четвъртък, 14 май 2015 г.

Keep trolling



Russian poster on Ukraine's hopes on EU

  „Лъжите на Кати не бяха невинни. Предназначени бяха или да избегне някое наказание, или да се отърве от работа, или от отговорност, целта им беше личната изгода. Повечето лъжци се издават — едно, защото забравят какво са казали, и друго, защото лъжата им внезапно се изпречва пред неопровержимата истина. Но Кати не забравяше лъжите си, изработила си беше най-успешния способ да лъже. Придържаше се колкото е възможно по-близо до истината, тъй че всеки можеше да се заблуди. Бе научила още две средства — или да изпъстря лъжите си с истини, или да изрича истината тъй, сякаш е лъжа. Обвинят ли някого в лъжа, а се окаже, че е казал истината, остава му един аванс, който дълго време ще прикрива още редица неистини.” Джон Стайнбек, На изток от Рая


Преди няколко дни се проведе кръгла маса, посветена на троловете в интернет. Организира е Тони Тренчев, който с едно свое изказване в телевизора предизвика вълна от реакции във виртуалното пространство. Темата е огромна и със сигурност няма да мине само с една дискусия. 

От проведената кръгла маса останах с впечатлението, че родните политици виждат проблем с „троленето” предимно в медийното съдържание и в „твърде преданите” си последователи. Самите партии „никога не са плащали” за коментари. Някои техни фенове просто малко по-интензивно коментирали. Като, нали, никой не повярва на това.
Само че… троленето във вид на коментари в социалките и форумите влияят на изборния резултат, колкото влияе и цената на спанака в Азербайджан. Троловете си тролят, а редовните граждани (доколкото може да смятаме за редовни хора, интересуващи се от политика до там, че да я коментират) си казват мнението, поспорват малко с други редовни граждани и/ли тролове и продължават нататък. Толкова. 

Огромният проблем е троленето от ефира, от вестниците, от парламентарната трибуна. И то по теми, които до някъде са свързани с изборите, но не съвсем и не много.
Истинско проявление на тролско нашествие е темата за събитията в Украйна. Руската пропаганда използва различни видове коментатори и канали, чрез които засипва пространството с полуистини и откровени лъжи. В това число използва и едно малко перхдиролено човече в родния ни парламент, което, подскачайки да стигне микрофона, плаши с война, с НАТО (който е отбранителен съюз, с ясно разписани правила и договори. В който съюз ние сме пълноправен член, на който думата се чува, независимо от твърденията по опорни точки, че България само кима в съгласие с големите), а ако това не хване дикиш, се казва „"Който е тръгнал срещу Русия, свършва като Наполеон и Хитлер". Не че някой е тръгнал срещу Русия, ма той да си каже. Да създаде усещане, че се върви срещу Москва и така да се насажда напрежение и разделение в обществото. 

Друго тролско проявление са публикациите на някои т.нар. медии. В които без оглед на истина, обществен интерес, професионална етика или елементарен морал се пишат неща, които може да са се случили, или биха могли, евентуално някъде да бъдат случени, ако… И участието в подобни медии на политици и други обществени фигури само ги легитимира като достоверни и истински медии. Е, не са. Но чрез тази легитимация на тях им се увеличава силата като медийни бухалки. И, voila, порочният кръг е готов. А масово хората си мислят, че са информирани.

В частния случай с изборите в България, тролският проблем може да бъде решен с две прости действия – пълна прозрачност на партийното финансиране, приходи и разходи, само и единствено разплащане по електронен път и безкомпромисни глоби и наказания при нарушения; и връщането на истинските предизборни дебати. В някой друг пост може би ще обясня цялата логика на нещата, но мисля, че и това описание стига, за да се направят съответните изводи.

Но тези „тролски” проявления, като цяло, са проблем предимно на комуникацията. 
 
„Обвинят ли някого в лъжа, а се окаже, че е казал истината, остава му един аванс, който дълго време ще прикрива още редица неистини.”

П.С. Може би най-големият проблем, свързан с „троловете”, е когато те се използват за насаждане на омраза и водят до насилие, застрашаващо живота и здравето на определени групи или индивиди. Тъжното е, че почти не си даваме сметка, че тези проявления рефлектират върху всички нас. А и никой, абсолютно никой не е застрахован от проявите на тази агресия. За този проблем със сигурност ще пиша, но имам нужда от още време… до тогава.. keep trolling..