Гледайки последните си публикации, забелязвам, че в голяма част от тях началото е „отдавна не съм писала”, „не ми се пише” или нещо ей такова. Освен това забелязвам, че това, на всичкото отгоре, отговаря и на истината. И това има своето обяснение. Или поне аз си имам моето. Натовареността ми напоследък не ми позволява да се вихря, както преди време, из блога си. А когато ми остава време, късно вечер, след цял ден занимания и изследвания на управлението на София, някак си нищо позитивно не ми остава да кажа. А сега не е време за мрънкане, не е време за hate-ване и в никакъв случай не е време за отчаяние.
Сега, в този първи истински есенен ден, аз най-после имам ясна концепция за какво е време. Есента е време на избори, есента на 2011 година е време за президентски и местни избори. Но преди всичко есента, не само тази, а всяка есен, е времето, когато природата се подготвя за нов живот. Един вид през есента, природата планира и подготвя бъдещето си през пролетта. И по тази логика, за да има красива и плодородна пролет, трябва да има разумна и удачна есен.
И в този ред на мисли си мисля, че за да има бъдеще градът, който обичам, трябва да направим разумен избор, за да има бъдеще страната, която обичаме, трябва да направим разумен избор.
Есента, тази есен 2011, е време за промяна. Изборите в София са шанс на града да влезе в крак с времето, изборите в София трябва да махнат бариерите пред хората, за да могат да влизат и излизат от града, когато поискат, да правят честен и законен бизнес без да им се пречи.
Няма коментари:
Публикуване на коментар