понеделник, 14 април 2014 г.

За Европейския парламент или истината, или нищо



 (мисля да започна да серия публикации за #ep2014)

С наближаващите Европейски избори в публичното пространство се все по-често разни хора ще се упражняват на темата Европа, ЕС и България в ЕС. С голям професионален интерес следя повечето изяви на претендентите за 17-те места, които България има в ЕП от 751 членове на Европейския парламент. 

Да поясня, специфично за изборите за ЕП е, че българските партии и/ли инициативни комитети могат да издигат и гражданин на друга страна член на ЕС. Това пак минава в българската квота, ако въпросният кандидат успее да се пребори за доверието на критичен брой гласоподаватели. Но тъй като групите в ЕП се съставят по политически, а не по национален принцип, това не е определящо. 

И тук идва една от любимите ми теми в предизборното говорене – как госпожа или господин Х ще се борят за националния интерес на България в ЕП или как ще се стремят да се обединят всички български евродепутати в една група, пак с оглед въпросния интерес. Грандиозна глупост, извинете моя френски, най-малкото заради същността на институцията Европейски парламент. Да, можете да защитавате българския интерес, като отстоявате разумни каузи и идеи в политическите си семейства, пленарната зала или комисиите – нормална конкурентна среда в Европа, защита на енергийните доставки, опазване на околна среда, адекватни политики за заетостта и борбата с безработицата. Можете да защитавате и националния интерес като работите за това в България да стане ясно какво точно е ЕС, какви са неговите ценности и какви са правата и задълженията ни като европейски граждани. Но е колосална глупост да се говори за обединение на национален принцип. По тази логика и в НС трябва да се обединят за българския национален интерес и да разпуснат парламентарните групи. Само че българския национален интерес на Сидеров не съвпада с българския национален интерес на Борисов, примерно. А съвсем отделен въпрос е, че според мен, точно този парламент няма нищо общо с българския национален интерес, но това е трета тема. 

Националния интерес го защитават министрите ни на Съвет на Европейския съюз. Тоест за защита на националния интерес е много важно за кого гласуваме на националните ни избори. Пак отделна тема е, че според мен, правителството О. не е в състояние да защити каквото и да било. 

През 2007 и 2009 година сред топ темите в предизборните кампании беше и как лицето Х, като стане евродепутат, щяло да рестартира 1 до 4 блок на АЕЦ „Козлодуй”. „Е как бе, момче, как?” съм питала неведнъж телевизора. Затварянето на блоковете на АЕЦ „Козлодуй” е предмет на Договора за присъединяване и единственият начин той да бъде преразгледан е минаването му през 28 парламента, включително и нашият, ратификация, а в някои страни има и референдуми, та чисто хипотетично дори и по някаква идиотска причина тази тема се върне в дневния ред на Европа, то докато приключи, самите блокове ще са технически негодни.  

Популизмът, на национално и европейско равнище, е опасен и вреден, включително и за онези, които моментно се ползват. Защото в един момент дори и най-мудните избиратели ще си поискат обещаното. В повечето случаи това няма как да се случи. 

Ако бях един партиен лидер или поне един водач на листа за тези избори, които между другото в България ще се проведат на 25 май, щях да поставя като цели: 

1) активното си участие или участието на хората от моята листа в комисиите за външни работи – където да работят за укрепването и развитието на Балканите (в което България някак естествено може да поеме водещото място); комисията за промишленост, изследвания и енергетика -  в която да се работи за енергийната независимост на ЕС, която пък е от особено значение за България; Комисиите по регионално развитие и за развитието на земеделските райони – мисля, че причините за това са очевадни, развитието на регионите и земеделските райони са жизнено важни за цяла Европа и особено за най-бедните й региони, които за нещастие се намират у нас. 

2) щях активно да комуникирам, или да накарам моите хора да го правят, с представители на различни институции, да им посочвам проблеми в България, които имат, обаче, и в други страни-членки. И щяхме да търсим решения. Вътрешнодържавните ни проблеми трябва да си ги решим сами. Иначе суверенитетът ни е само една поза. 

3)  aктивно щяхме да работим с европейските комисари от ключовите ресори – енергетика, регионално развитие, развитие на земеделските райони, транспорт, търговия, образование. И те няма да са българи. Няма национални еврокомисари, има ресорни. А България е част от ЕС. Наш е въпросът какво и как ще оползотворим от този факт. 
 
Повече информация по темата може да намерите: 






Няма коментари:

Публикуване на коментар