Това, къде е учил някой, не го прави по-тъп. Може би го прави по-амбициозен, по-луд и/ли по-романтичен. 

Образованието е право на избор. А сегашното управление лишава голяма част от населението си от това право. 

И последно, чета изказвания на т.нар. преподаватели. Същества, като Драгомир Драганов, които, хулят студентите си, наричат ги какви ли не, включително и глупави. И, най-вероятно, имат желанието тези студенти да хванат пътя към чужбината и да не карат повече плесенясалите им мозъци да се будят. Тези хора, за мен, трябва смирено да свалят въображаемите си тоги и да помолят студентите, които днес преподават първия урок по гражданско образование, да четат лекции на тях, т.нар. професори. За да имат шанса някога да разберат какво е право на избор. 

П.С - в последните месеци се убедих за пореден път, че в България има разкошни преподаватели. Поклон пред труда им