Софийския университет е окупиран. Факт. Надявам се това да е
само началото. Но с надежда само няма да стане, за това ще продължа да
протестирам, да преследвам разни мишки-председатели и да ги питам „Кой“, ще
продължа да пиша и говоря това, което мисля.
Искам да благодаря на всички студенти, които ми върнаха
светлината в душата.
Искам да помоля всички, с които протестираме 135 дни, да
подкрепим окупацията на Софийския университет. Да я подкрепим, но не да я
преокупираме ние. Не да слагаме нашите думи в техните усти. Всеки си има работа
в това „практическо обучение по гражданско образование“.
Те са решили да допускат вътре само студенти (може би и
преподаватели) и аз ги подкрепям. Няма деление между нас на вън и тях вътре.
Просто всеки трябва да си е на мястото. За да се случат нещата. Да не ставаме
на всяка манджа мерудия. Ако имат нужда от съвет те ще попитат. Все пак говорим
за студенти – интелигентни, чели, млади хора. Ако имат нужда от помощ ще си я
поискат. Не трябва, направо е вредно да ги притискаме с хилядите си ценни
мнения, съвети и идеи. Ако са ни толкова блестящи предложенията да вземе да си
ги реализираме сами, а?
Не трябва да се вторачваме само в тях, защото ще ги задушим.
Този пламък има нужда от въздух.
П.С. Вдъхновяващо по темата:
