 |
| от Дневник |
Няколко пъти чух реплика, която, ако
кажа, че ме вади извън кожата, ще е малко. Реплика, достойна да бъде родена от
мозък, претърпял дълго облъчване от реактора за Белене или от ДС.
„Като са толкова умни, Будните студенти,
защо не учат в чужбина?”
Смисълът й е сбъркан по толкова
много показатели, че дори не знам от къде да почна. Най-малкото говори, че
въпросните мозъци, подкрепящи текущото управление, не вярват, че българското
образование, българските преподаватели и българските деца, са „умни” или някога
ще станат.
Обаче искам да кажа друго, което
въпросните мозъци едва ли ще могат да схванат, но аз искам да се пробвам:
Мозъци, образованието в чужбина, към днешна дата, е право на избор. Право и
избор. Схващате ли? Защото, колкото и да ви е трудно да повярвате, има хора,
които предпочитат да останат в България. Не защото са тъпи или глупави (но най-вероятно
са малко лудички), а защото искат и вярват, че от тях зависи нещо, ситуацията
тук да се промени. Да се промени така, че след години родители от чужбината да
се хвалят „Моето дете учи в България”.
Всеки има право да избере къде да
учи. Аз съм такъв пример. Може би за убиване, но пример. Отказах стипендия в
САЩ навремето, защо казах, че САЩ е много далече, а и може би, защото знаех, че
веднъж ако отида, никога няма да се върна. Отказах, защото тук е огромната част
от нещата, които обичам. Отказах, защото трудно вирея на чужда почва. Да,
понякога има доза съжаление за този избор, но тя бързо отминава. Работата и
заниманията ми са ми дали шанса да знам как се работи в „чужбината”, на запад. И
да, може би след някакво време ще реша да поработя някъде навън, но това ще е
просто, защото трудно устоявам на предизвикателствата.
Много от студентите, които днес се
борят за правото си да живеят тук, също са могли да учат в чужбината. И част от
тях ще отидат да специализират или работят там. Но не разбирам как това ги
прави по-глупави.
Също така много уважавам всички,
които са учили и успели „в чужбината”. Но това е право на избор. А и в много
случаи и на финансови възможности. Но предимно на избор. Това, къде е учил
някой, не го прави по-тъп. Може би го прави по-амбициозен, по-луд и/ли
по-романтичен.
Образованието е право на избор. А
сегашното управление лишава голяма част от населението си от това право.
И последно, чета изказвания на
т.нар. преподаватели. Същества, като Драгомир Драганов, които, хулят студентите
си, наричат ги какви ли не, включително и глупави. И, най-вероятно, имат
желанието тези студенти да хванат пътя към чужбината и да не карат повече
плесенясалите им мозъци да се будят. Тези хора, за мен, трябва смирено да
свалят въображаемите си тоги и да помолят студентите, които днес преподават
първия урок по гражданско образование, да четат лекции на тях, т.нар. професори.
За да имат шанса някога да разберат какво е право на избор.
П.С - в последните месеци се убедих за пореден път, че в България има разкошни преподаватели. Поклон пред труда им
