Добрата новина в страшния филм

Пролетта на 2013 година беше изборна такава. Беше и времето на СРС-тата. Внезапно, спонтанно организирани да изскачат записи за това кой пишкал, кой папкал, кой псувкал, кой подкуп дал и взел. Като всичко останало, попаднало в обществената среда, за тези записи, неясно как и откъде дошли, се пошумя, пошумя, па‘ се преместихме на съседния телевизор, че там даваха нов сеир – от Костинброд  до Кюстендил, през ДАНС и обратно.

Пролетта на 2015 – не е изборна. Обаче отново записи, неясно как и защо попаднали в общественото пространство, са заковали вниманието на публиката. Запис едно – Цветан Василев пее с Иван Искров (който не вижда драма, да вземе да прочете малко закони, като този за БНБ и функцията й към търговските банки) и запис две – акушерка бие бебе.

Запис едно го гледах няколко пъти, дори припявах. Тук жанрът на страшния филм е законов. 

Само че докато цинично се забавлявах с демонстрацията на близки душевни връзки, между двамата, които са сред отговорните за един от най-големите грабежи на века, не пропуснах да си задавам и въпроси – защо сега, защо това, от къде дойде, кого плаши и какво и към кого е посланието.  Добрата новина за мен тук беше, че не бях сама. Освен Иван Бедров, стотици (да не кажа хиляди) знайни и незнайни реални и виртуални приятели и познати си задаваха същите и/ли сходни въпроси. Факт е, че знайните и незнайните ми приятели и познати  са хора със сходен на моя начин на мислене, но какво от това. Добрата новина е истински спонтанната реакция (препратка към юни 2013).

Запис номер две не съм гледала. Няма и да го гледам. Това не е изказване от типа „Аз (гордо) не гледам телевизия“. Това е изказване от типа: „Аз съм човек. Хората, засегнати в записа също са хора. Нямам нужда от допълнително насилие и/ли да ставам още един свидетел на унижение“. 

Разликата между клип едно и клип две е огромна. В 1 имаме публични личности, разполагащи и управляващи публични средства и, явно, облажвайки се от тези публични средства. В запис номер 2 имаме една човешка трагедия, в която са замесени множество хора, бъдещето на много от тях, включително и на един нов крехък живот. Дай Боже детенцето да израсте без никакви последствия. А и още нещо, аз следствен орган не съм. Мога да си направя изводи, но за себе си, мога да си задавам въпроси и го правя, но моите присъди не са меродавни за никого, освен за мен.

Добрата новина в този страшен филм е отново масовата реакция срещу всички т.нар. медии, които публикуваха бруталния запис. В това число реагираха и медии, които в други сходни случаи са публикували без свян и мисъл подобни записи.  Реагираха хора, които познавам, уважавам и обичам (слагам връзка към поста на Дени, защото е публичен). Реагираха и такива, които не познавам, но вече уважавам.

Добрата новина е, че въпреки убеждението ми, че емпатията у нас е закърняла и се е свряла в килер да гризе коричка хляб, чакайки по-добри дни, още е тук и хич не стои в килера. Добрата новина е, че все още реагираме на безумията и безобразията, и няма тенденция, че ще спрем.

Лошата новина е, че страшният филм продължава,  а запис 1 и запис 2 са просто епизоди от него. 

Добрата новина е.. е ние сме добрата новина.