вторник, 20 октомври 2015 г.

По толкова много причини

снимка Васил Гарнизов



От както разбрах, че един от най-любимите ми хора ще участва отново в състезанието за София, но този път в листата за общински съветници, което прави, да кажем 2-3 месеца, искам да напиша нещо възвишено, мотивиращо и грабващо, което да ви накара да разберете защо Прошко е моят избор и има голяма логика да стане и ваш. 

И горе-долу от толкова време мисля, какво да е то. Хем да е истинско, хем да запазва известна дискретност, щото все пак личните емоции са точно това – лични. Трябва и да е достатъчно човешко, но пък и доволно политическо, а по-възможност да разкрие пред вас експертизата на Прошко като политик, общинар и инженер, без да се налага да използвам думата „визионер”, въпреки че той е точно това. Също така ми се искаше, чрез малко дърварския си стил на писане, да видите неговата доброта, човечност, упоритост и честност. 

За смелост няма да говоря. За да продължаваш да се занимаваш с политика в България, когато целта ти не е личното облагодетелстване, трябва да си смел и донякъде луд, но само в рамките на умерения прогрес. Енергията, с която се заема с проблемите на София, в много случаи ми е непонятно откъде идва. Да се срещаш на ден със десетки хора, да изчиташ стотици страници и пак да се виждаш с десетки хора е нещо, което не мисля, че всеки може. Аз по-скоро да не мога. 

Не ставаш политик през позицията на кандидат, депутат или някаква друга длъжност. Политиката я имаш заложена в себе си. Идва ти отвътре. Наясно си с проблемите, които трябва да се решат и не очакваш благодарности, когато си свършиш работата. Винаги съм казвала, че съм имала възможността да се уча от най-добрите в България. Прошко е един от тях.

Та общо взето това исках да ви кажа. 

Аз в неделя, 25 октомври, ще гласувам с 27/ 2 .  По толкова много причини 


Няма коментари:

Публикуване на коментар