В крайна сметка става дума за истината

Днес бе поредният абсурден ден за българската демокрация. Ако не знаете за какво става дума сте щастливци. Ако искате да разберете - питайте Google, аз нямам нито сили, нито нерви да правя хронология на събитията в тв7 днес. 

Само че едно действие от журналистите от въпросната телевизия ме провокира да напиша няколко коментара. Те направиха събитие във Facebook с хаштаг #НЮЗWithMe - ПРОТЕСТ ЗА СВОБОДА НА СЛОВОТО. 

Ще ги публикувам тук, като моите 5 стотинки по темата:

"Само да не бъркаме, че тв7 някога е имала нещо общо със свободата на словото. Отразяването на това, което се случва сега е свобода на словото. Това, което тв7 правеше и прави е манипулиране и тенденциозност, с пропускане на "безопасни" новини понякога" 

"колеги от тв7, ако търсите подкрепа, включително и от тези, които наричахте платени 2013 и 2014 не е това начинът. Опитът да се идентифицирате по някакъв начин с ‪#‎ДАНСwithme‬, протестът когото вие неглижирахте, обиждахте и пародизирахте, само отблъсква и малкото подкрепа, които събирате. Дали не е време да си дадете равносметка какво и защо ви се случва, да се проявите за пръв път като журналисти и да кажете иститната, такава каквато я знаете и каквато я виждате, а не такава, каквато ви е казано и платено да я кажете. Сега е моментът, в който може до някъде да изчистите съвеста си. Ако сега не кажете как според вас тв7 стигна дотук, то краят на телевизията ще е напълно заслужен" 

"Свободата на словото започва с казването на иститната. Журналистите от тв7 трябва да спрат да казват "при другите собественици беше" и да кажат кои са тия собственици, кога, как и какво са ги карали да говорят или не. Иначе си говорим празни глупости" 


Щото в крайна сметка става дума за свободата и/на истината. Другото са глупости.. ако не и лицемерие

В тишината обаче не виреят лъжи

Няколко пъти, особено в последната една година, съм мислела и казвала, че шумът в публичното пространство е твърде много. И създава добре контролиран хаос. Само дето не е много ясно #КОЙ контролира хаоса. 

От повече от година държавата (или каквото е останало от нея, защото държавата не е страната) се тресе по повод назначаването на г-н Пеевски (а.k.a. Пеев) за шеф на ДАНС. Назначаване, символ на всичко порочно и сбъркано в управлението на България. 

Паралелно с това, обаче, текат и други сюжетни линии. А аз съм дълбоко убедена, че те някъде се преплитат. Една от тях е „разводът” на Цветан Василев с въпросния Пеев. Друга е полуоставката на полуправителството О. Трета е „Южен поток”, четвърта е партийният проект ББЦ a.k.a #Цензурата. Още сюжети са и АБВ, АЕЦ Белене, Оперативните програми по Европейските фондове, българския тЕврокомисар, лидерът на ПЕС, сриването на доверието в институциите и т.н, и т.н.  И това са само свързаните тясно помежду си теми. Според мен де. 

Само че всеки ден, не, буквално всеки час в пространството се хвърлят нови и нови бомби и агенции като ПИК са техни пророци. И, лично аз, се чувствам като малко коте, което гледа тенис мач по телевизора. Толкова се захласва да след топката по корта, че само не е усетило кога му е прилошало и е повърнало. А всъщност не разбира от тенис и не го интересува. 

В същото време глобалният свят (да, да знам, че е тавтология) се тресе.. и се тресе не много далеч от нас. Поне Украйна, Ирак и Сирия не са. А ние тук си се тресем локално. Темата на деня е развод между, може да се каже, ключов политик и ключов банкер, за които всички говорят, че са поделили държавната икономика и голяма част от медиите. Проблемът не е разводът. А предшестващият го брак. И то не конкретният брак, а средата, която позволява подобен брак да се развива. 

Шум и тенис топки. И ние се опитваме да ги хванем всичките. И не се усещаме как ни прилошава и повръщаме. Лошото е, че скоро ще почнем да се давим в собственото си повърнато. Защото не се усещаме. 

Нищо случайно няма в този живот. Преди дни ми попадна книга на Джером Джером – Изкуството да пътуваш зад граница (или поне това е превода). Там има един пасаж за тишината. От точно този пасаж имах нужда:

Да запазим мълчание за известно време не означава, че спираме да мислим.

Освен това, гузната съвест, а нашият така наречен политически елит има в големи запаси от стоката, има рефлекса да запълва неловката тишина с думи.. и много често, неволно, казва точно това, което не желае да бъде казано.

Следващите няколко дни ще запазя мислите за себе си. Имам нужда от тишина. И защото се познавам, ще уточня: това не означава, че няма да шервам линкове на новини. Просто няма да ги коментирам. И няма да задавам въпроси, поне не гласно.

Имам нужда от тишина в собствената си глава. 

Защото от шума ставаме неми, слепи и глухи… морално.