вторник, 30 декември 2014 г.

Kлючът на лампата - 1 част



От поне 5 години се каня да пиша по подобна тема. Това са онези неудобни истории, които всеки от нас има, но ги държи дълбоко в себе си и, ако ги сподели, го прави в много тесен кръг, от много близки хора. Не е задължително тези хора да са приятели. Важното е те да си мълчат. Ключът на лампата е нещо, което всеки може да стигне, но не винаги се сеща да щракне… и така..

Разказ първи: Срещата

 Всеки от нас е ходил на среща, независимо от възраст и пол. Тези житейски събития стават все по-чести в някакъв момент от развитието ни и имат различна честота на случване. 

Но…
Винаги са важни. По една или друга причина.  И всеки от нас, независимо от пол, етническа и религиозна принадлежност, иска да е перфектен. И прави всичко възможно за това. От измиването на зъбите (без да пие кафе, щото, нали, може да остане нещо по зъбите) до идеалното, според нас, облекло. 

 И всичко е наред. 

До момента, в който не видим огледало. На пръв поглед нищо фатално… но на втори…
На втори започва вторачването. Къде черна точка по носа, къде цяла пъпка или неправилно оформена вежда. Огледалото преди среща е най-големият кошмар. Показва това, което никой не вижда. Буквално. 

Минавам в женски род, заради удобството на писането. Може да се случи на всеки пол.
Отиваш на среща. Перфектна си. Миришеш на къпано  и на парфюм. Деликатно, разбира се. Всичко е идеално. До момента, в който не се видиш в проклетото огледало. Взираш се в перфектното си аз и в този момент, кратък, колкото вдишване, виждаш черна точка (дали тя е там или е въображаема, няма никакво значение). 

Първият импулс е да я зарежеш. Но-о-о…вторият е да й се отдадеш напълно. Имаш цели 20 секунди да се настискаш и нащипеш цялата по лицето, а и по всяка видима точка от себе си. 

И така, щипеш се пред огледалото, в пълна интимност и конфиденциалност, и си убедена, че само ти си виждаш дефектите. Излизаш с гордо вдигната глава. А на нея, вместо нос, е иделана червена, наситено червена, камба…(вид чушка, много червена)

Така срещата протича в неловки мънкания и смяна на темите, защото: 

А) ти си мислиш, че си идеална
Б) а той си мисли за камбата ти

Без значение от темата на срещата. Бизнес, частна или много лична.

Всичко щеше да е много по-лесно ако огледалото имаше ключ, с който се изключва лампата…

И това е само началото… J

сряда, 10 декември 2014 г.

Думите са важни



снимка: Васил Гарнизов
Самото продължаване на обсъждането на думите на д-р Петър Москов, министър на здравеопазването, за циганите, линейките и битите лекари, показва, че проблем има. И той не е един. 

Но... 

...за и против Москов - не е проблемът. Въпреки че хората се разделиха на прав ли е Москов или, аджеба, не е прав.

А темата с разрешаването на проблема, че в България е нормално този или онзи да бъде бит, отиде някъде… другаде. 

Това, че впоследствие Москов се поправи (или допълни, или както искайте там го кажете) и каза, че не говори само за циганите, а за опасните райони, в които има опасност за медицинските екипи, също оттече в девета глуха. 

Това, че проблемът не е САМО на Министерство на здравеопазването, даже не преживя като идея повече от 15 минути. 

Проблемът е криминален. Проблемът е на цялото общество. И проблемът се решава не с дамгосване, а с възпитание.. на всички ни. Защото дори и неправилното пресичане на пешеходна пътека е стъпка към пребиването на лекар. Ако не схващате връзката, мога да я обясня по следния начин:

Правилата са, за да се спазват. Няма по-малки правила или по-важни правила. Има правила. И те са за всички. Съзнателното им нарушаване трябва да се наказва. Несъзнателното им нарушаване трябва да се поправя. И ако някой не вижда проблем в побоя над живо същество, то тогава трябва много сериозна работа с този индивид, докато достигне базовото ниво на човешкото. 

Другият проблем с конкретното изказване на министър Москов е, че то беше непремерено. И след това, поне на мен така ми се струва, никой не се опита да контролира ефекта. Тоест кризисният PR го нЕма. А от него има отчайваща нужда. Защото темата се завихря, оформя и приема формата на лавина, която ако се свлече ще помете всички, независимо от етноса. 

Защото вместо да се направлява обществената дискусия в решаване на ОБЩИТЕ ни проблеми. Тя се измести в нещо като „С какво е по-удобно да бием другите”.
Думите са важни. Всяка една от тях. Като правилата. Защо немците са „толкова напред”. Защото са дисциплинирани. А дисциплината е спазване на правила. Лесничко е. 

С думите трябва да се борави внимателно. Особено, когато представляваш институция. И още по-особено е, когато си орган на изпълнителната власт (каквато е министърът).
Вярвам, че изводите са извадени правилно и че подобни „изпускания” няма да се повтарят. Също така разчитам, че вместо да се обяснява 24/7 какво е искал да каже министърът, министърът ще се заеме с реформата в здравеопазването, а като част от Правителството, заедно с Парламента, ще се заеме и с решаването на общите проблеми.

Вече се организират протести срещу „циганската” престъпност. Тоест ако аз, бяла и грамотна българка, отида и фрасна някого в зъбите и му взема всичките пари, той няма да има нищо против. Само да не съм циганка. Против „българската” престъпност нямаме нищо против или? 

И да, ако не се реагира на подобни изказвания, утре "Жените трябва да се бият" (без оглед на етноса) ще ни се струват нормални.

понеделник, 8 декември 2014 г.

Фили и Контрафили



снимка: vesti.bg
В България да си намерим тема, по която да се разделим рязко и трайно, не ни е трудно изобщо. Правим го с лекота, с каквато не можем да свършим нищо друго, да не говорим за нещо полезно. Умни и красиви срещи тъпи и грозни, протестиращи срещу контрапротестиращи, фили и фоби на кило, нацията ни може да бъде описана като „Фили и Контрафили” (или Фоби и Контрафоби, въпрос на предпочитание). 

Виждам, че в последните дни тема на разделението е изказването на д-р Москов (министър) относно това, че няма да праща линейки в циганските махали, докато на екипите на линейките не бъде гарантирана сигурност или най-общо казано безопасни условия на труд.

Признавам, че тонът на д-р Москов е малко повече от краен. Признавам, че подборът на думите ми е далеч от желателния и подходящия. Признавам, че соченето на един етнос, като причина за всички беди на клета майка Балгария е вредно и много опасно. 

Но също така признавам, че проблем има. Че Спешната помощ в България е на светлини години от там, където трябва да е. Признавам, че не виждам как някой млад лекар (а и дори нетолкова млад) би се мотивирал да работи в Спешна помощ в тези условия. Признавам, че проблем има.

И този проблем няма да се реши като се хока Москов защо не си мери езика. Да, знам, един министър не може да говори по подобен начин. Но познавайки доктора съм убедена, че той си е извлякъл поука от грешно употребените думи. Проблемите няма да се решат като се надпреварваме кой е по-най-толерантен и кой е по-най-морален и високохуманен. 

Да, основната цел на здравеопазването е да опази здравето на пациентите, независимо от кой етнос, раса, вероизповедание или, дори, планета са. Но министърът има и още една цел – да опази тези, които опазват здравето на пациентите.

Проблемът има едно просто решение. И в простотата си, то е изключително сложно за постигане в момента. Защото изисква обща работа в обща посока – сигурна среда, в която българските граждани да живеят достойно. Примерно. Вътрешното министерство трябва да работи тясно със здравното, социалното и това на образованието. Защото проблемът е комплексен. Той няма да се реши като го разчепкваме сектор по сектор. А само с паралелна работа по всеки един компонент. И то в пълен синхрон и координация. 

Защото да, много е лесно да се критикува. Да си вечната морална опозиция и високохуманна и неопетнена персона. Но активната гражданска позиция не означава, активно гражданско мрънкане. Или поне не би трябвало да означава...

Да, добре е да се сочат проблемите, да се критикуват грешките и вредните изказвания. Само че… това вече не стига… Вече не… Тези, които знаят и могат, или поне живеят с това самочувствие, трябва да предложат своите виждания за решения на проблемите – на този и/ли на други. Но не под формата на статус във Фейсбук. Има си институционализиран ред за това. 

Защото, да, тъжно е ако умре дете в ромска махала. Но за мен е жалко изобщо да умира дете.

Защото, да, безобразие е да бъде бит лекар. Но за мен е безобразно изобщо някой да бъде бит. Особено, когато изпълнява публична служба.

За това, дали може, ако е удобно, да спрем да се цепим на българи, други българи и по-българи. А да видим как да си решим проблемите. И то по-живичко. 


По темата може да видите мнението на Събина, Роси, Божо и Огнян Минчев… или поне аз тях съм видяла
 




вторник, 30 септември 2014 г.

#7причинизаРБ

Имам нужда от нещо нормално в политиката. Нормално може да се чете като прозрчано, почтено и отговорно. Говорим за политика все пак. 

И явно не съм само аз. 

И може би това е причината в интернеДа да се появи   #7причинизаРБ. 

Тук може да прочетете и впечатленията за някои от кандидатие на РБ: 

За Москов - http://yovko.net/blog/18979 
и за Гроздан - http://blog.peio.org/?p=12939

Помолиха ме да отговоря кратко в блиц-блог-анкета на един въпрос в 7 негови проекции. Ето и моите 7 отговора:

Въпрос: С какво позициите на Реформаторския блок по следните въпроси те карат да гласуваш за тях?



1. Образование и култура – Визията на РБ, която насърчава критичното мислене у учениците, фокусирането на образованието с перспектива за бъдещето: от една страна образование и обучение насочени към нуждата на бизнеса, а от друга насърчаване на заетостта и спиране на „произвеждането“ на безработни висшисти.


2. Здравеопазване – Пациентите се поставят на първо място. Преструктуриране на здравната система така , че да се ограничи корупционната среда


3. Съдебна система и администрация  - поставянето на реформата в съдебната система и реформата в администрацията отговаря напълно на моето разбиране за проблемите в България и тяхното разрешаване. Предложенията на РБ за назначаването на висши постове в съдебната власт, за отделянето на прокуратурата от съда, за процедурите в администрацията са експертни и приложими.


4. Малък и среден бизнес – Държавата не трябва да пречи на бизнеса. Също така административната реформа, която РБ предлага е в услуга на бизнеса и гражданите.


5. Банки и финанси – не съм специалист, но спазването на закона, за което РБ призовава ми се вижда повече от логично.


6. Енергетика – РБ залагат на българския интерес във всички енергийни проекти.


7. Околна среда – отново спазването на закона. 

понеделник, 7 юли 2014 г.

Еврокомисарят ни е много по-добър от номинацията ти

Защото много си я харесвам: 

В абсурдната страна на приказните герои България драмите се мултиплицират с всяко мигане на окото. Разводи между брокери на власт и банкери, раздели между партии, искания за остави и глави, цени на тока и замеряне с обвинения, че Държавен фонд Земеделие е по-корумпиран. И така нататък, и така нататък. Абсурдът е толкова голям, че чак отблъсква.

Последната откровена глупост, която се носи из пространството и която стана една от любимите дъвки е за номинациите на европейски комисар от България.
И да, точно тази формулировка използвам, защото я намирам за най-коректна. В правния мир на ЕС няма и няма как да има такова животно като „Български еврокомисар” (български европейски комисар е като Бай Ганьо американеца). Най-близкото до точното какво е това Европейска комисия е сравнението с правителството на държава. Все едно да имаме монтанския министър или варненския зам.министър, или някаква подобна щуротия. ЕК защитава интересите на ЕС, като съблюдава спазването на европейските регламенти и директиви. И по тази причина е наднационална институция.

Когато приемат да бъдат европейски комисари и бъдат избрани от Европейския парламент въпросните еврокомисари стават безпристрастни по отношение на собствената си държава. Поне юридически. И тези неща трябва да се обясняват на целокупното българско население простичко и ясничко, за да не си мисли то, например, че сега като има наводнение в България, Кристалина Георгиева трябва да прескочи всички правила и изисквания, и да изсипе всички пари на ЕС в България. И не, това не е задължение на ЕК или ЕС. Трябва сами да се оправяме, а те само ще ни помагат, ако ситуацията го изисква.

Неграмотността на българина по темата ЕС е впечатляващата. Oстаналото тук: http://www.5corners.eu/2014/07/eu-2/
 

сряда, 18 юни 2014 г.

В тишината обаче не виреят лъжи



Няколко пъти, особено в последната една година, съм мислела и казвала, че шумът в публичното пространство е твърде много. И създава добре контролиран хаос. Само дето не е много ясно #КОЙ контролира хаоса. 

От повече от година държавата (или каквото е останало от нея, защото държавата не е страната) се тресе по повод назначаването на г-н Пеевски (а.k.a. Пеев) за шеф на ДАНС. Назначаване, символ на всичко порочно и сбъркано в управлението на България. 

Паралелно с това, обаче, текат и други сюжетни линии. А аз съм дълбоко убедена, че те някъде се преплитат. Една от тях е „разводът” на Цветан Василев с въпросния Пеев. Друга е полуоставката на полуправителството О. Трета е „Южен поток”, четвърта е партийният проект ББЦ a.k.a #Цензурата. Още сюжети са и АБВ, АЕЦ Белене, Оперативните програми по Европейските фондове, българския тЕврокомисар, лидерът на ПЕС, сриването на доверието в институциите и т.н, и т.н.  И това са само свързаните тясно помежду си теми. Според мен де. 

Само че всеки ден, не, буквално всеки час в пространството се хвърлят нови и нови бомби и агенции като ПИК са техни пророци. И, лично аз, се чувствам като малко коте, което гледа тенис мач по телевизора. Толкова се захласва да след топката по корта, че само не е усетило кога му е прилошало и е повърнало. А всъщност не разбира от тенис и не го интересува. 

В същото време глобалният свят (да, да знам, че е тавтология) се тресе.. и се тресе не много далеч от нас. Поне Украйна, Ирак и Сирия не са. А ние тук си се тресем локално. Темата на деня е развод между, може да се каже, ключов политик и ключов банкер, за които всички говорят, че са поделили държавната икономика и голяма част от медиите. Проблемът не е разводът. А предшестващият го брак. И то не конкретният брак, а средата, която позволява подобен брак да се развива. 

Шум и тенис топки. И ние се опитваме да ги хванем всичките. И не се усещаме как ни прилошава и повръщаме. Лошото е, че скоро ще почнем да се давим в собственото си повърнато. Защото не се усещаме. 

Нищо случайно няма в този живот. Преди дни ми попадна книга на Джером Джером – Изкуството да пътуваш зад граница (или поне това е превода). Там има един пасаж за тишината. От точно този пасаж имах нужда:



Да запазим мълчание за известно време не означава, че спираме да мислим.
Освен това, гузната съвест, а нашият така наречен политически елит има в големи запаси от стоката, има рефлекса да запълва неловката тишина с думи.. и много често, неволно, казва точно това, което не желае да бъде казано.

Следващите няколко дни ще запазя мислите за себе си. Имам нужда от тишина. И защото се познавам, ще уточня: това не означава, че няма да шервам линкове на новини. Просто няма да ги коментирам. И няма да задавам въпроси, поне не гласно.
Имам нужда от тишина в собствената си глава. 

Защото от шума ставаме неми, слепи и глухи… морално.

петък, 13 юни 2014 г.

и 365 дни..



И така.. в шеги и закачки си мина една година. Оставка няма.. има „Оставка на Шрьодингер”. И, както казваБожо, не бива да не приписваме цялата заслуга за това неопределено състояние, защото би било наивно. Но пък ще е вредно да скромничим и да не си признаем, че за тази една година не променихме нещо. 

Може да ни се виждат бавни и трудни промените, но ако погледнете през очите на миналогодишното си аз, ще разберете, че много, много дълъг и труден път беше извървян. По никакъв начин не казвам, че не остава поне 15 пъти по-дълъг и по-труден път, но най-важното е, че го почнахме. 

И както казах, човек има нужда от символи… особено, когато е важно да помни. Утре е ден пълен със символи. Утре стават 365 дни от първата крачка… Утре стават и 365 дни от търкуването на първото камаче (ако Пеев може да го имаме за камъче). Тоест година. Също така утре в София с #ПикникНаСвободата ще се отбележи и 25 години от падането на комунизма в страните от Централна и източна Европа. 

Изобщо символи да искате… 

Аз, лично, първо ще отбележа годината, а после и 25-те.

понеделник, 19 май 2014 г.

24 май – просвети се, за да светиш




Тази събота ще се получи доста особена. Хем ще е 24 май, дата, която в България свързваме (или поне такава е била първоначалната идея) или направо заменяме с Деня на българската просвета и култура и на славянската писменост. 

От друга страна, поради някакви клети стечения на обстоятелствата, на точно този 24 май на природонаселението на територията, обозначена като България, е вменено задължението да размишлява, защото 24 май тази година е и Ден за размисъл. 

Чудя се дали не е било нарочно. Тоест плеснали са изборите за Европейски парламент на 25 май, за да може на 24 май да размишляваме. Подозирам европейска конспирация. От Комисията и Съвета са се събрали и са си казали „Тия, за да ги накараме на мислят, нещо на патриотизъм трябва да им го докараме”. И хоп, като по поръчка – Ден на българската писменост. Това, че повечето „патриоти” предпочитат латиницата само прави България да изглежда по-европесйка. 

Просвещението и науката, за мен, си вървят ръка за ръка. И около тях, като малки палета, търчат размишленията, подскачат и искат внимание. По някога може да припикаят някое храстче.

Другото, което си мисля напоследък е, че в мисленето, в образованието, просвещението и другите вързани с тях неща е особено важно наличието на критичен поглед. Критичното мислене развива личността. Точка. И светогледа. И разни други работи.

Та говорейки си за съвпадения и конспирации, особено подозрително е явлението Ratio 2014. Което ще се проведе в 14:00, в събота, 24.май 2014 в Sofia Event Center на Paradise Center. 

Подозрително е, защото целта на Ratio е да популяризира принципите на научното мислене и различни научни теми на достъпен за всеки език. 

Също така, трябва да се отбележи, че RATIO 2013 е единственото събитие, на което съм била от самото начало до самия край + участвах в дискусията. Форматът е супер интересен. Начинът на комуникация между лекторите и публиката улеснява възприемането на информацията (а за моя ненаучен ум това е особено важно). И наистина разчовърква мисленето. Билетите за RATIO са на цена 10лв. за стандартен билет и 6лв. за ученици и студенти, което си е без пари, за удоволствието, което може да си доставите от общуването с интелигентни хора. 

Фокусът на презентациите тази година  е насочен към клетъчна биология, еволюционна теория и електромагнитния спектър. Ще ги представят Д-р Андрю Бери, Христо Колев и д-р Джон Ръниънс.

До момента само знам, че ще е супер интересно и ще има светеща мишка. 

Какво му трябва повече на човек? 

P.S. като гледам д-р Джон Ръниънс си пада по светещи неща :) 


петък, 9 май 2014 г.

#Обещайми или Силвия Кацарова upgrade

В този кротък петък, който е сряд, или поредния ден, в който шумът в системата е повече от демокрацията в България, Киро провали работния процес започвайки така:



Нямаше как да се въздържа: 





И то стана, каквото имаше да става:






сряда, 16 април 2014 г.

Вие се еб@вате 2*



Току що по Нова чух, че въпреки хумористичното звучене на новината,успелият млад човек, а.k.a. Делян Пеевски, a.k.a. таман да стане шеф на ДАНС и неуспя, a.k.a. най-близкият до Доган човек, и още много ака (звученето е случайно, но добре се получи), вЕрно щял да е кандидат за евродепутат. Това, кандидат, го слагаме за удобство и приличие, защото към сегашният момент, второ място в листата на ДПС за каквото и да било (освен за местните избори в София засега) си е сигурен пост. 

‘начи няма да коментирам личността и особеностите на характера и успеха му. Това го коментираме вече 308 дни или там някъде. Коментар къща не храни. Няма да коментирам дори и „проевропейското“ му излъчване и поведение. Особено ако се обърка да застане на парламентарната трибуна. Обаче…

Обаче, Местан, ти екзактно се еб@ваш… Идеята, че човек, който не е стъпвал от 300 дни в родния парламент, ще защитава интересите на избирателите си в Европейския не е абсурдна. Тя е извратена. Така се еб@ваш с обществото. Тоест не ти, а твоите началници, но щом си приел да си им глас и лице, то ти ще носиш и всички позитиви от това да си аватар… 

Местан, еб@ваш се със своите избиратели. Защото гласуването за Пеев, аз лично, го приемам или за акт на страха, или за акт на глупостта. В единия случай ги еб@ваш публично като ги унижаваш, във втория ги унижаваш публично като ги еб@ваш.

Местан, еб@ваш се освен с нашите, но и с европейските институции. Имаш един успял млад мъж, с който не можеш да се справиш, и за това го трансферираш към ЕП. Тук освен с нас, освен с избирателите си, освен с партньорите ни, се еб@ваш и със себе си. Защото показваш, че си жалък… екзактно може би е мухльо, но не съм много сигурна, за това няма да го пиша.

А докога? Или следващия път ще го пласираш за генерален секретар на НАТО? Единственият шанс да се спасим от позор е Пеев да се оттегли, ама …надали.. другото е да вкарате само един евродепутат, но е по-вероятно Пеев да се оттегли…

Срамът е за нас, Местан. Но унижението е твое 

*По принцип много внимавам какъв език използвам в блога. Не, защото се прехласвам по битността си на млада дама, а защото за мен думите са важни и публичното говорене трябва да има някакви норми. Но, първо аз, доколкото знам не съм публична фигура и не представлявам някоя институция. И, второ, вече почнах да прегарям, а цинизмът на ситуацията вече в пъти надхвърля моя собствен.  
Вие се еб@вате 1 е тук: http://divini-divini.blogspot.com/2013/11/blog-post_21.html

понеделник, 14 април 2014 г.

За Европейския парламент или истината, или нищо



 (мисля да започна да серия публикации за #ep2014)

С наближаващите Европейски избори в публичното пространство се все по-често разни хора ще се упражняват на темата Европа, ЕС и България в ЕС. С голям професионален интерес следя повечето изяви на претендентите за 17-те места, които България има в ЕП от 751 членове на Европейския парламент. 

Да поясня, специфично за изборите за ЕП е, че българските партии и/ли инициативни комитети могат да издигат и гражданин на друга страна член на ЕС. Това пак минава в българската квота, ако въпросният кандидат успее да се пребори за доверието на критичен брой гласоподаватели. Но тъй като групите в ЕП се съставят по политически, а не по национален принцип, това не е определящо. 

И тук идва една от любимите ми теми в предизборното говорене – как госпожа или господин Х ще се борят за националния интерес на България в ЕП или как ще се стремят да се обединят всички български евродепутати в една група, пак с оглед въпросния интерес. Грандиозна глупост, извинете моя френски, най-малкото заради същността на институцията Европейски парламент. Да, можете да защитавате българския интерес, като отстоявате разумни каузи и идеи в политическите си семейства, пленарната зала или комисиите – нормална конкурентна среда в Европа, защита на енергийните доставки, опазване на околна среда, адекватни политики за заетостта и борбата с безработицата. Можете да защитавате и националния интерес като работите за това в България да стане ясно какво точно е ЕС, какви са неговите ценности и какви са правата и задълженията ни като европейски граждани. Но е колосална глупост да се говори за обединение на национален принцип. По тази логика и в НС трябва да се обединят за българския национален интерес и да разпуснат парламентарните групи. Само че българския национален интерес на Сидеров не съвпада с българския национален интерес на Борисов, примерно. А съвсем отделен въпрос е, че според мен, точно този парламент няма нищо общо с българския национален интерес, но това е трета тема. 

Националния интерес го защитават министрите ни на Съвет на Европейския съюз. Тоест за защита на националния интерес е много важно за кого гласуваме на националните ни избори. Пак отделна тема е, че според мен, правителството О. не е в състояние да защити каквото и да било. 

През 2007 и 2009 година сред топ темите в предизборните кампании беше и как лицето Х, като стане евродепутат, щяло да рестартира 1 до 4 блок на АЕЦ „Козлодуй”. „Е как бе, момче, как?” съм питала неведнъж телевизора. Затварянето на блоковете на АЕЦ „Козлодуй” е предмет на Договора за присъединяване и единственият начин той да бъде преразгледан е минаването му през 28 парламента, включително и нашият, ратификация, а в някои страни има и референдуми, та чисто хипотетично дори и по някаква идиотска причина тази тема се върне в дневния ред на Европа, то докато приключи, самите блокове ще са технически негодни.  

Популизмът, на национално и европейско равнище, е опасен и вреден, включително и за онези, които моментно се ползват. Защото в един момент дори и най-мудните избиратели ще си поискат обещаното. В повечето случаи това няма как да се случи. 

Ако бях един партиен лидер или поне един водач на листа за тези избори, които между другото в България ще се проведат на 25 май, щях да поставя като цели: 

1) активното си участие или участието на хората от моята листа в комисиите за външни работи – където да работят за укрепването и развитието на Балканите (в което България някак естествено може да поеме водещото място); комисията за промишленост, изследвания и енергетика -  в която да се работи за енергийната независимост на ЕС, която пък е от особено значение за България; Комисиите по регионално развитие и за развитието на земеделските райони – мисля, че причините за това са очевадни, развитието на регионите и земеделските райони са жизнено важни за цяла Европа и особено за най-бедните й региони, които за нещастие се намират у нас. 

2) щях активно да комуникирам, или да накарам моите хора да го правят, с представители на различни институции, да им посочвам проблеми в България, които имат, обаче, и в други страни-членки. И щяхме да търсим решения. Вътрешнодържавните ни проблеми трябва да си ги решим сами. Иначе суверенитетът ни е само една поза. 

3)  aктивно щяхме да работим с европейските комисари от ключовите ресори – енергетика, регионално развитие, развитие на земеделските райони, транспорт, търговия, образование. И те няма да са българи. Няма национални еврокомисари, има ресорни. А България е част от ЕС. Наш е въпросът какво и как ще оползотворим от този факт. 
 
Повече информация по темата може да намерите: