сряда, 30 декември 2015 г.

Ако бях зла…



Проблем на годишните равносметки у нас е, че последните от 2 до 5 седмици се случват толкова много без: -умни, -образни, -срамни и –др., че важните и/ли забележителните неща от останалите десет, единадесет месеца, в най-добрия случай, отиват на заден план, но по-често изобщо биват заличавани от паметта ни. 

Искрено и лично… 

… 2015 беше изпълнена емоционално. В положителен, отрицателен, сълзлив, смеещ се и налуден смисъл. Тоест, нищо ново под слънцето. Научих, че мога да не реагирам спонтанно. Но и че това не винаги е най-правилното решение. Научих се, че не е задължително да казвам на всички, какво мисля. Всъщност научих се, че ако не искам, не съм длъжна да правя живота на когото и да било по-лесен. 

Обичам приятелите и близките си. Точка. Това е съобщително изречение. Толкова истински и смислени хора няма как да не бъдат обичани. И за поредна година, наблюдавайки себе си, установих, че изобщо не е добре някой да им разваля комфорта или, не дай, Боже, да им причинява умишлено неприятности. В такива моменти се отприщва неподозиран порой от енергия, която се фокусира в ликвидирането на дразнителя. По тази тема още имам да уча. 

Продължавам да се уча да прощавам и да не съдя. Try walking in my shoes винаги започва да бръмчи в междуушното ми пространство. Невинаги се получава, но и не винаги е нужно… 

За личното – толку… който трябва да знае повече, знае. Или ще разбере. То за това е лично.

За политиката и други демони… 

… или само демони. Щото това тук не е точно политика. По-скоро са партийни интриги и договорки, кални номера и пируети. Малкото политика, която се случи, беше медийно пребита, а после, за всеки случай и удавена в помия. 2015 просто беше поредното доказателство за мен, че не трябва да се съмнявам в инстинктите си. Та вече, когато си кажа „А ето това е един завършен боклук” няма да го поставям под съмнение. Разбира се, приемам, че е възможно понякога да бъркам, но малко се съмнявам.  

Фасадата от сложни и засукани думички, клишета и дефилиране на „нормалността” не е политика. Особено за България. Тук нормалност няма. И изкуствено посадената такава ще се изроди в нещо като нищо. 

Посочването на проблемите, казването на неприятната истина също не е политика, но е основа за такава. 

Отстояването на каузи, воденето на битки, малките и трудни стъпки за устойчива промяна на нещата е част от политиката… 

Но без доверие от лицето електорат това си е чисто търгашество. 

Местните избори показаха някои неща. Когато нямаш властовия, финансов и медиен ресурс, правиш истинска предизборна кампания – човек по човек, проблем по проблем, решение след решение. Хората, които проведоха кампанията по този начин спечелиха много и то не само в краткия срок на този мандат, а в дългосрочен план. Разбира се това е само при условие, че не решат да минат от тъмната страна и да продадат себе си и доверието, което са спечелили, за кратък физически комфорт. 

Очаквано поколението със старо политическо мислене не оцени това. Не и положително, и просто го наказа, или поне се опита да го направи, като всякак се стремеше да изтласка нормалните хора в изолация. Изолацията, май е най-страшната прокоба в днешното политическо пространство в България. Дали това ще стане, предстои да видим. 

За 2016 се надявам да се учим от грешките си. 2015 се научих(ме) да ги признаваме.

Светът е голям и... 

… тъжни неща стават из него. Не е само склонността да запомняме лошото и драматичното. Просто 2015 си беше изпълнена с лошо и драматично. Париж, Дамаск, Багдат… Ирак, Афганистан, Йемен, Нигерия, Пакистан… Средиземно море, граници, бежанци, мигранти и терористи… шок от промяната… 

Хубавото на шока е, че те събужда. И или ще видиш истината, и ще действаш. Или ще изчезнеш. Простичък извод. Сложни са действията. 

Не трябва да забравям и хубавото. Ще ходим на Марс. Не сега де, но натам отиваме. Медицината се развива все по-бързо, чудеса стават почти всеки ден. Въпреки вече споменатия шок хора от различни култури, с различна история, традиции и навици, се учат да комуникират помежду си, да работят заедно. 

…изобщо ме гони един леко налуден оптимизъм, че светът ще стане едно по-добро място… Както е казал класикът „И без петел съмва”.. обаче все някога съмва.. 

Добре, че вече има социалки, та поне те да помнят какво се е случило преди разни пияни хора, които отдавна трябваше да са на топло или поне в миналото, на натролят общественото пространство… и сега, като правя бегъл преглед на годината във Facebook и Twitter си мисля „Добре, че не съм зла”… 

Иначе.. продължаваме напреТ… one more fuckintime

 

четвъртък, 29 октомври 2015 г.

Нови правила или продължаваме с гаврата с демокрацията


Нови изборни правила са нужни. Това е повече от очевадно. И не става дума за критерии кой може и кой не може да е кандидат. Става дума за процедурата за гласуване. Но най-вече става дума за процедурата на броене. Нещата са вързани и се решават също така свързано.

Aз искам:
 

- активна регистрация - всеки, който иска да гласува заявява това си желание до 3 месеца преди изборния ден. И без такива неща като неразбрал, нечул, невидял. Без дописване в избирателните списъци. Да, общинските администрации ще се озорят малко. Да, партиите ще се озорят малко, но не ме интересува. Така няма да се спре с купуването на гласове, но ще ги оскъпи доволно. И ще спре това прибиране на лични карти и документи. И ще вкара в управленските процеси хора, които съзнателно участват в тях като избиратели 

- машинно гласуване - само имена на партии и имена на кандидати. Не приемам довода, че хората са неуки. Щом са нуки, но на възраст, на която могат да гласуват, значи са нарушили основния закон в държавата - Конституцията. Не приемам и това, че възрастните няма да се оправят. За желаещите ще има и хартиени бюлетини, но без номера - само имена. 


- броенето през брой активно регистрирани се отчитат гласувалите дистанционно, машинно и традиционно. При пълна прозрачност. Обмислям варианта с камера и стрийм във всяка секция след приключване на изборния ден. 


След фарса на тези избори, след гаврата с демокрацията, не приемам твърдения от рода на "ограничаване на човешките и гражданските права", "дискриминация" и т.н. След като избирателите са ви важни, ще намерите начин да им обясните идеята за активната регистрация.

Очаквам от хората, за които съм гласувала, в Парламента, ако не да се съгласят на 100 % с моите искания, то поне да ги вземат предвид и аргументирано да ме оборят или да предложат нещо по-добро.


Най-късно след година ще имаме отново избори. И ще избираме държавен глава... който е и главнокомандващ на армията, така че действията трябва да започнат сега.

вторник, 20 октомври 2015 г.

По толкова много причини

снимка Васил Гарнизов



От както разбрах, че един от най-любимите ми хора ще участва отново в състезанието за София, но този път в листата за общински съветници, което прави, да кажем 2-3 месеца, искам да напиша нещо възвишено, мотивиращо и грабващо, което да ви накара да разберете защо Прошко е моят избор и има голяма логика да стане и ваш. 

И горе-долу от толкова време мисля, какво да е то. Хем да е истинско, хем да запазва известна дискретност, щото все пак личните емоции са точно това – лични. Трябва и да е достатъчно човешко, но пък и доволно политическо, а по-възможност да разкрие пред вас експертизата на Прошко като политик, общинар и инженер, без да се налага да използвам думата „визионер”, въпреки че той е точно това. Също така ми се искаше, чрез малко дърварския си стил на писане, да видите неговата доброта, човечност, упоритост и честност. 

За смелост няма да говоря. За да продължаваш да се занимаваш с политика в България, когато целта ти не е личното облагодетелстване, трябва да си смел и донякъде луд, но само в рамките на умерения прогрес. Енергията, с която се заема с проблемите на София, в много случаи ми е непонятно откъде идва. Да се срещаш на ден със десетки хора, да изчиташ стотици страници и пак да се виждаш с десетки хора е нещо, което не мисля, че всеки може. Аз по-скоро да не мога. 

Не ставаш политик през позицията на кандидат, депутат или някаква друга длъжност. Политиката я имаш заложена в себе си. Идва ти отвътре. Наясно си с проблемите, които трябва да се решат и не очакваш благодарности, когато си свършиш работата. Винаги съм казвала, че съм имала възможността да се уча от най-добрите в България. Прошко е един от тях.

Та общо взето това исках да ви кажа. 

Аз в неделя, 25 октомври, ще гласувам с 27/ 2 .  По толкова много причини 


понеделник, 1 юни 2015 г.

Интервю с левия палец на крака ми*



- Здравейте, Вие сте известни като левия палец на крака на М.(точката) (В някои среди позната и като „Добрата фея”), какво Ви накара да заявите кандидатурата си на толкова ранен етап от кандидаткметската кампания?

- Здравейте! Първо искам да Ви благодаря за възможността да се изкажа пред Вашата широка аудитория! Вие сте една от малкото чести и почтени медии (медия?! Бележка на автора), които останаха да отстояват свободата на словото в България! Заявих своята кандидатура, защото не виждам друга алтернатива! Вие виждате ли? Не виждате? Знаете ли защо не виждате!? Защото няма! Тоест за София може да има друга алтернатива, но за мен, като палец на М., и то на левия крак, няма друга алтернатива да се прочуя… да заявя своите управленски приоритети де.

- Какви са те? Какво ще предложите на жителите на град София?

- Много ви благодаря за този въпрос! Наистина много! Това вече е сериозен разговор, защото до сега всички се занимаваха само с моят личен живот, който е дълбоко скучен дори и на мен…

- ..  да се върнем на приоритетите все пак…

- .. Ох, да! Отплеснах се. Първо ще се явявам всеки ден по четири (4) телевизионни канала с национално покритие, за да затвърдим усещането за моята значимост и това, че съм значим, защото съм аз. Второ, всички, които носят маратонки на босо или, ужас представете си, сандали с чорап, да бъдат въдворени в концлагери в района на завод „Кремиковци”. Така, освен че ще се превъзпитат, ще се подобри и естетическия вид на града. Трето.. 

- И трето ли има?

- Ами всъщност не, но пък все нещо трябва да кажа.. 

- Да, като го казахте, не е ли странно палец да дава интервю?

- Ами замислете се. Вие сте кестена, който ми взима интервюто. Аз съм просто един палец

Кой схванал сарказма – схванал. Който не е… да чака интервю с опонента – десния палец. 

*/нямаше да направим това "интервю" ако в рамките на последните 24 часа семейният кръг на лицето Николай Бареков не беше наводнил медийното пространство, в това число БНР и БНТ, с личните си участия и … да кажем налудни и граничещи с расизъм идеи, както и пръскане на плодовете на манията за собственото им величие/

четвъртък, 14 май 2015 г.

Keep trolling



Russian poster on Ukraine's hopes on EU

  „Лъжите на Кати не бяха невинни. Предназначени бяха или да избегне някое наказание, или да се отърве от работа, или от отговорност, целта им беше личната изгода. Повечето лъжци се издават — едно, защото забравят какво са казали, и друго, защото лъжата им внезапно се изпречва пред неопровержимата истина. Но Кати не забравяше лъжите си, изработила си беше най-успешния способ да лъже. Придържаше се колкото е възможно по-близо до истината, тъй че всеки можеше да се заблуди. Бе научила още две средства — или да изпъстря лъжите си с истини, или да изрича истината тъй, сякаш е лъжа. Обвинят ли някого в лъжа, а се окаже, че е казал истината, остава му един аванс, който дълго време ще прикрива още редица неистини.” Джон Стайнбек, На изток от Рая


Преди няколко дни се проведе кръгла маса, посветена на троловете в интернет. Организира е Тони Тренчев, който с едно свое изказване в телевизора предизвика вълна от реакции във виртуалното пространство. Темата е огромна и със сигурност няма да мине само с една дискусия. 

От проведената кръгла маса останах с впечатлението, че родните политици виждат проблем с „троленето” предимно в медийното съдържание и в „твърде преданите” си последователи. Самите партии „никога не са плащали” за коментари. Някои техни фенове просто малко по-интензивно коментирали. Като, нали, никой не повярва на това.
Само че… троленето във вид на коментари в социалките и форумите влияят на изборния резултат, колкото влияе и цената на спанака в Азербайджан. Троловете си тролят, а редовните граждани (доколкото може да смятаме за редовни хора, интересуващи се от политика до там, че да я коментират) си казват мнението, поспорват малко с други редовни граждани и/ли тролове и продължават нататък. Толкова. 

Огромният проблем е троленето от ефира, от вестниците, от парламентарната трибуна. И то по теми, които до някъде са свързани с изборите, но не съвсем и не много.
Истинско проявление на тролско нашествие е темата за събитията в Украйна. Руската пропаганда използва различни видове коментатори и канали, чрез които засипва пространството с полуистини и откровени лъжи. В това число използва и едно малко перхдиролено човече в родния ни парламент, което, подскачайки да стигне микрофона, плаши с война, с НАТО (който е отбранителен съюз, с ясно разписани правила и договори. В който съюз ние сме пълноправен член, на който думата се чува, независимо от твърденията по опорни точки, че България само кима в съгласие с големите), а ако това не хване дикиш, се казва „"Който е тръгнал срещу Русия, свършва като Наполеон и Хитлер". Не че някой е тръгнал срещу Русия, ма той да си каже. Да създаде усещане, че се върви срещу Москва и така да се насажда напрежение и разделение в обществото. 

Друго тролско проявление са публикациите на някои т.нар. медии. В които без оглед на истина, обществен интерес, професионална етика или елементарен морал се пишат неща, които може да са се случили, или биха могли, евентуално някъде да бъдат случени, ако… И участието в подобни медии на политици и други обществени фигури само ги легитимира като достоверни и истински медии. Е, не са. Но чрез тази легитимация на тях им се увеличава силата като медийни бухалки. И, voila, порочният кръг е готов. А масово хората си мислят, че са информирани.

В частния случай с изборите в България, тролският проблем може да бъде решен с две прости действия – пълна прозрачност на партийното финансиране, приходи и разходи, само и единствено разплащане по електронен път и безкомпромисни глоби и наказания при нарушения; и връщането на истинските предизборни дебати. В някой друг пост може би ще обясня цялата логика на нещата, но мисля, че и това описание стига, за да се направят съответните изводи.

Но тези „тролски” проявления, като цяло, са проблем предимно на комуникацията. 
 
„Обвинят ли някого в лъжа, а се окаже, че е казал истината, остава му един аванс, който дълго време ще прикрива още редица неистини.”

П.С. Може би най-големият проблем, свързан с „троловете”, е когато те се използват за насаждане на омраза и водят до насилие, застрашаващо живота и здравето на определени групи или индивиди. Тъжното е, че почти не си даваме сметка, че тези проявления рефлектират върху всички нас. А и никой, абсолютно никой не е застрахован от проявите на тази агресия. За този проблем със сигурност ще пиша, но имам нужда от още време… до тогава.. keep trolling..  

сряда, 29 април 2015 г.

В крайна сметка става дума за истината

Днес бе поредният абсурден ден за българската демокрация. Ако не знаете за какво става дума сте щастливци. Ако искате да разберете - питайте Google, аз нямам нито сили, нито нерви да правя хронология на събитията в тв7 днес. 

Само че едно действие от журналистите от въпросната телевизия ме провокира да напиша няколко коментара. Те направиха събитие във Facebook с хаштаг #НЮЗWithMe - ПРОТЕСТ ЗА СВОБОДА НА СЛОВОТО. 

Ще ги публикувам тук, като моите 5 стотинки по темата:

"Само да не бъркаме, че тв7 някога е имала нещо общо със свободата на словото. Отразяването на това, което се случва сега е свобода на словото. Това, което тв7 правеше и прави е манипулиране и тенденциозност, с пропускане на "безопасни" новини понякога" 

"колеги от тв7, ако търсите подкрепа, включително и от тези, които наричахте платени 2013 и 2014 не е това начинът. Опитът да се идентифицирате по някакъв начин с ‪#‎ДАНСwithme‬, протестът когото вие неглижирахте, обиждахте и пародизирахте, само отблъсква и малкото подкрепа, които събирате. Дали не е време да си дадете равносметка какво и защо ви се случва, да се проявите за пръв път като журналисти и да кажете иститната, такава каквато я знаете и каквато я виждате, а не такава, каквато ви е казано и платено да я кажете. Сега е моментът, в който може до някъде да изчистите съвеста си. Ако сега не кажете как според вас тв7 стигна дотук, то краят на телевизията ще е напълно заслужен" 

"Свободата на словото започва с казването на иститната. Журналистите от тв7 трябва да спрат да казват "при другите собественици беше" и да кажат кои са тия собственици, кога, как и какво са ги карали да говорят или не. Иначе си говорим празни глупости" 


Щото в крайна сметка става дума за свободата и/на истината. Другото са глупости.. ако не и лицемерие

вторник, 28 април 2015 г.

Добрата новина в страшния филм


Пролетта на 2013 година беше изборна такава. Беше и времето на СРС-тата. Внезапно, спонтанно организирани да изскачат записи за това кой пишкал, кой папкал, кой псувкал, кой подкуп дал и взел. Като всичко останало, попаднало в обществената среда, за тези записи, неясно как и откъде дошли, се пошумя, пошумя, па‘ се преместихме на съседния телевизор, че там даваха нов сеир – от Костинброд  до Кюстендил, през ДАНС и обратно.

Пролетта на 2015 – не е изборна. Обаче отново записи, неясно как и защо попаднали в общественото пространство, са заковали вниманието на публиката. Запис едно – Цветан Василев пее с Иван Искров (който не вижда драма, да вземе да прочете малко закони, като този за БНБ и функцията й към търговските банки) и запис две – акушерка бие бебе.

Запис едно го гледах няколко пъти, дори припявах. Тук жанрът на страшния филм е законов. 

Само че докато цинично се забавлявах с демонстрацията на близки душевни връзки, между двамата, които са сред отговорните за един от най-големите грабежи на века, не пропуснах да си задавам и въпроси – защо сега, защо това, от къде дойде, кого плаши и какво и към кого е посланието.  Добрата новина за мен тук беше, че не бях сама. Освен Иван Бедров, стотици (да не кажа хиляди) знайни и незнайни реални и виртуални приятели и познати си задаваха същите и/ли сходни въпроси. Факт е, че знайните и незнайните ми приятели и познати  са хора със сходен на моя начин на мислене, но какво от това. Добрата новина е истински спонтанната реакция (препратка към юни 2013).

Запис номер две не съм гледала. Няма и да го гледам. Това не е изказване от типа „Аз (гордо) не гледам телевизия“. Това е изказване от типа: „Аз съм човек. Хората, засегнати в записа също са хора. Нямам нужда от допълнително насилие и/ли да ставам още един свидетел на унижение“. 

Разликата между клип едно и клип две е огромна. В 1 имаме публични личности, разполагащи и управляващи публични средства и, явно, облажвайки се от тези публични средства. В запис номер 2 имаме една човешка трагедия, в която са замесени множество хора, бъдещето на много от тях, включително и на един нов крехък живот. Дай Боже детенцето да израсте без никакви последствия. А и още нещо, аз следствен орган не съм. Мога да си направя изводи, но за себе си, мога да си задавам въпроси и го правя, но моите присъди не са меродавни за никого, освен за мен.

Добрата новина в този страшен филм е отново масовата реакция срещу всички т.нар. медии, които публикуваха бруталния запис. В това число реагираха и медии, които в други сходни случаи са публикували без свян и мисъл подобни записи.  Реагираха хора, които познавам, уважавам и обичам (слагам връзка към поста на Дени, защото е публичен). Реагираха и такива, които не познавам, но вече уважавам.

Добрата новина е, че въпреки убеждението ми, че емпатията у нас е закърняла и се е свряла в килер да гризе коричка хляб, чакайки по-добри дни, още е тук и хич не стои в килера. Добрата новина е, че все още реагираме на безумията и безобразията, и няма тенденция, че ще спрем.

Лошата новина е, че страшният филм продължава,  а запис 1 и запис 2 са просто епизоди от него. 

Добрата новина е.. е ние сме добрата новина.


четвъртък, 2 април 2015 г.

Тролове и опорни точки



Темата с троловете в интернет ( а и не само) е актуална от няколко години, а вниманието се фокусира върху нея в различни драматични за обществото моменти – предстоящи избори, настоящи протести, световни кризи и т.н.
Широко разпространеното схващане е, че „тролът” е платен коментатор във форуми и социални мрежи, който защитава и/ли хули по определена личност, тема или ситуация. Действие, известно още като „тролене” (trolling). 

Но… 

Това първо не е точно така, или най-малкото понятието трол не обхваща само платените коментатори. И второ, лично аз мисля, че е особено вредно да свеждаме явлението трол само до това понятие. Вредно е поне толкова, колкото сведохме понятието „опорна точка” до инструмент само и единствено на пропагандата, защото спираме да му обръщаме внимание, спираме да реагираме и не го отчитаме като заплаха. А то е заплаха. Понякога за конкретен човек, понякога за група, понякога за цялото общество, но винаги е вреда и заплаха. 

Троловете и троленето са много видове и се появяват по много причини. Няма активен в интернет човек, който поне веднъж да не е бил наречен „трол”, „фанатик” или „фанатичен трол”. Само че тези неща са различни и трябва да се отсяват.
Едно е, когато ти е платено да пишеш нещо. Друго е, когато го правиш от безплатна злонамереност и трето, когато го правиш по убеждение/глупост. И без да са изчерпателни, тези три вида поведение, предполагат три вида реакции, с различните нюанси за всеки конкретен случай. 

Да си трол и да си фанатик са много, много различни неща. Троловете могат да превърнат някого във фанатик, а фанатиците могат да наемат тролове. Релацията е горе-долу такава. Най-ясно видими са тези процеси в световен мащаб при кризата в Украйна, най-вече с руската пропаганда, която си има предимно тролове и по-малко фанатици, и при кризата с т.нар. „Ислямска държава”, която пък си има предимно фанатици и не толкова тролове. Да третираме и едните, и другите по еднакъв начин е пагубно. Да ги игнорираме – също. 

Забавно е, че „Ти си трол” е „опорна точка”, за да бъде дискредитиран някой, неудобен за другите коментатори, независимо, а може би именно заради това, че ползва доводи, аргументи и се държи прилично. Имам няколко любими примера за това, как когато някой се е постарал добре да се омаже в собствените си лъжи, нарича тези, които посочват фактите, водещи към истината, за тролове. 

Но и на всеки се е случвало да троли – нарочно, спонтанно или без да иска. 

Не веднъж съм писала, че за особено малоумно намирам в предизборна кампания да наемеш фирма или хора, които да пишат позитивни и възхваляващи неща за кандидата/партията. Дори и само позитивни, тези коментари изкривяват средата, а и имат пренебрежимо малък ефект. При негативните има малко повече резултатност, но съвсем мъничко повече. Като цяло единственото, което се постига е, че е едни пари се въртят. А най-смешно става, когато започват анализи на електоралните нагласи по коментари в интернет. В смисъл, че автентичните коментари са около процент-два. 

Онзи ден прочетох нещо за корупцията, което особено ми хареса. В груб превод е „Да определяме сляпо нещо за корупция е безсмислено. Примерно ние не може да лекуваме рак, освен ако не знаем какъв тип рак лекуваме” (Blandly labelling something as corruption is meaningless. For example, we can not cure cancer unless we know what type of cancer it is.

Е същото е и с троловете… 

В следващите няколко дни ще се опитам да систематизирам видовете тролове и тролене, според това, което съм изследвала и виждала.

понеделник, 26 януари 2015 г.

По темата толкова... Точка

Този блок е застрашен от опасност да се превърне в "женски" (гледам предишния и този пост). Мисля да огранича риска :) но да видим. 

Зачетох се в нещо на Роси, което тя прихванала от Събина, която пък кой знае от къде го е лепнала. Роси говори за своите 5 стотинки по темата женственост. Аз не мога. Ще сложа моите пет снимки, пък всеки да си ги тълкува както иска. 

1.

2.


3.


4.


5.


и шестата е бонус:

 А това е видето, което ме забавлява цяла сутрин :) и някак ми се вижда подходящо :)