сряда, 30 октомври 2013 г.

Учи ми се



Последните няколко дни ме накараха да погледна с тъга към изминалите студентски години. Дори мога да кажа, че изпитах лек яд към самата себе си, че последната магистратура не я тутках още година две, за да мога в момента да съм с пълни студентски права. 

Но, подчертавам, лек яд, защото прекрасно осъзнавам, че всеки си има своята роля. Сега студентите трябва да устоят, да окупират и да съхранят себе си, мечтите си и идеалите си. Сега ние, пост-студентите, трябва да ги пазим, да поемем всичката мръсотия, която някои медии изливат по тях, да им оказваме подкрепа и.. да не се примиряваме. 

Обаче носталгията си остава. Носталгията по ученето. По ученето, а не по зубренето. Защото никога не съм била добра в последното. Предметите, които са ми били скучни или ги взимах от раз, само, за да ми се махнат от главата, или ги влачех с години, за да не ми дойдат до главата. Но има теми, по които ми се учи, изследва ми се. Искам да се заровя в информация. Да я синтезирам, да я ползвам за доказване или оборване на една или друга теза. Общо взето учи ми се…

Но студентите, които окупираха Софийския университет, направиха и още едно чудо (освен че ни върнаха енергията и надеждата). Хората, които ме познават ще се съгласят, че е чудо. И то не от малките. Хората, които видях в Софийския преди няколко дни бяха … будни, във всеки един смисъл на думата. И установих, че ми се учи с тях. Тоест, шок!, преподава ми се. Нещо, заради което отказах да пиша докторантура. Нещо, от което с ужас бягах, сега ми се вижда чудесна идея. И то не, за да ги назидавам, а наистина, за да учим заедно, да спорим, да търсим.  

Разбира се и темата трябва да е подходяща, а не някоя административна сухарщина. И още хиляди малки подробности и уточнения какво и как. Но фактът е, че на мен ми се учи. И то ми се учи заради тях. 

Ето така вече протестът им придоби академичен характер.

3 коментара:

  1. и мен ме втресоха подобни настроения :) за преподаване чак не (имам двама учители вкъщи, вече съм деформирана :)) - но за учене определено ;)

    ОтговорИзтриване
    Отговори
    1. :) то и аз не си го представям като 100 % отдаване на преподаването, да не кажа, че и като преподаване не го виждам :) Но моята лъчезарна личност е направо впечатлена от себе си как иска да се занимава изобщо с хора :)

      Изтриване
  2. Напълно съм съгласна, озаряващо вдъхновение и голяма отговорност ни възложиха студентите или по-точно ни припомниха, че носим както към тях, така и към себе си и към всички останали, като възпитаници на СУ!

    ОтговорИзтриване