Нови правила или продължаваме с гаврата с демокрацията

Нови изборни правила са нужни. Това е повече от очевадно. И не става дума за критерии кой може и кой не може да е кандидат. Става дума за процедурата за гласуване. Но най-вече става дума за процедурата на броене. Нещата са вързани и се решават също така свързано.

Aз искам:
 
- активна регистрация - всеки, който иска да гласува заявява това си желание до 3 месеца преди изборния ден. И без такива неща като неразбрал, нечул, невидял. Без дописване в избирателните списъци. Да, общинските администрации ще се озорят малко. Да, партиите ще се озорят малко, но не ме интересува. Така няма да се спре с купуването на гласове, но ще ги оскъпи доволно. И ще спре това прибиране на лични карти и документи. И ще вкара в управленските процеси хора, които съзнателно участват в тях като избиратели 

- машинно гласуване - само имена на партии и имена на кандидати. Не приемам довода, че хората са неуки. Щом са нуки, но на възраст, на която могат да гласуват, значи са нарушили основния закон в държавата - Конституцията. Не приемам и това, че възрастните няма да се оправят. За желаещите ще има и хартиени бюлетини, но без номера - само имена. 

- броенето през брой активно регистрирани се отчитат гласувалите дистанционно, машинно и традиционно. При пълна прозрачност. Обмислям варианта с камера и стрийм във всяка секция след приключване на изборния ден. 

След фарса на тези избори, след гаврата с демокрацията, не приемам твърдения от рода на "ограничаване на човешките и гражданските права", "дискриминация" и т.н. След като избирателите са ви важни, ще намерите начин да им обясните идеята за активната регистрация.

Очаквам от хората, за които съм гласувала, в Парламента, ако не да се съгласят на 100 % с моите искания, то поне да ги вземат предвид и аргументирано да ме оборят или да предложат нещо по-добро.


Най-късно след година ще имаме отново избори. И ще избираме държавен глава... който е и главнокомандващ на армията, така че действията трябва да започнат сега.

Отворен статус до ЕС и САЩ

(от Facebook-a ми) 


Отворен статус до ЕС и САЩ, тоест до отговорните и представителни лица де. Това не е обвинение или жалване, а просто едно разсъждение. Но ако бяхте обърнали по-сериозно внимание на това, което се случва в България, особено в последните 300 дни, случващото се в Укракна нямаше да ви изненада толкова. 

Защото, така си мисля, тук беше площадката за упражнение на пропагандата по путински: опорните точки, разделението на нацията, шумът в информационните потоци... Нашите първи държавни и партийни ръководители нямат капацитета да измислят и реализират това сами, но имат едно предимство - обучавани са в СССР. А, и знаят руски. Това, че тук не се случва това, което се случва в Украйна, е само заради ЕС и НАТО. Просто казвам...

Етикетите не решават проблеми

Разговорът за дясното го изпуснахме преди години. И бързам да разочаровам всички злоради лелки (злорада лелка е състояние на духа и не зависи от пол и възраст), като уточня, че казвам това дълбоко разочарована, включително и от себе си. Разговорът за лявото, поне допреди няколко седмици, никога не ме е вълнувал дълбоко, защото вярвам в принципа всеки да си гледа в паничката. Въпреки че да, за да имаш работеща политическа система, трябва да имаш силно дясно и силно ляво, като под силно нямам предвид репресивно. Разговорът за дясното и лявото е изпуснат. Отдавна. И този пропуск ни доведе до днешния момент.

Извинете, но с какво етикетът „десен” или „ляв” в момента може да бъде полезен? По улиците на столицата бродят разни параненормални формирования, които ще „бранят” гражданите. От кого? От други граждани.

С какво меренето кой е по-десен променя факта, че 162 дена гражданите на България, в опита си да формират така дълго ражданото гражданско общество, остават нечути от етикетираните за „леви” и „десни” в парламента и правителството?
За какво ляво и дясно говорим, когато нямаме основата? За какво ляво и дясно говорим, когато оставихме основата да рухне? И, по дяволите, на колко човека в цялата държава изобщо им говори нещо понятията „ляв” и „десен” в политиката? Наистина, 1 %, 5 %? Да говорим за дясна макрорамка на хора, които продават глада си, не ми се вижда сериозно. Да говорим за десни или леви принципи на хора, които си позволяват да мислят само за следващите 12 часа живот е цинично.

Липсва основата. Разпадна се, разрушихме я или просто гледахме безучастно докато това ставаше в момента е без значение. Фактът е, че я няма.

Проблемът в момента не е, че се провежда „лява” политика. Проблемът е, че се провежда политика модел „Пеевски”. Както и предишното управление, което провеждаше етикетирана за дясна политика. Проблемът беше, че се провеждаше политика по модел „Пеевски”. И преди, и сега, етикетите „ляво” и „дясно” си бяха само и единствено това – етикети. Етикети, поставени на стоки с изтекъл срок на годност и предимно ментета. Етикетите не решават проблеми. Етикетите ги прикриват.
А моделът Пеевски има един много простичък синоним – корупция.

От Wikipedia: Корупция (на латински: corrumpo – развалям, развращавам, подкупвам) в най-общ смисъл е злоупотребата с обществена служба за лично облагодетелстване или, по-конкретно - поведение на длъжностни лица, чрез което те или техни близки се облагодетелстват неправомерно и незаконно, като злоупотребяват с поверената им власт.

Развалям, развращавам, подкупвам – може би това трябва да седи като девиз на Народното събрание.

Има корумпиране на мисленето. И докато не осъзнаем това всякакви разговори за лявото и дясното ще са не само безсмислени и безплодни, но дори и вредни. Защото ще отвличат вниманието.

Има корумпиране на мисленето, корупция на светоусещането.

Добрата новина е, че 162 дни вече, гражданите на България искат да излекуват мислите си. Искат да поправят обществото, да ремонтират държавата и след това да си се заемат с обичайните за тях занимания, а дори може и с т.нар. си личен живот.
Разговорът за лявото и дясното отдавна е изпуснат.

Сега е моментът за разговора за основата. А за дясното, лявото и шестте страни на кравата ще си говорим после..

За чужбината

от Дневник

Няколко пъти чух реплика, която, ако кажа, че ме вади извън кожата, ще е малко. Реплика, достойна да бъде родена от мозък, претърпял дълго облъчване от реактора за Белене или от ДС. 

„Като са толкова умни, Будните студенти, защо не учат в чужбина?” 

Смисълът й е сбъркан по толкова много показатели, че дори не знам от къде да почна. Най-малкото говори, че въпросните мозъци, подкрепящи текущото управление, не вярват, че българското образование, българските преподаватели и българските деца, са „умни” или някога ще станат. 

Обаче искам да кажа друго, което въпросните мозъци едва ли ще могат да схванат, но аз искам да се пробвам: Мозъци, образованието в чужбина, към днешна дата, е право на избор. Право и избор. Схващате ли? Защото, колкото и да ви е трудно да повярвате, има хора, които предпочитат да останат в България. Не защото са тъпи или глупави (но най-вероятно са малко лудички), а защото искат и вярват, че от тях зависи нещо, ситуацията тук да се промени. Да се промени така, че след години родители от чужбината да се хвалят „Моето дете учи в България”. 

Всеки има право да избере къде да учи. Аз съм такъв пример. Може би за убиване, но пример. Отказах стипендия в САЩ навремето, защо казах, че САЩ е много далече, а и може би, защото знаех, че веднъж ако отида, никога няма да се върна. Отказах, защото тук е огромната част от нещата, които обичам. Отказах, защото трудно вирея на чужда почва. Да, понякога има доза съжаление за този избор, но тя бързо отминава. Работата и заниманията ми са ми дали шанса да знам как се работи в „чужбината”, на запад. И да, може би след някакво време ще реша да поработя някъде навън, но това ще е просто, защото трудно устоявам на предизвикателствата. 

Много от студентите, които днес се борят за правото си да живеят тук, също са могли да учат в чужбината. И част от тях ще отидат да специализират или работят там. Но не разбирам как това ги прави по-глупави. 

Също така много уважавам всички, които са учили и успели „в чужбината”. Но това е право на избор. А и в много случаи и на финансови възможности. Но предимно на избор. Това, къде е учил някой, не го прави по-тъп. Може би го прави по-амбициозен, по-луд и/ли по-романтичен. 

Образованието е право на избор. А сегашното управление лишава голяма част от населението си от това право. 

И последно, чета изказвания на т.нар. преподаватели. Същества, като Драгомир Драганов, които, хулят студентите си, наричат ги какви ли не, включително и глупави. И, най-вероятно, имат желанието тези студенти да хванат пътя към чужбината и да не карат повече плесенясалите им мозъци да се будят. Тези хора, за мен, трябва смирено да свалят въображаемите си тоги и да помолят студентите, които днес преподават първия урок по гражданско образование, да четат лекции на тях, т.нар. професори. За да имат шанса някога да разберат какво е право на избор. 

П.С - в последните месеци се убедих за пореден път, че в България има разкошни преподаватели. Поклон пред труда им