сряда, 27 април 2011 г.

Наистина е време!

Много е лесно да се водят мръсни битки и да се печелят уговорени победи. Много е лесно да клеветиш, интригатсваш и злословиш за опонентите си. Трудното е да покажеш своите достойнства и качества за победа, без да омаловажаваш другия срещу себе си. Трудно е да запазиш чист себе си и опонентите си и да спечелиш.
Пред СДС и ДСБ предстои точно трудният път. Да се проведе такава вътрешна кампания, която да запази чисти всички участници и да излъчи най-достойните и успешни кандидати.
Само и единствено по този начин вътрешните и предварителните избори ще доведат до консолидация в дясно и до успешни и печеливши кандидатури.
По тази, а и по ред други причини, които в следващите дни ще изредя тук, а и навсякъде, моят кандидат за кмет… не.. МОЯТ КМЕТ е Прошко Прошков.

Тук ще кача част от декларацията, която е публикувал в блога си http://proshkov.eu/?p=365 :

Политиката е честна битка, а не задкулисно съглашение

…Днес аз открито заявявам желанието си да се кандидатирам за кмет на София от ДСБ и Синята коалиция. Правя го, защото вече имам знанията и опита да бъда кмет. Правя го и защото разбрах, че освен натрупания административен опит е нужно и още нещо – политическа воля. Тя е израз на силното желание на всички столичани да променят града си така, че той да заприлича на това, което е – истински европейски град, по-древен даже от Рим. Това, разбира се, няма да стане нито с политико-олигархични гешефти, нито с кмет, който сервилно ще превива гръб пред централната власт, от която е зависим във всички свои обществени измерения.

При ГЕРБ въпроси като това кой, кога и къде става кандидат за нещо, се решават от лидера на партията когато, където и както реши той – по добрата стара болшевишка традиция. ДСБ и СДС са не милиционерски синдикати, а политическа общност от хора, вярващи в ценностите и принципите на свободата. Затова, за разлика от ГЕРБ и другите политически „играчи”, ние ще определим името на кандидата си по най-демократичния начин – чрез вътрешни избори…

Целия текст може да видите тук:
п.с. Ако някой тръгне да ми излиза с малоумния довод "Ама с това име Прошко до никъде няма да стигне"  само ще кажа, че веднъж чуто то това име се помни задължително :-)

вторник, 19 април 2011 г.

На колене-е-е!

Седя, пиша си разни работи и слушам сутрешните блокове от записите в интернета. Първото, което разбрах от Цецка Цачева е, че петелът си е гръбначно, а думите, които забавлиха целокупното множество не били точно тези, които се чуват тук http://dariknews.bg/view_article.php?article_id=699602&audio_id=79266 на 35 секунда от записа. 

Думите на Цачева били цитирам: „Не, такава фраза не съм произнесла. Но нейният въпрос беше, т.е. не нейния, а на проф. Корнезов, беше ето идва французи, ние с тях сме в ЕС, какво ще стане, ако примерно се посегне върху петел, и на микрофона отзад аз казах, няма да го закачаме, ако е безгръбначно, но не съм казала, че петелът, поне съм виждала скелет на кокошка.”. И въпреки всичко аз се доверявам на ушите си…

четвъртък, 7 април 2011 г.

Къде отиде честта


Преди време, още в ролята си на кмет на София, а не кмет на България Бойко Борисов обясняваше в едно предаване (за съжаление не намирам запис из интернетЪ), че жена не се бие, горе долу със следните думи: „Да й биеш един два шамара, може, но чак да й разбиеш носа .. не е мъжко”. И това ми се е запечатало в главата.

Защото кметът на България може да има много недостатъци, но това, че демонстрира, че държи на мъжкото поведение и, да предположим, на мъжката дума, не може да му се отрече. Или поне не можеше.

сряда, 6 април 2011 г.

Шум в системата


На мен вече нищо не ми е ясно. В правителството на Република България има 17 министри, включително с Бойко Борисов, чийто ресор е „председател”. В този състав на кабинета има разни и всякакви ресори. Култура, спорт, земеделие (съвет от автора: да си посадите нещо – картофи, агне или лук) и разни други, между тях и икономиката, барбар с енергетиката и туризма. И както е казала принцесата: „Всяка жаба да си знае гьола”. 

Обаче се оказва, че на някои жаби гьолът им е доста по-пространен и дълбок, отколкото на други жаби. А на една особено.

Вчерашната сага с уволнението на директора на НЕК, който точно да го уволнят и не можаха, днес се разрасна с възможността на Трайков да му направят „последна забележка”

Теория на фактите – може би 1 част

Много се чудя кога в тази държава (наричана така за удобство на изказа, а не заради наличието на голяма държавност в момента) лидерите на мнение, доставчиците на новини, тълкувателите на факти и всички, призвани или претендиращи да бъдат призвани, които обясняват на целокупното българско общество, неангажирано пряко с управленческата дейност и отдало се кротко на копане на картофи, ще се научат:

а) Първо – да се убедят, че това, което си мислят не са пълни щуротии, като за справка ползват наличната Конституция, закони и подзаконови нормативни актове.

вторник, 5 април 2011 г.

Липса на смелост

Това, че един въпрос не е зададен, не означава, че отговорът му не е известен, че проблем няма. Може да означава само, че у някого липсва достатъчно смелост да зададе въпроса. На някого липсва изобщо смелост да приеме отговора, какъвто и да е той.

Защото научаването, по-скоро изричането на глас, на отговора вече задължава да се предприемат действия, задължава да си извадим главата от пясъка и да направим това, което трябва. А много пъти, съвсем нормално, нямаме увереността, че можем да се справим. Но това не е оправдание. Начин винаги има – понякога по-лесен, понякога по-труден, но начин има. Предварителният срам от неслучилия се провал, чист мързел, паника от тежестта на отговорността – всичко това, а и много други, обясняват защо не се задават въпроси, но по-никакъв начин не го извиняват.