четвъртък, 8 март 2012 г.

Личното пространство

Последващото словоизлияние е обмисляно дълго време и върху него е разсъждавано не веднъж, и по никакъв начин не трябва да се свързва с днешната дата, която някои възприемат за празник.
Темата на разсъжденията ми, най-вероятно, е провокирана от ужасната възраст, в която се намирам и, в която, цитирам ми е „крайно време за дете” и на „тези години ние имахме по две”. Другата провокация е, че аз имам ужасното (най-вероятно и егоистично) чувство за лично пространство. То е мое, неприкосновено и приемам за агресивна намеса всеки опит да ми се дава посока на движение.
Убедена съм, вярвам, че всички хора, които подканят мен и себеподобните ми връстници, към размножаване го правят с най-добри чувства. Също така съм убедена, че детето (или двете, или трите, или там колкото са) е най-голямата радост в живота на човек.