 |
| снимка Васил Гарнизов |
От както разбрах, че един от
най-любимите ми хора ще участва отново в състезанието за София, но този път в
листата за общински съветници, което прави, да кажем 2-3 месеца, искам да
напиша нещо възвишено, мотивиращо и грабващо, което да ви накара да разберете
защо Прошко е моят избор и има голяма логика да стане и ваш.
И горе-долу от толкова време мисля,
какво да е то. Хем да е истинско, хем да запазва известна дискретност, щото все
пак личните емоции са точно това – лични. Трябва и да е достатъчно човешко, но
пък и доволно политическо, а по-възможност да разкрие пред вас експертизата на
Прошко като политик, общинар и инженер, без да се налага да използвам думата „визионер”,
въпреки че той е точно това. Също така ми се искаше, чрез малко дърварския си
стил на писане, да видите неговата доброта, човечност, упоритост и честност.
За смелост няма да говоря. За да
продължаваш да се занимаваш с политика в България, когато целта ти не е личното
облагодетелстване, трябва да си смел и донякъде луд, но само в рамките на
умерения прогрес. Енергията, с която се заема с проблемите на София, в много
случаи ми е непонятно откъде идва. Да се срещаш на ден със десетки хора, да
изчиташ стотици страници и пак да се виждаш с десетки хора е нещо, което не
мисля, че всеки може. Аз по-скоро да не мога.
Не ставаш политик през позицията на
кандидат, депутат или някаква друга длъжност. Политиката я имаш заложена в себе
си. Идва ти отвътре. Наясно си с проблемите, които трябва да се решат и не
очакваш благодарности, когато си свършиш работата. Винаги съм казвала, че съм
имала възможността да се уча от най-добрите в България. Прошко е един от тях.
Та общо взето това исках да ви кажа.
Аз в неделя, 25 октомври, ще гласувам с 27/ 2 .
По толкова много причини
Няма коментари:
Публикуване на коментар