(мисля да започна да серия публикации за #ep2014)
С наближаващите Европейски избори в публичното пространство
се все по-често разни хора ще се упражняват на темата Европа, ЕС и България в
ЕС. С голям професионален интерес следя повечето изяви на претендентите за
17-те места, които България има в ЕП от 751 членове на Европейския парламент.
Да
поясня, специфично за изборите за ЕП е, че българските партии и/ли инициативни
комитети могат да издигат и гражданин на друга страна член на ЕС. Това пак
минава в българската квота, ако въпросният кандидат успее да се пребори за
доверието на критичен брой гласоподаватели. Но тъй като групите в ЕП се
съставят по политически, а не по национален принцип, това не е определящо.
И тук идва една от любимите ми теми в предизборното говорене
– как госпожа или господин Х ще се борят за националния интерес на България в
ЕП или как ще се стремят да се обединят всички български евродепутати в една
група, пак с оглед въпросния интерес. Грандиозна глупост, извинете моя френски,
най-малкото заради същността на институцията Европейски парламент. Да, можете
да защитавате българския интерес, като отстоявате разумни каузи и идеи в
политическите си семейства, пленарната зала или комисиите – нормална конкурентна
среда в Европа, защита на енергийните доставки, опазване на околна среда,
адекватни политики за заетостта и борбата с безработицата. Можете да защитавате
и националния интерес като работите за това в България да стане ясно какво
точно е ЕС, какви са неговите ценности и какви са правата и задълженията ни
като европейски граждани. Но е колосална глупост да се говори за обединение на
национален принцип. По тази логика и в НС трябва да се обединят за българския
национален интерес и да разпуснат парламентарните групи. Само че българския
национален интерес на Сидеров не съвпада с българския национален интерес на
Борисов, примерно. А съвсем отделен въпрос е, че според мен, точно този
парламент няма нищо общо с българския национален интерес, но това е трета тема.
Националния интерес го защитават министрите ни на Съвет на
Европейския съюз. Тоест за защита на националния интерес е много важно за кого
гласуваме на националните ни избори. Пак отделна тема е, че според мен,
правителството О. не е в състояние да защити каквото и да било.
През 2007 и 2009 година сред топ темите в предизборните
кампании беше и как лицето Х, като стане евродепутат, щяло да рестартира 1 до 4
блок на АЕЦ „Козлодуй”. „Е как бе, момче, как?” съм питала неведнъж телевизора.
Затварянето на блоковете на АЕЦ „Козлодуй” е предмет на Договора за
присъединяване и единственият начин той да бъде преразгледан е минаването му
през 28 парламента, включително и нашият, ратификация, а в някои страни има и
референдуми, та чисто хипотетично дори и по някаква идиотска причина тази тема
се върне в дневния ред на Европа, то докато приключи, самите блокове ще са
технически негодни.
Популизмът, на национално и европейско равнище, е опасен и
вреден, включително и за онези, които моментно се ползват. Защото в един момент
дори и най-мудните избиратели ще си поискат обещаното. В повечето случаи това
няма как да се случи.
Ако бях един партиен лидер или поне един водач на листа за
тези избори, които между другото в България ще се проведат на 25 май, щях да
поставя като цели:
1) активното си участие или участието на хората от моята
листа в комисиите за външни работи – където да работят за укрепването и
развитието на Балканите (в което България някак естествено може да поеме
водещото място); комисията за промишленост, изследвания и енергетика - в която да се работи за енергийната
независимост на ЕС, която пък е от особено значение за България; Комисиите по
регионално развитие и за развитието на земеделските райони – мисля, че
причините за това са очевадни, развитието на регионите и земеделските райони са
жизнено важни за цяла Европа и особено за най-бедните й региони, които за нещастие
се намират у нас.
2) щях активно да комуникирам, или да накарам моите хора да
го правят, с представители на различни институции, да им посочвам проблеми в
България, които имат, обаче, и в други страни-членки. И щяхме да търсим
решения. Вътрешнодържавните ни проблеми трябва да си ги решим сами. Иначе суверенитетът
ни е само една поза.
3) aктивно щяхме да работим с европейските комисари от
ключовите ресори – енергетика, регионално развитие, развитие на земеделските
райони, транспорт, търговия, образование. И те няма да са българи. Няма
национални еврокомисари, има ресорни. А България е част от ЕС. Наш е въпросът
какво и как ще оползотворим от този факт.
Повече информация по темата може да намерите:
Няма коментари:
Публикуване на коментар