В тишината обаче не виреят лъжи

Няколко пъти, особено в последната една година, съм мислела и казвала, че шумът в публичното пространство е твърде много. И създава добре контролиран хаос. Само дето не е много ясно #КОЙ контролира хаоса. 

От повече от година държавата (или каквото е останало от нея, защото държавата не е страната) се тресе по повод назначаването на г-н Пеевски (а.k.a. Пеев) за шеф на ДАНС. Назначаване, символ на всичко порочно и сбъркано в управлението на България. 

Паралелно с това, обаче, текат и други сюжетни линии. А аз съм дълбоко убедена, че те някъде се преплитат. Една от тях е „разводът” на Цветан Василев с въпросния Пеев. Друга е полуоставката на полуправителството О. Трета е „Южен поток”, четвърта е партийният проект ББЦ a.k.a #Цензурата. Още сюжети са и АБВ, АЕЦ Белене, Оперативните програми по Европейските фондове, българския тЕврокомисар, лидерът на ПЕС, сриването на доверието в институциите и т.н, и т.н.  И това са само свързаните тясно помежду си теми. Според мен де. 

Само че всеки ден, не, буквално всеки час в пространството се хвърлят нови и нови бомби и агенции като ПИК са техни пророци. И, лично аз, се чувствам като малко коте, което гледа тенис мач по телевизора. Толкова се захласва да след топката по корта, че само не е усетило кога му е прилошало и е повърнало. А всъщност не разбира от тенис и не го интересува. 

В същото време глобалният свят (да, да знам, че е тавтология) се тресе.. и се тресе не много далеч от нас. Поне Украйна, Ирак и Сирия не са. А ние тук си се тресем локално. Темата на деня е развод между, може да се каже, ключов политик и ключов банкер, за които всички говорят, че са поделили държавната икономика и голяма част от медиите. Проблемът не е разводът. А предшестващият го брак. И то не конкретният брак, а средата, която позволява подобен брак да се развива. 

Шум и тенис топки. И ние се опитваме да ги хванем всичките. И не се усещаме как ни прилошава и повръщаме. Лошото е, че скоро ще почнем да се давим в собственото си повърнато. Защото не се усещаме. 

Нищо случайно няма в този живот. Преди дни ми попадна книга на Джером Джером – Изкуството да пътуваш зад граница (или поне това е превода). Там има един пасаж за тишината. От точно този пасаж имах нужда:

Да запазим мълчание за известно време не означава, че спираме да мислим.

Освен това, гузната съвест, а нашият така наречен политически елит има в големи запаси от стоката, има рефлекса да запълва неловката тишина с думи.. и много често, неволно, казва точно това, което не желае да бъде казано.

Следващите няколко дни ще запазя мислите за себе си. Имам нужда от тишина. И защото се познавам, ще уточня: това не означава, че няма да шервам линкове на новини. Просто няма да ги коментирам. И няма да задавам въпроси, поне не гласно.

Имам нужда от тишина в собствената си глава. 

Защото от шума ставаме неми, слепи и глухи… морално.

Доверието, глупако, доверието

Надига се някаква вълна, поредната може би, от едно хленчещо недоволство. 

Протестът не бил успял, бил се провалил и, ти да видиш, студентите го били предали. Ало, добър ден! Как спахте? А къде? Че нещо са ви простинали мислите, може да сте спали на течение. 

Първо: протестът не е свършил. Така че няма как да се определи дали е успял или не. А протестът ще свърши тогава, когато не остане и един човек на улицата, а това не вярвам да се случи. Или когато О. даде оставка. Това, виж, вярвам, че ще се случи.

Второ: да, доста е изморително и натоварващо 168 дни да викаш, пишеш, гониш и търчиш без някакъв видим резултат. Но! Ето го но’-то. Казва видим. И имам предвид видим в момента. Защото ако се върнем в един месец назад и гледайки от днешната си гледна точка, ще видим доста резултати. Резултати като хаотични и паникьосани действия от страна на управляващите. Неадекватни движения по партийните редици. Напрежение в партиите, а и изостряне на вътрешно партийните войни, което, лично мен, дълбоко ме радва. Гледката как гарваните си вадят очите може да бъде знаменита.

Трето: никой никого не е предал. Ще има предателство, когато изоставим себе си, идеите и мечтите си. Ще има предателство, когато предадем светоусещането си и с тежка въздишка вдигнем рамене, и кажем: Ми явно няма смисъл, аз се отказвам. Предателство ще има, когато решим, че моралът не е важен, не е водещ принцип за управлението на една държава и на нас всъщност не ни пука, кой колко краде от обществените ресурси. Предателство ще има, когато зазидаме мозъците си за околния свят. Отново. 

И сега вече, пишейки го това, започвам да се ядосвам. Отново. Защото съм изморена, защото съм тъжна и защото ми писна от мрънкала. 

Защото този протест ни даде нещо, което ако проспим, лично ще ни обявя за най-големите тъпанари живели някога. Даде ни основа за някакво минимално базово доверие. Доверие, основано на едно искане. Искане за оставка. Искане, което формулира в себе си желанието за нормална, морална държава, в която основното занимание на гражданите й е да генерират добавена стойност, да произвеждат блага за себе си и общността и да се чудят къде да прекарат заслужено изработената си почивка. А не да се чудят кой корумпиран изверг без ценности ще бъде назначен на позиция, чрез която да ги репресира и ограбва. Точка. Базово доверие. 

В самото начало на протестите имаше гласчета, които в последствие прераснаха във викове, че на протеста имало платени, имало гербаджии, имало реформаторски кооператори, имало десни, леви. Изобщо имало разни хора, на които едни други хора им сложили етикети. Е, и? 

Студентите, ранобудни и полусънени, налазени от всякакви хора, добронамерени или не, с цялото вторачено очакване на недосъбудената нация, родиха идеята, че не искат никой да ги яха, да ги подкрепя партийно и т.н. Само че, мили хора, ако аз реша да подкрепям някого, да го харесвам, да кажем, само аз мога да реша дали да продължа да го правя или не. Независимо от това дали той иска или не. Само че, по-възрастни елементи, вместо да осъзнаят тази простичка истина предпочетоха позата на фръцнатата мома, която ощипана веднъж, не е получила повторно внимание.

В България няма гражданско общество. Няма общество. Имам много просто обяснение за това. Защото няма базов консенсус, върху който да го градим. Защото няма базови рамки, около които да се обединим. Защото, скъпи сънародници, ние лакомо искаме всичко сега и веднага. Тоест ако се прави нещо да се случи всичко на куп – ами няма как да стане. 

Ето за това протестът е шанс за създаването на това общество. С гарантирана базова рамка на консенсус. БАЗОВ МОРАЛ В УПРАВЛЕНИЕТО. И точка. Всяко допълнение ще отблъсне една или друга група от граждани. 

Защото, колкото и на някои от вас да не им харесва, ние сме част от някаква общност и сме принудени да живеем заедно. Харесваме се, нехаресваме се, това е положението. За това ни е нужен консенсус. За да не си пречим. И доверие, че ще спазваме този консенсус. 

Време е, крайно при това, защото нещата са на път да станат фатално нееобратими, всички, които искат морал в управлението да осъзнаят, че няма как да наложат собствените си, допълнителни искания, над всички. Някои не искали партии. Е хубаво де. Ама аз искам. Някои искали гарантиран базов доход за всеки. А да бе, да. И как ще стане това. От златото на Kleta majka Balagariq? Я малко по-сериозно. Едни искали нова конституция, други също, ама ако може всеки да напише по 5 и поне 4 от тях да са одобрени и да се прилагат. 

Хора, няма как да стане всичко на куп. Няма. Защото се мотахме толкова много време, затворени в малките си апатични светове. Защото я нямаме основата. Сега е време да градим основата. 

Основа върху базов консенсус, че искаме морално управление. И доверие, че ще запазим консенсуса. 

Иначе.. иначе дърпаме шалтера.

Шеги и закачки

Нетипично за петък да погледнем на нещата сериозно. 

Да, важно е да се знае какви ги върши ПП Атака, както у нас, така и по света. Да, важно е обществото да знае, че народен представител си позволява да показва среден пръст на български граждани (няма значение един или двама, или двеста или две хиляди). 

Да, важно е да сме наясно, че български депутат нарича бежанците терористи, фанатици и ислямисти. Важно е да се знае, че български депутат/и си позволяват да дават в ефир съвети какви въпроси да им се задават и какви – не. 

Важно е да се знае, че отмяната за пушенето на закрити места ще отпадне, а това ще си е чист популизъм (btw. Забраната така или иначе ще се върне отново, въпрос на година-две, тоест пак разходи за заведенията, пак бюрокрация, пак „облагородяване” на корупционната среда)… 

Обаче… Обаче това са шеги и закачки… шеги и закачки на властта с нас. Никога не трябва да забравяме, че в момента на власт са царете на манипулацията. В никакъв случай не трябва да ги подценяваме или да надценяваме себе си. Вече 113 дни ние сме на улицата, искаме истината и искаме справедливост, искаме спокойствие, за да може да работим и живеем в рамките на точно тази държава. За 113 дни се очаква да сме достигнали някакви граници и на нервите, и на търпението и за това властта ни предоставя забавления .. Шеги и закачки за отвличане на вниманието. 

Да, важно е, че депутатите си позволяват да показват среден пръст, да ръсят и насаждат расизъм и ксенофобия, да се мотат по чужбината и да се държат безобразно. Но е важно, само защото показва тяхното самозабравяне. Те вече смятат себе си за нещо повече от българските граждани, мислят се за нещо повече от останалите хора. И се чувстват безнаказани. Насаждат впечатлението, че всичко е позволено. Че те са над закона.. Но не са. Мислят, че могат да харчат десетки хиляди левове за четридневна разходка, левове дошли от субсидията за политическа дейност, субсидия, която се плаща от българския данъкоплатец, и никой да не им търси сметка, но не...

Важно е, че ще отпадне забраната за пушене в затворени помещения. Но е важно, само защото показва политическа импотентност на идеи и воля за реформи. Отпадането на забраната нито е реформа в икономическата политика, нито в здравеопазването. А е само поредната корупционна хранилка (ако се облекчи режима за узаконяване на „навесите” на заведенията, с газовите гъби и печки, а не да се създават пречки и допълнителни корупционни механизми, бизнесът ще има много повече полза, поне така мисля). 

Но най-важното е да не се захласваме по шегите и закачките им. Важното е да не пропускаме големите проблеми и измами, за сметка на залъгалките … 

Реформи няма, а те са жизнено важни. Отново извадиха самовара „Белене”, което означава, че българите пак ще плащат стотици милиони неясно за какво и защо. Правят се промени в десетки закони, промени, които не водят до нищо друго, освен облагодетелстване на шепа хора. Правят се ненужни закони, а и министерства, отново със същата цел. 

Да не говорим за свободата на словото и медиите...

Така че аз предлагам на шегите и закачките да отговорим със сезирането на съответните национални и международни институции. И да се вторачим в големите неща.. 

А и между другото някой знае ли кой предложи Пеевски? 

PS.: Текстът на Деница Сачева ме достимулира да напиша това. Тоест тя е виновна

Нещата, както аз ги виждам

За 100-я ден на #ДАНСwithMe не получихте отчет от мен, а си го бях обещала. Обобщението, което направих в Twitter вечерта на 100-я ден на протеста е общо взето това, което имам да казвам: 

„За 100 дни.. се нучих, че има много смислени хора около мен, само трябва да замълча за малко.. Благодаря ви!”, като май съм пропуснала и едно „Обичам ви”.. 

Вече е 104 ден. О., Местан и Станишев не дават признаци, че ще си ходят, а само, че се изнервят. Това е добре. Трябва да се изнервят. Приклещеният плъх напада и тогава си проличава кой е и какъв е. А, когато те напада плъх, винаги имаш право да го хлопнеш с метлата по главата.

 
Но.. 104 дни е много.. ще стават и повече.. не мога да кажа колко. Надявам се да не са много, но трябва да сме подготвени и за повече. Много пъти съм казвала, че всички на протеста ни обединява едно единствено нещо и то е „Оставката на О.” с всички поддържащи събития – „Довиждане на 42 НС и здравейте, избори”. Сега ще го повторя. Много е важно да си спомним какво искаме и защо го искаме.

ОСТАВКАТА НА О. 

Пиша това по няколко причини. Както казах, протестът е уморителен. И то по много причини – не само физически. Психическото изцеждане е много тежко. Преживява се за момента, защото на площада не си сам. Само че ставаме все по-малко. Навсякъде чета и чувам за провокации. Факт – има ги. Обаче.. Обаче и ние сме лесно податливи и се палим, поради умората от голямата разходка. 

За това искам да направя едно предложение. 

Всички сме на протеста за Оставката на О. .(точка). Това е обединяващото. И да останем само с него. Докато не постигнем оставката на О. . Да не смесваме Оставката на О. с:

-                     Не на Бойко във властта (подкрепям) 

-                     мораториум върху продажбата на земеделски земи на чужденци (което не подкрепям, но това не е важно)

-                     смяна на политическия модел (монархия ли ще ставаме или що?)

-                     безусловно гарантиран базов доход (също не подкрепям) 

-                     да се разпуснат партиите (НЕ) 

-                     да се национализират ЕРП-та (НЕ)

-                     и други, и други искания, с които може да съм съгласна, а може и да не съм.

  

Това не е важно. 

Важно е, че искам оставката на О. 

Искам да помоля всички, които освен оставката на О. имат и други свои каузи да си ги промотират отделно от протеста. Ползването на #ДАНСwithMe за популяризирането на една или друга идея, кауза, партия и/ли личност, доведоха само до параноя, разбиване, изнервяне и… количествено намаляване на броя присъстващи. 

Наистина. Искам да помоля да помислим върху това мое предложение. Всички имаме право да мислим и правим каквото намерим за добре. Обаче, поне аз така си мисля, отговорността към нас самите изисква малко да загърбим по-личните си интереси и да се фокусираме върху голямата цел – Оставката на О. 

Кой предложи Пеевски?!