сряда, 29 април 2015 г.

В крайна сметка става дума за истината

Днес бе поредният абсурден ден за българската демокрация. Ако не знаете за какво става дума сте щастливци. Ако искате да разберете - питайте Google, аз нямам нито сили, нито нерви да правя хронология на събитията в тв7 днес. 

Само че едно действие от журналистите от въпросната телевизия ме провокира да напиша няколко коментара. Те направиха събитие във Facebook с хаштаг #НЮЗWithMe - ПРОТЕСТ ЗА СВОБОДА НА СЛОВОТО. 

Ще ги публикувам тук, като моите 5 стотинки по темата:

"Само да не бъркаме, че тв7 някога е имала нещо общо със свободата на словото. Отразяването на това, което се случва сега е свобода на словото. Това, което тв7 правеше и прави е манипулиране и тенденциозност, с пропускане на "безопасни" новини понякога" 

"колеги от тв7, ако търсите подкрепа, включително и от тези, които наричахте платени 2013 и 2014 не е това начинът. Опитът да се идентифицирате по някакъв начин с ‪#‎ДАНСwithme‬, протестът когото вие неглижирахте, обиждахте и пародизирахте, само отблъсква и малкото подкрепа, които събирате. Дали не е време да си дадете равносметка какво и защо ви се случва, да се проявите за пръв път като журналисти и да кажете иститната, такава каквато я знаете и каквато я виждате, а не такава, каквато ви е казано и платено да я кажете. Сега е моментът, в който може до някъде да изчистите съвеста си. Ако сега не кажете как според вас тв7 стигна дотук, то краят на телевизията ще е напълно заслужен" 

"Свободата на словото започва с казването на иститната. Журналистите от тв7 трябва да спрат да казват "при другите собественици беше" и да кажат кои са тия собственици, кога, как и какво са ги карали да говорят или не. Иначе си говорим празни глупости" 


Щото в крайна сметка става дума за свободата и/на истината. Другото са глупости.. ако не и лицемерие

вторник, 28 април 2015 г.

Добрата новина в страшния филм


Пролетта на 2013 година беше изборна такава. Беше и времето на СРС-тата. Внезапно, спонтанно организирани да изскачат записи за това кой пишкал, кой папкал, кой псувкал, кой подкуп дал и взел. Като всичко останало, попаднало в обществената среда, за тези записи, неясно как и откъде дошли, се пошумя, пошумя, па‘ се преместихме на съседния телевизор, че там даваха нов сеир – от Костинброд  до Кюстендил, през ДАНС и обратно.

Пролетта на 2015 – не е изборна. Обаче отново записи, неясно как и защо попаднали в общественото пространство, са заковали вниманието на публиката. Запис едно – Цветан Василев пее с Иван Искров (който не вижда драма, да вземе да прочете малко закони, като този за БНБ и функцията й към търговските банки) и запис две – акушерка бие бебе.

Запис едно го гледах няколко пъти, дори припявах. Тук жанрът на страшния филм е законов. 

Само че докато цинично се забавлявах с демонстрацията на близки душевни връзки, между двамата, които са сред отговорните за един от най-големите грабежи на века, не пропуснах да си задавам и въпроси – защо сега, защо това, от къде дойде, кого плаши и какво и към кого е посланието.  Добрата новина за мен тук беше, че не бях сама. Освен Иван Бедров, стотици (да не кажа хиляди) знайни и незнайни реални и виртуални приятели и познати си задаваха същите и/ли сходни въпроси. Факт е, че знайните и незнайните ми приятели и познати  са хора със сходен на моя начин на мислене, но какво от това. Добрата новина е истински спонтанната реакция (препратка към юни 2013).

Запис номер две не съм гледала. Няма и да го гледам. Това не е изказване от типа „Аз (гордо) не гледам телевизия“. Това е изказване от типа: „Аз съм човек. Хората, засегнати в записа също са хора. Нямам нужда от допълнително насилие и/ли да ставам още един свидетел на унижение“. 

Разликата между клип едно и клип две е огромна. В 1 имаме публични личности, разполагащи и управляващи публични средства и, явно, облажвайки се от тези публични средства. В запис номер 2 имаме една човешка трагедия, в която са замесени множество хора, бъдещето на много от тях, включително и на един нов крехък живот. Дай Боже детенцето да израсте без никакви последствия. А и още нещо, аз следствен орган не съм. Мога да си направя изводи, но за себе си, мога да си задавам въпроси и го правя, но моите присъди не са меродавни за никого, освен за мен.

Добрата новина в този страшен филм е отново масовата реакция срещу всички т.нар. медии, които публикуваха бруталния запис. В това число реагираха и медии, които в други сходни случаи са публикували без свян и мисъл подобни записи.  Реагираха хора, които познавам, уважавам и обичам (слагам връзка към поста на Дени, защото е публичен). Реагираха и такива, които не познавам, но вече уважавам.

Добрата новина е, че въпреки убеждението ми, че емпатията у нас е закърняла и се е свряла в килер да гризе коричка хляб, чакайки по-добри дни, още е тук и хич не стои в килера. Добрата новина е, че все още реагираме на безумията и безобразията, и няма тенденция, че ще спрем.

Лошата новина е, че страшният филм продължава,  а запис 1 и запис 2 са просто епизоди от него. 

Добрата новина е.. е ние сме добрата новина.


четвъртък, 2 април 2015 г.

Тролове и опорни точки



Темата с троловете в интернет ( а и не само) е актуална от няколко години, а вниманието се фокусира върху нея в различни драматични за обществото моменти – предстоящи избори, настоящи протести, световни кризи и т.н.
Широко разпространеното схващане е, че „тролът” е платен коментатор във форуми и социални мрежи, който защитава и/ли хули по определена личност, тема или ситуация. Действие, известно още като „тролене” (trolling). 

Но… 

Това първо не е точно така, или най-малкото понятието трол не обхваща само платените коментатори. И второ, лично аз мисля, че е особено вредно да свеждаме явлението трол само до това понятие. Вредно е поне толкова, колкото сведохме понятието „опорна точка” до инструмент само и единствено на пропагандата, защото спираме да му обръщаме внимание, спираме да реагираме и не го отчитаме като заплаха. А то е заплаха. Понякога за конкретен човек, понякога за група, понякога за цялото общество, но винаги е вреда и заплаха. 

Троловете и троленето са много видове и се появяват по много причини. Няма активен в интернет човек, който поне веднъж да не е бил наречен „трол”, „фанатик” или „фанатичен трол”. Само че тези неща са различни и трябва да се отсяват.
Едно е, когато ти е платено да пишеш нещо. Друго е, когато го правиш от безплатна злонамереност и трето, когато го правиш по убеждение/глупост. И без да са изчерпателни, тези три вида поведение, предполагат три вида реакции, с различните нюанси за всеки конкретен случай. 

Да си трол и да си фанатик са много, много различни неща. Троловете могат да превърнат някого във фанатик, а фанатиците могат да наемат тролове. Релацията е горе-долу такава. Най-ясно видими са тези процеси в световен мащаб при кризата в Украйна, най-вече с руската пропаганда, която си има предимно тролове и по-малко фанатици, и при кризата с т.нар. „Ислямска държава”, която пък си има предимно фанатици и не толкова тролове. Да третираме и едните, и другите по еднакъв начин е пагубно. Да ги игнорираме – също. 

Забавно е, че „Ти си трол” е „опорна точка”, за да бъде дискредитиран някой, неудобен за другите коментатори, независимо, а може би именно заради това, че ползва доводи, аргументи и се държи прилично. Имам няколко любими примера за това, как когато някой се е постарал добре да се омаже в собствените си лъжи, нарича тези, които посочват фактите, водещи към истината, за тролове. 

Но и на всеки се е случвало да троли – нарочно, спонтанно или без да иска. 

Не веднъж съм писала, че за особено малоумно намирам в предизборна кампания да наемеш фирма или хора, които да пишат позитивни и възхваляващи неща за кандидата/партията. Дори и само позитивни, тези коментари изкривяват средата, а и имат пренебрежимо малък ефект. При негативните има малко повече резултатност, но съвсем мъничко повече. Като цяло единственото, което се постига е, че е едни пари се въртят. А най-смешно става, когато започват анализи на електоралните нагласи по коментари в интернет. В смисъл, че автентичните коментари са около процент-два. 

Онзи ден прочетох нещо за корупцията, което особено ми хареса. В груб превод е „Да определяме сляпо нещо за корупция е безсмислено. Примерно ние не може да лекуваме рак, освен ако не знаем какъв тип рак лекуваме” (Blandly labelling something as corruption is meaningless. For example, we can not cure cancer unless we know what type of cancer it is.

Е същото е и с троловете… 

В следващите няколко дни ще се опитам да систематизирам видовете тролове и тролене, според това, което съм изследвала и виждала.