Спонтанно организирани коментари

картинката е от тук http://www.get-free-web-traffic.com/internet-forums.html

Макар и един вид блогър, никога не съм била „форумен” човек. Не броя коментарите във Facebook и Twitter, защото това са по-скоро дискусии, с хора, които реално познавам и имам представа за мислите и настроенията им (поне до някъде). Но никога не ме е избивало внезапното желание да споря с непознати хора по тема, по която не ми е много ясно какво точно мислят. Разбира се има медии, чиито форуми са своеобразен клуб (мисля, че форумът на mediapool е такъв пример) и хората малко или много се знаят.

Мисълта ми в момента (много ми се искаше да я напиша мисълтЪТ ми, ама хайде) е за тези „спонтанно” организирани коментари, които внезапно (абсолютно спонтанно, разбира се) се появяват под дадена новина, която сама по себе си е толкова интересна за общността, колкото и чифт стари джапанки. И дори текстът в самата новина да е чисто фактологичен и прост, например „Земята е кръгла, утре слънцето ще изгрее от изток”, само ако посочи, че дадена фирма, личност или институция е направила това умозрително заключение, за по-малко от минута отдолу вече има поне 50 коментара, които а) възхваляват въпросното лице, фирма или институции или б) (по-често срещаният вариант) обругават въпросното лице, фирма или институция. Без, разбира се, никъде да се казва, че на фактът за кръглостта на земята, а и на други небесни тела е пределно известна на всички.

Личният пример, който мога да посоча е, че винаги съм била против това „спонтанно” организиране на коментари. Ако си влязъл в спор с някого е едно, но да възхваляваш/оплюваш някого, ей така, щото си спонтанно организиран не го разбирам. Най-малкото не виждам полза за никого (е освен ако не дразня някого умишлено :)) Има хора, които могат да потвърдят тази моя позиция. Неотдавна имахме ситуации от рода „Маре, тук пишат едни гадни неща за еди кой си, ние сега да напишем ли, че той е много готин, или че незнамкой си е г*з?”. Моят отговор почти винаги е бил „Пишеш факт а,б и в и спираш да се занимаваш” или направо спираш да се занимаваш.

Преди време си говорих с бивш съдя от ВАС, който беше много разстроен от злобата, която се излива по него от форумите. Аз го погледах учудено „Е защо изобщо ги четете? В тези форуми обикновено пишат най-много 10 човека с по десет или повече самоличности, по никакъв начин не отразяват реалното отношение към Вас. То, отношението, може и да не е цветя и рози, но със сигурност не е това, което четете по форумите”.

Гледам сайтовете на различни фирми, предлагащи услугата „онлайн репутация”. Идеята е да ви създадат положителен имидж в интернет средата и сред интернет потребителите. Обаче за мен тази концепция е изначално сбъркана, особено в частта си „•  създаване и развиване на лични профили в социалните мрежи – facebook.com, twitter.com, edno23.com, livejournal.com и др.”  или „Ще създадем и поддържаме профили в социалните мрежи, за да сте по-близо до Вашите клиенти и потребители, да контролирате тяхното поведение и бързо да задоволявате техните потребности.” И най-вече „Ако въпреки всичко такива се появят (явно става дума за лошите), ще наситят интернет пространството с положителни коментари и публикации, които да „избутат” лошите отзиви надолу в класациите на търсачките.”

Още по-забавно става, когато фирмите за онлайн репутации съветват потенциалните си клиенти да не пренебрегват „лошите” коментари. Искрено се надявам, че клиентите, особено в българската среда си дават ясно сметка, че негативните коментари, в голяма степен също могат да са продукт на „оналйн репутация” на някой конкурент.

Изобщо няма да започвам темата с партийните „онлайн репутации”, защото на всички ни е пределно ясно, че всяка по-значима партия има отряд доброволци (или наемници), които по цял ден нищо не правят освен да онлайнрепутайнстват.

Това ме кара да направя заключението, което направих и преди време в горецитирания случай, а именно „По никакъв начин не си мислете, че усещате нагласите на общността (изключвам тясно специализираните форуми и обособените форумни клубове) по четене на коментари във форуми.

И на финала. За мен коментарите или за обосновани, или не. Или боравиш с факти или си чешеш … клавиатурата.