понеделник, 17 октомври 2011 г.

Лентички и други щуротии

Предизборното ремонтиране на София е в последната си фаза. Пример за това е забързването на ремонтните дейности на "Драган Цанков", които бяха изключително налижително започнати през септември, за да може есенните дъждове да спомогнат за преасфалтирането и да спомогнат на хиляди софиянци, които минават от там сутрин да започват деня си с поздрави за близки роднини на кмета на Столична община. Също така е много важно Фандъкова да ходи да гледа асансьори, да наблюдава строеж или да види новопостроено училище. Проблемът, който ме тормози, обаче, че тя само гледа и вижда... и до там. Контрол и проверки само с виждане не се правят. Голямата й радост - новото училище, тоест новата сграда на 2 английска гимназия, е едно очевадно доказателство за това. (Дъждове наводниха и чисто новата сграда на Втора английска гимназия в София! Заради строителна небрежност и запушени тръби, водата нахлува в класните стаи и започва да се стича през лампите върху децата. Новата сграда на училището струваше на Столична община внушителната сума от близо 3 милиона лева. След снощния дъжд, изненадващо, покривът започва да тече. Струите вода опасно си проправят път през лампите и наводняват част от класните стаи, разказват учители. Най-силно засегнат е приземният етаж. Бързо подложените кофи обаче не успяват да спасят оборудването, затова на помощ идват и децата.http://www.btv.bg/news/bulgaria/bedstvia-avarii/story/259411999-Stolichna_gimnaziya_se_navodni_sled_poroite.html) 
Само че не строителите му резнаха лентичката на новото училище и не строителите са си го сложили с гордост в предизборната програма. Защото от целия зор да се режат лентички предизборно се поставя в риск живота на децата и то без да преувеличавам (електричеството и водата доста добре се разбират). Строителната фирма ще поправи покрива, но питам аз кой ще пребоядиса таваните, ще купи техника и ще гарантира, че няма, заради някоя друга небрежност, например от тоалетните да избухнат фонтани за радост на всички.
Това е почти същото като пешаходната пътека свършваща в мантинелата. Просто предизборното рязане на ленти става малко прекалено, когато се поставя под въпроси сигурността на гражданите. Или може би управлението разбира под "сигурност" (сигурностът - както казва през бургаския диалект коалциионния на герб кандидат от Атака) само подлсушване, видеонаблюдение и дебнене. Защото аз лично не го разбирам така. Аз го разбирам някак си по друг начин. Да можеш без да се чудиш дали ще хлътнеш в някой ров да стигнеш от точка А до точка Б.
В този ред на мисли се сещам за още един пример за мисъл и прозорливост у Данчето. Виждали ли сте нейната гордост Цветният герб на София (Идеята, за който се родила в главицата на някоя зам.кметица или общинска съветница след посещението й в Женева и съзерцаването на цветния часовник). Този цветен герб се намира на Алея Яворов, точно там, където след един завой става вливането на колите от Цариградско към Алея Яворов. Едно изключително неподходящо място за спиране - веднъж, защото някой ще те отнесе, втори път, защото колите, идващи от  Цариградско, се нахакват в теб или набиват спирачки и друг се нахаква в тях. И точно на това място Данчето, заедно с две три коли охрана, в 14:00 на обед се беше изтипосала да се снима пред герба с кмета на Париж.
Все си мисля, че кметът трябва да мисли за хората, който живеят в града му, а не за лентичките, които трябва да се отрежат, за да влезеш в медиите.
За това, на 23 октомври, в неделя и след това на 30 октомври, пак неделя, ще й резна на Данчето лентичката с 33 номер в бюлетината защото съм убедена, че само Прошко може да направи градът място, годно за живеене и да отнесе Герб на балотажа.

събота, 8 октомври 2011 г.

Eсен в София


Гледайки последните си публикации, забелязвам, че в голяма част от тях началото е „отдавна не съм писала”, „не ми се пише” или нещо ей такова. Освен това забелязвам, че това, на всичкото  отгоре, отговаря и на истината. И това има своето обяснение. Или поне аз си имам моето. Натовареността ми напоследък не ми позволява да се вихря, както преди време, из блога си. А когато ми остава време, късно вечер, след цял ден занимания и изследвания на управлението на София, някак си нищо позитивно не ми остава да кажа. А сега не е време за мрънкане, не е време за hate-ване и в никакъв случай не е време за отчаяние.
Сега, в този първи истински есенен ден, аз най-после имам ясна концепция за какво е време.  Есента е време на избори, есента на 2011 година е време за президентски и местни избори. Но преди всичко есента, не само тази, а всяка есен, е времето, когато природата се подготвя за нов живот. Един вид през есента, природата планира и подготвя бъдещето си през пролетта. И по тази логика, за да има красива и плодородна пролет, трябва да има разумна и удачна есен.
И в този ред на мисли си мисля, че за да има бъдеще градът, който обичам, трябва да направим разумен избор, за да има бъдеще страната, която обичаме, трябва да направим разумен избор.
Есента, тази есен 2011, е време за промяна. Изборите в София са шанс на града да влезе в крак с времето, изборите в София трябва да махнат бариерите пред хората, за да могат да влизат и излизат от града, когато поискат, да правят честен и законен бизнес без да им се пречи.