четвъртък, 5 май 2016 г.

… изпадам в дисонанс.

От известно време имам чувство за нелепост. То е в особено големи размери, когато родните политически субекти, самонароичли се за патриоти (твърде често неоснователно), заговорят за патриотизъм, родолюбие и гордата ни нация. 

Обаче… изпадам в дисонанс. 

Как сме горда и славна нация, когато самонарочилите са патриоти държат да е населена с потомците на роби? (Роб е човек, който е продаван. Вещ. Собственост. Думата „робство” не отговаря с точност на покоряването на България от Османската империя. Думата „иго” е коректна и в исторически, и в емоционален смисъл) Винаги съм знаела, най-вероятно комбинация от възпитание и образование, че моите корени са сред смелите и предприемчиви българи, които въпреки незавидното си положение под чуждо владичество не са се спрели, не са свели глава и са извоювали свободата си, вярата си и правото да се нарекат горди.

Как сме горда и славна нация, когато самонарочилите са патриоти искат да вдига огради между себе си и съседите си? Дори това да се прави под предтекст, че е за сигурността. Че го правим, за да се „спасим” от нашествието. Не го разбирам, честно. Това, че някакви други страни, било то от ЕС или не, не могат да се справят с проблема, не означава, че гордата и славна нация трябва да се скрие като слаба баба и да се барикадира. Мислела съм си, че гордата и славна нация търси и намира решения, води политика и лидира процеси, а не строи краткотрайни, в исторически и ежедневен план, огради, зад които да се миши.

Как сме горда и славна нация, когато самонарочилите са патриоти искат България да е безгласна буква? Да си траем. Да не ядосаме някого. Да не ядосаме Путин. Да не ядосаме Турция. Да не ядосаме Щатите. Гордата и славна нация държи на своите граждани, защитава техните интереси, независимо дали някой е ядосан от това или не. Гордата и славна нация не си търси покровители. Тя си намира партньори. 

Отказвам да съм роб. Отказвам да съм шубе. И отказвам да бъда покровителствана. Мерси.
Ние сме горда и славна нация. Но политиците ни, в голямата си част, нямат общо с нея.