Нови правила или продължаваме с гаврата с демокрацията

Нови изборни правила са нужни. Това е повече от очевадно. И не става дума за критерии кой може и кой не може да е кандидат. Става дума за процедурата за гласуване. Но най-вече става дума за процедурата на броене. Нещата са вързани и се решават също така свързано.

Aз искам:
 
- активна регистрация - всеки, който иска да гласува заявява това си желание до 3 месеца преди изборния ден. И без такива неща като неразбрал, нечул, невидял. Без дописване в избирателните списъци. Да, общинските администрации ще се озорят малко. Да, партиите ще се озорят малко, но не ме интересува. Така няма да се спре с купуването на гласове, но ще ги оскъпи доволно. И ще спре това прибиране на лични карти и документи. И ще вкара в управленските процеси хора, които съзнателно участват в тях като избиратели 

- машинно гласуване - само имена на партии и имена на кандидати. Не приемам довода, че хората са неуки. Щом са нуки, но на възраст, на която могат да гласуват, значи са нарушили основния закон в държавата - Конституцията. Не приемам и това, че възрастните няма да се оправят. За желаещите ще има и хартиени бюлетини, но без номера - само имена. 

- броенето през брой активно регистрирани се отчитат гласувалите дистанционно, машинно и традиционно. При пълна прозрачност. Обмислям варианта с камера и стрийм във всяка секция след приключване на изборния ден. 

След фарса на тези избори, след гаврата с демокрацията, не приемам твърдения от рода на "ограничаване на човешките и гражданските права", "дискриминация" и т.н. След като избирателите са ви важни, ще намерите начин да им обясните идеята за активната регистрация.

Очаквам от хората, за които съм гласувала, в Парламента, ако не да се съгласят на 100 % с моите искания, то поне да ги вземат предвид и аргументирано да ме оборят или да предложат нещо по-добро.


Най-късно след година ще имаме отново избори. И ще избираме държавен глава... който е и главнокомандващ на армията, така че действията трябва да започнат сега.

Етикетите не решават проблеми

Разговорът за дясното го изпуснахме преди години. И бързам да разочаровам всички злоради лелки (злорада лелка е състояние на духа и не зависи от пол и възраст), като уточня, че казвам това дълбоко разочарована, включително и от себе си. Разговорът за лявото, поне допреди няколко седмици, никога не ме е вълнувал дълбоко, защото вярвам в принципа всеки да си гледа в паничката. Въпреки че да, за да имаш работеща политическа система, трябва да имаш силно дясно и силно ляво, като под силно нямам предвид репресивно. Разговорът за дясното и лявото е изпуснат. Отдавна. И този пропуск ни доведе до днешния момент.

Извинете, но с какво етикетът „десен” или „ляв” в момента може да бъде полезен? По улиците на столицата бродят разни параненормални формирования, които ще „бранят” гражданите. От кого? От други граждани.

С какво меренето кой е по-десен променя факта, че 162 дена гражданите на България, в опита си да формират така дълго ражданото гражданско общество, остават нечути от етикетираните за „леви” и „десни” в парламента и правителството?
За какво ляво и дясно говорим, когато нямаме основата? За какво ляво и дясно говорим, когато оставихме основата да рухне? И, по дяволите, на колко човека в цялата държава изобщо им говори нещо понятията „ляв” и „десен” в политиката? Наистина, 1 %, 5 %? Да говорим за дясна макрорамка на хора, които продават глада си, не ми се вижда сериозно. Да говорим за десни или леви принципи на хора, които си позволяват да мислят само за следващите 12 часа живот е цинично.

Липсва основата. Разпадна се, разрушихме я или просто гледахме безучастно докато това ставаше в момента е без значение. Фактът е, че я няма.

Проблемът в момента не е, че се провежда „лява” политика. Проблемът е, че се провежда политика модел „Пеевски”. Както и предишното управление, което провеждаше етикетирана за дясна политика. Проблемът беше, че се провеждаше политика по модел „Пеевски”. И преди, и сега, етикетите „ляво” и „дясно” си бяха само и единствено това – етикети. Етикети, поставени на стоки с изтекъл срок на годност и предимно ментета. Етикетите не решават проблеми. Етикетите ги прикриват.
А моделът Пеевски има един много простичък синоним – корупция.

От Wikipedia: Корупция (на латински: corrumpo – развалям, развращавам, подкупвам) в най-общ смисъл е злоупотребата с обществена служба за лично облагодетелстване или, по-конкретно - поведение на длъжностни лица, чрез което те или техни близки се облагодетелстват неправомерно и незаконно, като злоупотребяват с поверената им власт.

Развалям, развращавам, подкупвам – може би това трябва да седи като девиз на Народното събрание.

Има корумпиране на мисленето. И докато не осъзнаем това всякакви разговори за лявото и дясното ще са не само безсмислени и безплодни, но дори и вредни. Защото ще отвличат вниманието.

Има корумпиране на мисленето, корупция на светоусещането.

Добрата новина е, че 162 дни вече, гражданите на България искат да излекуват мислите си. Искат да поправят обществото, да ремонтират държавата и след това да си се заемат с обичайните за тях занимания, а дори може и с т.нар. си личен живот.
Разговорът за лявото и дясното отдавна е изпуснат.

Сега е моментът за разговора за основата. А за дясното, лявото и шестте страни на кравата ще си говорим после..

Сидеров сигурно вече е шестата раса

Цял ден в „социалния“ и реалния си живот, с голяма доза сарказъм, се забавляваме с цирка, който текущият политически елит ни поднесе. Забавлението си го обяснявам, като извратено чувство за самозащита на съзнанието, което мислещите хора, които все още се интересуват от България, са изградили. 

Забавлението бързо премина в отвращение, а при мен си премина в откровен страх, когато видях: 

Първо – депутат, водач на парламентарна група (Волен Сидеров), призовава от трибуната за саморазправа с политиците и, много по-опасното и страшното, с гражданска война, ако точно неговите предложения не бъдат изпълнени. 

Второ – депутати (Волен Сидеров и Десислав Чуколов) да нападат първо журналист, със стилистиката на изнервени квачки, а след това и полицай, защото си позволил (Представяте ли си каква наглост) да застане между Волен и нападнатия журналист. Според лицето Сидеров, българският полицай, независимо каква е ситуацията, няма право да „докосва“ и „възпира“ народен представител  (WTF, като го избраха стана от шестата раса, що ли?). Тоест, български народен представител си въобрази, а дали и не затвърди възприятието, че депутатът е по-голям от българския закон и сигурност;

Трето – депутат от българското Народно събрание (Волен Сидеров) в национален ефир направи внушение, че една компания умишлено е убила дете. 

Дори вкупом, тези неща не изглеждат плашещи, ако разполагахме със силна държава и институции. Но тук е разграден двор, благодарение на усилията на последните две правителства. Да, точно така, не само Бойко носи отговорност за сегашното състояние на нещата, а солидарно, по европейскиму, я носи заедно със Станишев – демотивирана администрация, смазано МВР и деморализирана съдебна власт. 

В такава обстановка е повече от вредно да се заиграва с гнева и страховете на хората. Защото те ще избухнат и няма, няма кой да ги спре да се самоунищожат. 

За това от днес аз имам още една кауза. Освен да видя най-накрая някакви нормални хора в политиката в дясно, да направя всичко, което зависи от мен, за да обясня, на колкото може хора повече, защо е вредна Атака, защо лъже Сидеров и защо той е вреден… за всички ни.