четвъртък, 16 юни 2016 г.

Теория на манипулацията на практика

1-ва лъжа - НАТО прави флот в Черно море срещу Русия
Това, ако беше истина, означава, че сме в обявена истинска война. А ако беше така, дори ту, вече щяхме да сме разбрали.


2-ра лъжа - Румъния, България и Турция трябва да са в основата на този флот
Тъй като няма война, няма флот на НАТО, няма как да сме в основата на такъв. Друг въпрос е, ако Румъния иска подкрепата на Черноморските страни за засилване на НАТО-вското присъствие в региона, за да започне такава инициатива


3-та лъжа - Отказът да участве в този флот (който не съществува) е причина Турция да ни "накаже" като пуска бежанците да "нахлуват" в границите ни
Споразумението за реадмисия между ЕС и Турция няма общо с НАТО, веднъж, и втори път няма как да има общо с несъществуващия флот срещу Русия. Протоколите към Споразумението още не са влезли в сила. Дори не са ратифицирани от турското правителство. Смесването на двете теми, освен опасно, е и свръх неграмотно.


И оттук нататък нещата се развиват бързо. Имаме любими теми за разделение на нацията - Русия срещу НАТО; имаме "вечния враг" - Турция; имаме новата "напаст" - бежанци. И всяка от тези три лъжи заживява собствен медииен живот, или такъв в съюз между две или три.

Ситуацията граничи с комичното. Само че не е. 

Недопустимо е правителството да влиза в обяснителен режим на партенки. Недопустимо е да реагириаме само на инициативите на съсдеите си, а сами да не иницираме нищо. Недопустимо е по-голямата част от т.нар. политически елит да мишкува, за да не ядоса тази или онази по-голяма от нас сила. 

И на края. Това беше опит, доста успешен, за хибридна атака. Ако не бъде погледнато сериозно на него, следващия път може да се усети, чак като се качим на корабите...

четвъртък, 5 май 2016 г.

… изпадам в дисонанс.

От известно време имам чувство за нелепост. То е в особено големи размери, когато родните политически субекти, самонароичли се за патриоти (твърде често неоснователно), заговорят за патриотизъм, родолюбие и гордата ни нация. 

Обаче… изпадам в дисонанс. 

Как сме горда и славна нация, когато самонарочилите са патриоти държат да е населена с потомците на роби? (Роб е човек, който е продаван. Вещ. Собственост. Думата „робство” не отговаря с точност на покоряването на България от Османската империя. Думата „иго” е коректна и в исторически, и в емоционален смисъл) Винаги съм знаела, най-вероятно комбинация от възпитание и образование, че моите корени са сред смелите и предприемчиви българи, които въпреки незавидното си положение под чуждо владичество не са се спрели, не са свели глава и са извоювали свободата си, вярата си и правото да се нарекат горди.

Как сме горда и славна нация, когато самонарочилите са патриоти искат да вдига огради между себе си и съседите си? Дори това да се прави под предтекст, че е за сигурността. Че го правим, за да се „спасим” от нашествието. Не го разбирам, честно. Това, че някакви други страни, било то от ЕС или не, не могат да се справят с проблема, не означава, че гордата и славна нация трябва да се скрие като слаба баба и да се барикадира. Мислела съм си, че гордата и славна нация търси и намира решения, води политика и лидира процеси, а не строи краткотрайни, в исторически и ежедневен план, огради, зад които да се миши.

Как сме горда и славна нация, когато самонарочилите са патриоти искат България да е безгласна буква? Да си траем. Да не ядосаме някого. Да не ядосаме Путин. Да не ядосаме Турция. Да не ядосаме Щатите. Гордата и славна нация държи на своите граждани, защитава техните интереси, независимо дали някой е ядосан от това или не. Гордата и славна нация не си търси покровители. Тя си намира партньори. 

Отказвам да съм роб. Отказвам да съм шубе. И отказвам да бъда покровителствана. Мерси.
Ние сме горда и славна нация. Но политиците ни, в голямата си част, нямат общо с нея.

вторник, 22 март 2016 г.

Равните права означават и равни задължения.



Атаките в Париж ме потресоха. Атаките в Брюксел ме вбесиха. Брюксел, в който, човек и добре да живее, рано или късно попада. Брюксел, който олицетворява Европа. Скучният, подреден Брюксел, който всеки европеец смята по някакъв странен начин за свой. Днес отново нападнаха нас, европейците. И подчертавам НАС. Защото не приемам тези от рода на „заслужиха си го, евротолерастите”, не приемам реплики „казах ли аз” и „знаех си”, не приемам ехидничене върху жертвите на терористични атаки – независимо от цвета и религията на тези жертви.  

Европейските ценности са това, което прави Европа толкова желана, както за нас, така и за стотици-хилядите бежанци и мигранти. Равните права е това, което липсва в онзи чужд свят, от който те бягат. Само че… 

Само че във всяко нещо има баланс. И равните права означават равни задължения. А това някак се забрави.  Или удобно се пропуска. Голяма част от терористите са второ, трето поколение европейски граждани. Само че маргинализирани, озлобени, без образование или поне без качествено такова. 

Съжалявам, ако засягам нечии чувства, само че аз съм убедена, че вече е време за радикални мерки. И то в няколко посоки едновременно: 

образователна и културна интеграция – дошъл си в Европа, ще станеш европеец: задължително научаване на местния европейски език, след което задължително посещаване на местното национално училище. Това с пълна сила важи и за родните, европейски, неинтегрирани малцинства. Което обаче означава и че нашите деца ще учат в клас с циганчета и арабчета. Означава, че критериите за всички трябва да еднакво високи. Равните права, означават равни задължения; 

криминализация и стоварване на цялата строгост на закона върху всеки замесен в трафик на хора. Независимо от коя страна, от кое мнозинство или малцинство са. Стоварване на цялата строгост на закона върху всеки митничар, граничар или друго служебно лице взело подкуп, за да пусне, да си затвори очите или да съдейства на трафикантите на хора. Стоварване на цялата строгост на закона върху всеки корумпиран нисш или висш служител, който съдейства за престъпна регистрация, фалшиви документи и/ли източване на социалните системи на европейските държави;

прекратяване на военните действия в Близкия изток и Северна Африка дори и с цената на военна интервенция от страна на НАТО и други международни организации. Създаване на условия за възстановяване на градовете и държавите, включително и чрез целево инвестиране в образование за инженери, администратори, лекари и социални служители. Инвестиции в образователната и социална инфраструктура. Пълна прозрачност при разпределянето на инвестициите и, отново, стоварване на цялата строгост на закона при целенасочена злоупотреба или некадърно управление на тези средства;

регистрация на всеки един бежанец и мигрант, в момента, в който попадне на територията на Европа или партньорските държави. Отказът от регистрация е равен на екстрадиция… 

Равните права означават и равни задължения. Запазването на мира, запазването на свободата, запазването на Европа, изискват преподреждане на приоритетите и резки, конкретни действия.