сряда, 30 октомври 2013 г.

Учи ми се



Последните няколко дни ме накараха да погледна с тъга към изминалите студентски години. Дори мога да кажа, че изпитах лек яд към самата себе си, че последната магистратура не я тутках още година две, за да мога в момента да съм с пълни студентски права. 

Но, подчертавам, лек яд, защото прекрасно осъзнавам, че всеки си има своята роля. Сега студентите трябва да устоят, да окупират и да съхранят себе си, мечтите си и идеалите си. Сега ние, пост-студентите, трябва да ги пазим, да поемем всичката мръсотия, която някои медии изливат по тях, да им оказваме подкрепа и.. да не се примиряваме. 

Обаче носталгията си остава. Носталгията по ученето. По ученето, а не по зубренето. Защото никога не съм била добра в последното. Предметите, които са ми били скучни или ги взимах от раз, само, за да ми се махнат от главата, или ги влачех с години, за да не ми дойдат до главата. Но има теми, по които ми се учи, изследва ми се. Искам да се заровя в информация. Да я синтезирам, да я ползвам за доказване или оборване на една или друга теза. Общо взето учи ми се…

Но студентите, които окупираха Софийския университет, направиха и още едно чудо (освен че ни върнаха енергията и надеждата). Хората, които ме познават ще се съгласят, че е чудо. И то не от малките. Хората, които видях в Софийския преди няколко дни бяха … будни, във всеки един смисъл на думата. И установих, че ми се учи с тях. Тоест, шок!, преподава ми се. Нещо, заради което отказах да пиша докторантура. Нещо, от което с ужас бягах, сега ми се вижда чудесна идея. И то не, за да ги назидавам, а наистина, за да учим заедно, да спорим, да търсим.  

Разбира се и темата трябва да е подходяща, а не някоя административна сухарщина. И още хиляди малки подробности и уточнения какво и как. Но фактът е, че на мен ми се учи. И то ми се учи заради тях. 

Ето така вече протестът им придоби академичен характер.

събота, 26 октомври 2013 г.

#OccupySU



Софийския университет е окупиран. Факт. Надявам се това да е само началото. Но с надежда само няма да стане, за това ще продължа да протестирам, да преследвам разни мишки-председатели и да ги питам „Кой“, ще продължа да пиша и говоря това, което мисля. 

Искам да благодаря на всички студенти, които ми върнаха светлината в душата.
Искам да помоля всички, с които протестираме 135 дни, да подкрепим окупацията на Софийския университет. Да я подкрепим, но не да я преокупираме ние. Не да слагаме нашите думи в техните усти. Всеки си има работа в това „практическо обучение по гражданско образование“.

Те са решили да допускат вътре само студенти (може би и преподаватели) и аз ги подкрепям. Няма деление между нас на вън и тях вътре. Просто всеки трябва да си е на мястото. За да се случат нещата. Да не ставаме на всяка манджа мерудия. Ако имат нужда от съвет те ще попитат. Все пак говорим за студенти – интелигентни, чели, млади хора. Ако имат нужда от помощ ще си я поискат. Не трябва, направо е вредно да ги притискаме с хилядите си ценни мнения, съвети и идеи. Ако са ни толкова блестящи предложенията да вземе да си ги реализираме сами, а? 

Не трябва да се вторачваме само в тях, защото ще ги задушим. Този пламък има нужда от въздух.

П.С. Вдъхновяващо по темата:

четвъртък, 24 октомври 2013 г.

А какво става с уморените коне



Цял ден ми е едно странно. Сутринта започна в шеги и закачки, но два часа по-късно нещо се смачках. Почувствах рязка умора, примесена с ,неясна по какво точно, тъга. 

Състояние достатъчно да ме вкисне до степен да вкисна живота на околните.

Анализирайки парче по парче от това, което имам като себе си, установих няколко, не твърдя изобщо, че са всичките, причини за мрака, покварил иначе лъчезарния ми характер:
1. Физическа умора – няма нужда от дефиниция. Ходи всяка вечер да викаш по празни сгради, гони някакви мишки-председатели по улиците на София, само и само, за да ги питаш „КОЙ”, спи по 4 часа средно, бъди креативен и експертен, па’ стой свеж ако можеш.
2. Психическа умора – предизвикана, най-вероятно, от усещането за безпомощност. Усещане, предизвикано от същите тези обиколки и гонитби вечер, които 133 дни не показват да дават някакъв ефект, дори и мъничко срам в кошутестото око на Станишев. Но, дебело подчертавам, това е само усещане, а не факт, а и е временно.
3. Знанието – да, то носи печал. И колкото повече знаеш, толкова повече печал. А знаейки как работи държавата, как функционира ЕС и какви са възможните развития за България, нещата стават съвсем печални.

Но това, което най-много ме тормози е умората, гнева и, все още прикриваната, тъга в очите на приятелите ми. Това ме побърква. Който ме познава, много добре знае, че хората около мен, ако не свещени, то поне са много близо до свещени. Предполагам, че до голяма степен причините им са сходни с моите. То, човек, колкото и да е свещен, в един момент дава отклонения.

Много се изписа за силата/слабостта на протеста – неговата разнородност, събраните на едно място различни хора, които ни се водят, ни се карат. Хора, обединени от едно две неща и нищо повече.

А знаете ли за силата/слабостта на тези хора? Тоест не на всички де, ма на една част от тях. Силата им са самите те. Слабостта, както виждам по себе си, пак са самите те.. поне на мен вече са ми голяма слабост. 

Нали знаете, че краставите магарета отдалеч се надушват, еми факт е. Такава стройна групичка като нашата не би се събрала при никакви други обстоятелства. Както съм казвала и преди, с нетърпение чакам да настанат по-добри дни, та да се вкараме в лют спор по теми като държавното управление, либертарианството, узаконяването на тежките наркотици, религията, Костов, моногамията, достойнствата на печената печурка и логопедите. Защото съм убедена, че ще се хвърлят със същата страст в спор, в каквато се хвърлиха да защитят идеята, че България все пак може да бъде едно относително поносимо място. 

А страстта прегаря. Просто е уморителна.

Преди малко прочетох лекцията на Кристиан Таков, която вчера е разказал настудентите, окупиращи Софийския университет.

"...Вчера попаднах на едно много интересно научно предаване, там имаше психологически ескперимент, който показва, че когато ние се намираме в среда на мошеници и на тарикати, постоянно, постепенно и неотклонно започваме да копираме поведението им. Когато виждате безобразността навсякъде, вие няма как да не започнете рано или късно да я копирате повече или по-малко. И, уверявам ви, нещата започват с малкия компромис и вие вероятно го знаете. Благодаря ви, че не сте направили малкия компромис..."

Това с малкия компромис ми се заби в главата. 

Ако аз сега си позволя да се спихна, дори и за час. Това ще е първият дребен компромис, след това ще последва втори и трети час. И така ще спихна генерално. Обаче мога ли да имам гаранция, че няма да спихна и някои от останалите. И така спихването да се развие епидемиологично. А за спихването няма ваксина. 

Спихнем ли се веднъж, онези ще усетят, ще смачкат протеста и ще се отнесат с нас като с уморените коне.. 

А аз това няма да допусна. Не заради себе си.. а заради едни.. полусвещени образи :)

сряда, 23 октомври 2013 г.

Става дума за договорите, глупако!



Става дума за договорите и отговорността, глупако! Глупако, ти си всеки един от депутатите, всеки един от министрите, всеки един от управляващите партийни върхушки. 

Става дума за договорите глупако. За малките и големите, за ежедневните и дългогодишните, тези, които трябва да се спазват, а не се. Защото не знаете как се носи отговорност. Защото сключването на договор е отговорност. Защото всички, освен права, имаме и задължения.
Възпитали сте и възпитаваме една нация от безотговорни мрънкала, които поемат ангажименти, когато са в нужда, обещават и се кълнат, че ще се издължат, когато катастрофата е близо, а те нямат нито ресурса, нито възпитанието да се оправят сами. И в момента, в който облаците се разпръскват и вижда лъча светлина, започва да търси начин да се измъкне, да се изсули и да прецака партньора си, подал му ръка в труден момент. 

Възпитали сте и възпитаваме една нация от хора, които отказват, а и не знаят как, да носят отговорност за хората, за които гласуват – същите като тях българи, горди синове на VELIKA MAJKA BALGARIQ, отказват да носят отговорност за тяхните грешки и провали, но гордо се кичат с т.нар. „успехи по време на нашето управление”. 

Възпитали сте и възпитаваме една нация от хора, които не знаят какво означава точност. Хора, които губят своето и чуждото време, не спазвайки дребните договорки на ежедневието. Договори, които искат отговорност. 

Става дума за договорите, глупако! Става дума за договорите, Бойко! Става дума за договорите, Станишев! 

Опитът за продължаване на мораториума върху продажбата на земеделската земя вчера е само поредното неспазване на поети към партньорите ангажименти. Неспазване от некомпетентност. Неспазване от некадърност. Неспазване от проста злонамереност. Неспазване с цел популизъм. 

Вчерашното упражнение е просто още един урок по неспазване на правилата. Още една лъжичка в лакомата уста на мрънкащото дете, което иска да има само права, но не и отговорност. Без да съзнава, че не се ли научи на отговорността да си спазва договори нито заплатата му ще се увеличи, нито цената на земята ще се вдигне, нито здравеопазването му ще се подобри.

Управлението е планиране, а не оправдание, глупако. Управлението е договор със суверенът, глупако! Управлението е отговорност.

Докато пишех това, разбрах, че студенти са окупирали зала272 в Софийския университет, и това някак си ми оправи настроението и ми върна мисълта, че може би все още има надежда. 


петък, 4 октомври 2013 г.

Шеги и закачки



Нетипично за петък да погледнем на нещата сериозно. 

Да, важно е да се знае какви ги върши ПП Атака, както у нас, така и по света. Да, важно е обществото да знае, че народен представител си позволява да показва среден пръст на български граждани (няма значение един или двама, или двеста или две хиляди). 

Да, важно е да сме наясно, че български депутат нарича бежанците терористи, фанатици и ислямисти. Важно е да се знае, че български депутат/и си позволяват да дават в ефир съвети какви въпроси да им се задават и какви – не. 

Важно е да се знае, че отмяната за пушенето на закрити места ще отпадне, а това ще си е чист популизъм (btw. Забраната така или иначе ще се върне отново, въпрос на година-две, тоест пак разходи за заведенията, пак бюрокрация, пак „облагородяване” на корупционната среда)… 


Обаче… Обаче това са шеги и закачки… шеги и закачки на властта с нас. Никога не трябва да забравяме, че в момента на власт са царете на манипулацията. В никакъв случай не трябва да ги подценяваме или да надценяваме себе си. Вече 113 дни ние сме на улицата, искаме истината и искаме справедливост, искаме спокойствие, за да може да работим и живеем в рамките на точно тази държава. За 113 дни се очаква да сме достигнали някакви граници и на нервите, и на търпението и за това властта ни предоставя забавления .. Шеги и закачки за отвличане на вниманието. 

Да, важно е, че депутатите си позволяват да показват среден пръст, да ръсят и насаждат расизъм и ксенофобия, да се мотат по чужбината и да се държат безобразно. Но е важно, само защото показва тяхното самозабравяне. Те вече смятат себе си за нещо повече от българските граждани, мислят се за нещо повече от останалите хора. И се чувстват безнаказани. Насаждат впечатлението, че всичко е позволено. Че те са над закона.. Но не са. Мислят, че могат да харчат десетки хиляди левове за четридневна разходка, левове дошли от субсидията за политическа дейност, субсидия, която се плаща от българския данъкоплатец, и никой да не им търси сметка, но не...

Важно е, че ще отпадне забраната за пушене в затворени помещения. Но е важно, само защото показва политическа импотентност на идеи и воля за реформи. Отпадането на забраната нито е реформа в икономическата политика, нито в здравеопазването. А е само поредната корупционна хранилка (ако се облекчи режима за узаконяване на „навесите” на заведенията, с газовите гъби и печки, а не да се създават пречки и допълнителни корупционни механизми, бизнесът ще има много повече полза, поне така мисля). 

Но най-важното е да не се захласваме по шегите и закачките им. Важното е да не пропускаме големите проблеми и измами, за сметка на залъгалките … 

Реформи няма, а те са жизнено важни. Отново извадиха самовара „Белене”, което означава, че българите пак ще плащат стотици милиони неясно за какво и защо. Правят се промени в десетки закони, промени, които не водят до нищо друго, освен облагодетелстване на шепа хора. Правят се ненужни закони, а и министерства, отново със същата цел. 

Да не говорим за свободата на словото и медиите...

Така че аз предлагам на шегите и закачките да отговорим със сезирането на съответните национални и международни институции. И да се вторачим в големите неща.. 

А и между другото някой знае ли кой предложи Пеевски?