Какво да правим, когато политическата сила не е точно сила

Една технология в предизборните кампании, която често се пренебрегва, а има потенциал да привлича внимание и симпатизанти, е провеждането на вътрешни избори в партията (или коалицията) няколко месеца преди същинските избори – било те национални, местни или европейски. 

Това важи с пълна сила, когато политическият субект се намира в слаба електорална позиция и няма широка обществена подкрепа. Тогава най-подходящо е такива вътрешни избори да са за лидерството на политическия субект. Вътрешни избори за подреждане на партийните листи е удачна, когато политическият субект се намира в по-благоприятно електорално положение. 

Когато политическата сила не е точно сила, провеждането на публична кампания за избор на нов председател, направена, разбира се, по адекватен и подходящ начин, дава шанс на партията да привлече внимание и симпатия към себе си, които да задържи и развие в месеците преди и по време на същинската кампания и избори. 

Културният спор за визията, пътя и целите между кандидатите за председателския пост, поднесен така, че да заинтригува публиката, и то по разбираем начин, фокусира вниманието на публиката върху въпросния политически субект. 

Още повече, ако подкрепата за партията не е на очакваното ниво, показва признание на нейното ръководство, че явно нещо не е наред в стратегията й за печелене на избиратели. А избирателят обича политиците и партиите да си признават грешките. 

Е.. БСП отговаря на някои от параметрите – слаба подкрепа, слабо лидерство и разпад на доверието, но за момента не е личи да използва вътрешната кампания за летящ старт на същинската..

Keep trolling

Russian poster on Ukraine's hopes on EU

  „Лъжите на Кати не бяха невинни. Предназначени бяха или да избегне някое наказание, или да се отърве от работа, или от отговорност, целта им беше личната изгода. Повечето лъжци се издават — едно, защото забравят какво са казали, и друго, защото лъжата им внезапно се изпречва пред неопровержимата истина. Но Кати не забравяше лъжите си, изработила си беше най-успешния способ да лъже. Придържаше се колкото е възможно по-близо до истината, тъй че всеки можеше да се заблуди. Бе научила още две средства — или да изпъстря лъжите си с истини, или да изрича истината тъй, сякаш е лъжа. Обвинят ли някого в лъжа, а се окаже, че е казал истината, остава му един аванс, който дълго време ще прикрива още редица неистини.” Джон Стайнбек, На изток от Рая

Преди няколко дни се проведе кръгла маса, посветена на троловете в интернет. Организира е Тони Тренчев, който с едно свое изказване в телевизора предизвика вълна от реакции във виртуалното пространство. Темата е огромна и със сигурност няма да мине само с една дискусия. 

От проведената кръгла маса останах с впечатлението, че родните политици виждат проблем с „троленето” предимно в медийното съдържание и в „твърде преданите” си последователи. Самите партии „никога не са плащали” за коментари. Някои техни фенове просто малко по-интензивно коментирали. Като, нали, никой не повярва на това.

Само че… троленето във вид на коментари в социалките и форумите влияят на изборния резултат, колкото влияе и цената на спанака в Азербайджан. Троловете си тролят, а редовните граждани (доколкото може да смятаме за редовни хора, интересуващи се от политика до там, че да я коментират) си казват мнението, поспорват малко с други редовни граждани и/ли тролове и продължават нататък. Толкова. 

Огромният проблем е троленето от ефира, от вестниците, от парламентарната трибуна. И то по теми, които до някъде са свързани с изборите, но не съвсем и не много.

Истинско проявление на тролско нашествие е темата за събитията в Украйна. Руската пропаганда използва различни видове коментатори и канали, чрез които засипва пространството с полуистини и откровени лъжи. В това число използва и едно малко перхдиролено човече в родния ни парламент, което, подскачайки да стигне микрофона, плаши с война, с НАТО (който е отбранителен съюз, с ясно разписани правила и договори. В който съюз ние сме пълноправен член, на който думата се чува, независимо от твърденията по опорни точки, че България само кима в съгласие с големите), а ако това не хване дикиш, се казва „"Който е тръгнал срещу Русия, свършва като Наполеон и Хитлер". Не че някой е тръгнал срещу Русия, ма той да си каже. Да създаде усещане, че се върви срещу Москва и така да се насажда напрежение и разделение в обществото. 

Друго тролско проявление са публикациите на някои т.нар. медии. В които без оглед на истина, обществен интерес, професионална етика или елементарен морал се пишат неща, които може да са се случили, или биха могли, евентуално някъде да бъдат случени, ако… И участието в подобни медии на политици и други обществени фигури само ги легитимира като достоверни и истински медии. Е, не са. Но чрез тази легитимация на тях им се увеличава силата като медийни бухалки. И, voila, порочният кръг е готов. А масово хората си мислят, че са информирани.

В частния случай с изборите в България, тролският проблем може да бъде решен с две прости действия – пълна прозрачност на партийното финансиране, приходи и разходи, само и единствено разплащане по електронен път и безкомпромисни глоби и наказания при нарушения; и връщането на истинските предизборни дебати. В някой друг пост може би ще обясня цялата логика на нещата, но мисля, че и това описание стига, за да се направят съответните изводи.

Но тези „тролски” проявления, като цяло, са проблем предимно на комуникацията. 
 

„Обвинят ли някого в лъжа, а се окаже, че е казал истината, остава му един аванс, който дълго време ще прикрива още редица неистини.”

П.С. Може би най-големият проблем, свързан с „троловете”, е когато те се използват за насаждане на омраза и водят до насилие, застрашаващо живота и здравето на определени групи или индивиди. Тъжното е, че почти не си даваме сметка, че тези проявления рефлектират върху всички нас. А и никой, абсолютно никой не е застрахован от проявите на тази агресия. За този проблем със сигурност ще пиша, но имам нужда от още време… до тогава.. keep trolling..  

Тролове и опорни точки

Темата с троловете в интернет ( а и не само) е актуална от няколко години, а вниманието се фокусира върху нея в различни драматични за обществото моменти – предстоящи избори, настоящи протести, световни кризи и т.н.

Широко разпространеното схващане е, че „тролът” е платен коментатор във форуми и социални мрежи, който защитава и/ли хули по определена личност, тема или ситуация. Действие, известно още като „тролене” (trolling). 

Но… 

Това първо не е точно така, или най-малкото понятието трол не обхваща само платените коментатори. И второ, лично аз мисля, че е особено вредно да свеждаме явлението трол само до това понятие. Вредно е поне толкова, колкото сведохме понятието „опорна точка” до инструмент само и единствено на пропагандата, защото спираме да му обръщаме внимание, спираме да реагираме и не го отчитаме като заплаха. А то е заплаха. Понякога за конкретен човек, понякога за група, понякога за цялото общество, но винаги е вреда и заплаха. 

Троловете и троленето са много видове и се появяват по много причини. Няма активен в интернет човек, който поне веднъж да не е бил наречен „трол”, „фанатик” или „фанатичен трол”. Само че тези неща са различни и трябва да се отсяват.

Едно е, когато ти е платено да пишеш нещо. Друго е, когато го правиш от безплатна злонамереност и трето, когато го правиш по убеждение/глупост. И без да са изчерпателни, тези три вида поведение, предполагат три вида реакции, с различните нюанси за всеки конкретен случай. 

Да си трол и да си фанатик са много, много различни неща. Троловете могат да превърнат някого във фанатик, а фанатиците могат да наемат тролове. Релацията е горе-долу такава. Най-ясно видими са тези процеси в световен мащаб при кризата в Украйна, най-вече с руската пропаганда, която си има предимно тролове и по-малко фанатици, и при кризата с т.нар. „Ислямска държава”, която пък си има предимно фанатици и не толкова тролове. Да третираме и едните, и другите по еднакъв начин е пагубно. Да ги игнорираме – също. 

Забавно е, че „Ти си трол” е „опорна точка”, за да бъде дискредитиран някой, неудобен за другите коментатори, независимо, а може би именно заради това, че ползва доводи, аргументи и се държи прилично. Имам няколко любими примера за това, как когато някой се е постарал добре да се омаже в собствените си лъжи, нарича тези, които посочват фактите, водещи към истината, за тролове. 

Но и на всеки се е случвало да троли – нарочно, спонтанно или без да иска. 

Не веднъж съм писала, че за особено малоумно намирам в предизборна кампания да наемеш фирма или хора, които да пишат позитивни и възхваляващи неща за кандидата/партията. Дори и само позитивни, тези коментари изкривяват средата, а и имат пренебрежимо малък ефект. При негативните има малко повече резултатност, но съвсем мъничко повече. Като цяло единственото, което се постига е, че е едни пари се въртят. А най-смешно става, когато започват анализи на електоралните нагласи по коментари в интернет. В смисъл, че автентичните коментари са около процент-два. 

Онзи ден прочетох нещо за корупцията, което особено ми хареса. В груб превод е „Да определяме сляпо нещо за корупция е безсмислено. Примерно ние не може да лекуваме рак, освен ако не знаем какъв тип рак лекуваме” (Blandly labelling something as corruption is meaningless. For example, we can not cure cancer unless we know what type of cancer it is.) 

Е същото е и с троловете… 

В следващите няколко дни ще се опитам да систематизирам видовете тролове и тролене, според това, което съм изследвала и виждала.