петък, 9 декември 2011 г.

Ключът е в отговорността

 Румяна Ченалова - председател на съдебния състав: "Настоящият състав не твърди, че този подсъдим не е извършил противоправно деяние. Този подсъдим заявява извънсъдебно:"Май наръгах един". Това е един много важен факт, който ние не можем да отминем. Ние приехме, че доказателствата в своята съвкупост не могат да ни дадат основание да дожем какво точно е направил той, кого точно е наранил и за какво точно трябва да отговаря." Това е обосновката за присъдата за единствения подсъдим по делото за убийството на двама младежи пред столичната дискотека "Соло". През април 2009 година 21-годишният Кирил Въжаров, вратар на националнияотбор по хокей на лед, и 24-годишният Васил Александров бяха намушкани смъртоносно с нож.

Как и защо се стигна до това доказателствата да не могат да определят виновния няма да коментирам. Дали следователите са пропуснали нещо, дали им е оказан натиск, дали съдебният състав е компрометиран по един или друг начин, едва ли ще се установи скоро. Фактът е налице. „Не казваме, че не е виновен, но няма доказателства”. А ние, все още живеем в правова държава, която има някакви закони, които трябва да се спазват. Въпросът е, че има пропуски. Както има пропуски в разследването на убийството на Яна, както има пропуски в стотици други дела, засягащи животът на различни обикновени хора из страната. Които остават просто поредните статистически данни за понесена неправда. Личната им болка и тъга, обаче, не я хваща никаква статистика, защото тя щеше да е непоносима.

понеделник, 17 октомври 2011 г.

Лентички и други щуротии

Предизборното ремонтиране на София е в последната си фаза. Пример за това е забързването на ремонтните дейности на "Драган Цанков", които бяха изключително налижително започнати през септември, за да може есенните дъждове да спомогнат за преасфалтирането и да спомогнат на хиляди софиянци, които минават от там сутрин да започват деня си с поздрави за близки роднини на кмета на Столична община. Също така е много важно Фандъкова да ходи да гледа асансьори, да наблюдава строеж или да види новопостроено училище. Проблемът, който ме тормози, обаче, че тя само гледа и вижда... и до там. Контрол и проверки само с виждане не се правят. Голямата й радост - новото училище, тоест новата сграда на 2 английска гимназия, е едно очевадно доказателство за това. (Дъждове наводниха и чисто новата сграда на Втора английска гимназия в София! Заради строителна небрежност и запушени тръби, водата нахлува в класните стаи и започва да се стича през лампите върху децата. Новата сграда на училището струваше на Столична община внушителната сума от близо 3 милиона лева. След снощния дъжд, изненадващо, покривът започва да тече. Струите вода опасно си проправят път през лампите и наводняват част от класните стаи, разказват учители. Най-силно засегнат е приземният етаж. Бързо подложените кофи обаче не успяват да спасят оборудването, затова на помощ идват и децата.http://www.btv.bg/news/bulgaria/bedstvia-avarii/story/259411999-Stolichna_gimnaziya_se_navodni_sled_poroite.html) 
Само че не строителите му резнаха лентичката на новото училище и не строителите са си го сложили с гордост в предизборната програма. Защото от целия зор да се режат лентички предизборно се поставя в риск живота на децата и то без да преувеличавам (електричеството и водата доста добре се разбират). Строителната фирма ще поправи покрива, но питам аз кой ще пребоядиса таваните, ще купи техника и ще гарантира, че няма, заради някоя друга небрежност, например от тоалетните да избухнат фонтани за радост на всички.
Това е почти същото като пешаходната пътека свършваща в мантинелата. Просто предизборното рязане на ленти става малко прекалено, когато се поставя под въпроси сигурността на гражданите. Или може би управлението разбира под "сигурност" (сигурностът - както казва през бургаския диалект коалциионния на герб кандидат от Атака) само подлсушване, видеонаблюдение и дебнене. Защото аз лично не го разбирам така. Аз го разбирам някак си по друг начин. Да можеш без да се чудиш дали ще хлътнеш в някой ров да стигнеш от точка А до точка Б.
В този ред на мисли се сещам за още един пример за мисъл и прозорливост у Данчето. Виждали ли сте нейната гордост Цветният герб на София (Идеята, за който се родила в главицата на някоя зам.кметица или общинска съветница след посещението й в Женева и съзерцаването на цветния часовник). Този цветен герб се намира на Алея Яворов, точно там, където след един завой става вливането на колите от Цариградско към Алея Яворов. Едно изключително неподходящо място за спиране - веднъж, защото някой ще те отнесе, втори път, защото колите, идващи от  Цариградско, се нахакват в теб или набиват спирачки и друг се нахаква в тях. И точно на това място Данчето, заедно с две три коли охрана, в 14:00 на обед се беше изтипосала да се снима пред герба с кмета на Париж.
Все си мисля, че кметът трябва да мисли за хората, който живеят в града му, а не за лентичките, които трябва да се отрежат, за да влезеш в медиите.
За това, на 23 октомври, в неделя и след това на 30 октомври, пак неделя, ще й резна на Данчето лентичката с 33 номер в бюлетината защото съм убедена, че само Прошко може да направи градът място, годно за живеене и да отнесе Герб на балотажа.

събота, 8 октомври 2011 г.

Eсен в София


Гледайки последните си публикации, забелязвам, че в голяма част от тях началото е „отдавна не съм писала”, „не ми се пише” или нещо ей такова. Освен това забелязвам, че това, на всичкото  отгоре, отговаря и на истината. И това има своето обяснение. Или поне аз си имам моето. Натовареността ми напоследък не ми позволява да се вихря, както преди време, из блога си. А когато ми остава време, късно вечер, след цял ден занимания и изследвания на управлението на София, някак си нищо позитивно не ми остава да кажа. А сега не е време за мрънкане, не е време за hate-ване и в никакъв случай не е време за отчаяние.
Сега, в този първи истински есенен ден, аз най-после имам ясна концепция за какво е време.  Есента е време на избори, есента на 2011 година е време за президентски и местни избори. Но преди всичко есента, не само тази, а всяка есен, е времето, когато природата се подготвя за нов живот. Един вид през есента, природата планира и подготвя бъдещето си през пролетта. И по тази логика, за да има красива и плодородна пролет, трябва да има разумна и удачна есен.
И в този ред на мисли си мисля, че за да има бъдеще градът, който обичам, трябва да направим разумен избор, за да има бъдеще страната, която обичаме, трябва да направим разумен избор.
Есента, тази есен 2011, е време за промяна. Изборите в София са шанс на града да влезе в крак с времето, изборите в София трябва да махнат бариерите пред хората, за да могат да влизат и излизат от града, когато поискат, да правят честен и законен бизнес без да им се пречи.

четвъртък, 14 юли 2011 г.

Победа на всяка цена не е победа, а…

… а обричане на слугинаж и вечно подчинено положение. Победа на всяка цена не си струва, особено ако името на цената е ДПС. Властта на всяка цена не е власт, а вечен страх от това този, който ти я е дал да не си я вземе и поставянето в ситуация вечно да му угодничиш.
Преди малко прочетох, че онези хубостници, хората на Софиянски, отишли да предлагат на СДС „сигурна” президентска победа, защото, видите ли ДПС вече се било договорило с тях, а „без ДПС в България никога не се е избирал президент”.

събота, 11 юни 2011 г.

Утре ще гласувам за себе си

Утре е 12 юни, неделя. С известна доза тъга и доста по-голяма доза безпокойство установявам, че много малко хора знаят, че има избори. Тъй като са избори за избиране на кандидат за кмет на София и за кандидат за президент на Синята коалиция, на пръв поглед изглеждат странни. Имаме кандидати за кандидати за нещо си. Обаче не е така. След тези избори ще стане ясно има ли бъдеще дясното и какво точно ще е това бъдеще. Важни са, защото все още има партии, които са готови да се допитат до всички български граждани, кой да ги представлява на избори. Важни са, защото само така може да се върне доверието в политиката.

Аз утре ще гласувам за себе си. За себе си, защото искам да има за кого да гласувам есента, защото имам крещяща нужда от доказателство, че в България все още е възможно нещата да се случват по честен и прозрачен начин.

Аз ще гласувам утре за Прошко Прошков и Светослав Малинов, защото те въплъщават това, което според мен ще възроди дясното. Защото са нови и млади политици, и въпреки това имат нужния опит, за позициите, за които се борят – за кмет на София, за президент на България.

За мен спасението на София от пълен упадък и възродяването му в истинска европейска столица се казва Прошко Прошков. Познавам го, моите приятели го познават, знам, че това е човекът, който няма да предаде даденото му доверие.

За мен Прошко има силата, волята и желанието да промени управленския модел, наложен в последните години, от които полза имат само тези, които го прилагат.

Този човек четири години не спря да се защитава интересите на гражданите, които са му гласували доверие, а в последните седмици беше по улиците и говори с всеки, който искаше да му сподели идея, проблем или просто някоя и друга дума. Подвиг, на който аз си признавам, не съм способна.

Аз утре ще гласувам за себе си, като дам гласа си за Прошко и Светослав Малинов, за да има смисъл да остана тук, а не да търся начин как аз и моите приятели да емигрираме.

сряда, 1 юни 2011 г.

Я, аз съм имала блог


Малко го позабравих горкото блогче. Обаче… в последните няколко седмици се работя с прекрасен екип от хора за кауза, която вярвам искрено, че си струва и че има много дълбок и всеобхватен смисъл. И по тази причина блогът страда. Е не че се е разстрадал много активно, но…
За сметка на това великият Сула не е забравил за своите социални ангажименти към обществото и сега е в процес на реализация на една суперска идея – Владимир Кисьов и Прошко Прошков на предизборен диспут, като това е предшествано от активни дебати по теми, важни за София, в неговия блог. 

Дискусията между Владо и Прошко ще бъде на 8 юни в 13:00 часа в залата на „София Прес” на улица „Славянска”, а обсъждането на темите става тук: http://sulla.bg/2011/06/01/2185.html
 
Аз, след като обмисля добре тезите си, ще ги споделя там. Направете го и вие J И не ме забравяйте.
И аз смятам, че на 12 юни трябва да гласуваме за Прошко. 


сряда, 11 май 2011 г.

Кметът на София трябва да е управленец

Copyright: Dimitar Kyosemarliev

За да си добър политик, не е нужно да разбираш от администрация, както и ако искаш да си добър администратор не е необходимо да разбираш от политика. Но за да си добър управленец и държавник, то задължително трябва да си изключително добър политик и да познаваш функциите и механизмите за управление на администрацията. Защото администрацията е средството за постигането на политическите цели, зададени от управлението. Ярък пример за това е управлението на Иван Костов.

За мен политикът, освен да иска доверието на хората, се бори и работи да заслужи това доверие. Той е човек, който умее и може да носи отговорност, за всяко свое действие и решение, независимо колко непопулярно е то в момента. Защото практиката у нас е показала, че най-непопулярните и трудни политически решения, във времето се оказват най-полезни за общността.

Той води политически битки, не заради личните си интереси и амбиции, а в защита на интересите на своите избиратели.

вторник, 3 май 2011 г.

Fair play

За мен и за голяма част от моите приятели Прошко Прошков е несъмнено най-добрият избор за София, а не само за Синята коалиция. Млад, с визия за града, с инженерно образование, работил в Германия в областта на оптимизация на транспорта, доказал, че може да побеждава и знае как да го прави интелигентно, и то може да побеждава Герб, доказал е неведнъж, че не бяга от битки и, не на последно място, с ясни, конкретни и непоклатими политически възгледи.

Когато дадена страна се представя на някакъв спортен форум – олимпиада или световно първенство, или сходно по мащаби мероприятие, аз си представям, че тя от

сряда, 27 април 2011 г.

Наистина е време!

Много е лесно да се водят мръсни битки и да се печелят уговорени победи. Много е лесно да клеветиш, интригатсваш и злословиш за опонентите си. Трудното е да покажеш своите достойнства и качества за победа, без да омаловажаваш другия срещу себе си. Трудно е да запазиш чист себе си и опонентите си и да спечелиш.
Пред СДС и ДСБ предстои точно трудният път. Да се проведе такава вътрешна кампания, която да запази чисти всички участници и да излъчи най-достойните и успешни кандидати.
Само и единствено по този начин вътрешните и предварителните избори ще доведат до консолидация в дясно и до успешни и печеливши кандидатури.
По тази, а и по ред други причини, които в следващите дни ще изредя тук, а и навсякъде, моят кандидат за кмет… не.. МОЯТ КМЕТ е Прошко Прошков.

Тук ще кача част от декларацията, която е публикувал в блога си http://proshkov.eu/?p=365 :

Политиката е честна битка, а не задкулисно съглашение

…Днес аз открито заявявам желанието си да се кандидатирам за кмет на София от ДСБ и Синята коалиция. Правя го, защото вече имам знанията и опита да бъда кмет. Правя го и защото разбрах, че освен натрупания административен опит е нужно и още нещо – политическа воля. Тя е израз на силното желание на всички столичани да променят града си така, че той да заприлича на това, което е – истински европейски град, по-древен даже от Рим. Това, разбира се, няма да стане нито с политико-олигархични гешефти, нито с кмет, който сервилно ще превива гръб пред централната власт, от която е зависим във всички свои обществени измерения.

При ГЕРБ въпроси като това кой, кога и къде става кандидат за нещо, се решават от лидера на партията когато, където и както реши той – по добрата стара болшевишка традиция. ДСБ и СДС са не милиционерски синдикати, а политическа общност от хора, вярващи в ценностите и принципите на свободата. Затова, за разлика от ГЕРБ и другите политически „играчи”, ние ще определим името на кандидата си по най-демократичния начин – чрез вътрешни избори…

Целия текст може да видите тук:
п.с. Ако някой тръгне да ми излиза с малоумния довод "Ама с това име Прошко до никъде няма да стигне"  само ще кажа, че веднъж чуто то това име се помни задължително :-)

вторник, 19 април 2011 г.

На колене-е-е!

Седя, пиша си разни работи и слушам сутрешните блокове от записите в интернета. Първото, което разбрах от Цецка Цачева е, че петелът си е гръбначно, а думите, които забавлиха целокупното множество не били точно тези, които се чуват тук http://dariknews.bg/view_article.php?article_id=699602&audio_id=79266 на 35 секунда от записа. 

Думите на Цачева били цитирам: „Не, такава фраза не съм произнесла. Но нейният въпрос беше, т.е. не нейния, а на проф. Корнезов, беше ето идва французи, ние с тях сме в ЕС, какво ще стане, ако примерно се посегне върху петел, и на микрофона отзад аз казах, няма да го закачаме, ако е безгръбначно, но не съм казала, че петелът, поне съм виждала скелет на кокошка.”. И въпреки всичко аз се доверявам на ушите си…

четвъртък, 7 април 2011 г.

Къде отиде честта


Преди време, още в ролята си на кмет на София, а не кмет на България Бойко Борисов обясняваше в едно предаване (за съжаление не намирам запис из интернетЪ), че жена не се бие, горе долу със следните думи: „Да й биеш един два шамара, може, но чак да й разбиеш носа .. не е мъжко”. И това ми се е запечатало в главата.

Защото кметът на България може да има много недостатъци, но това, че демонстрира, че държи на мъжкото поведение и, да предположим, на мъжката дума, не може да му се отрече. Или поне не можеше.

сряда, 6 април 2011 г.

Шум в системата


На мен вече нищо не ми е ясно. В правителството на Република България има 17 министри, включително с Бойко Борисов, чийто ресор е „председател”. В този състав на кабинета има разни и всякакви ресори. Култура, спорт, земеделие (съвет от автора: да си посадите нещо – картофи, агне или лук) и разни други, между тях и икономиката, барбар с енергетиката и туризма. И както е казала принцесата: „Всяка жаба да си знае гьола”. 

Обаче се оказва, че на някои жаби гьолът им е доста по-пространен и дълбок, отколкото на други жаби. А на една особено.

Вчерашната сага с уволнението на директора на НЕК, който точно да го уволнят и не можаха, днес се разрасна с възможността на Трайков да му направят „последна забележка”

Теория на фактите – може би 1 част

Много се чудя кога в тази държава (наричана така за удобство на изказа, а не заради наличието на голяма държавност в момента) лидерите на мнение, доставчиците на новини, тълкувателите на факти и всички, призвани или претендиращи да бъдат призвани, които обясняват на целокупното българско общество, неангажирано пряко с управленческата дейност и отдало се кротко на копане на картофи, ще се научат:

а) Първо – да се убедят, че това, което си мислят не са пълни щуротии, като за справка ползват наличната Конституция, закони и подзаконови нормативни актове.

вторник, 5 април 2011 г.

Липса на смелост

Това, че един въпрос не е зададен, не означава, че отговорът му не е известен, че проблем няма. Може да означава само, че у някого липсва достатъчно смелост да зададе въпроса. На някого липсва изобщо смелост да приеме отговора, какъвто и да е той.

Защото научаването, по-скоро изричането на глас, на отговора вече задължава да се предприемат действия, задължава да си извадим главата от пясъка и да направим това, което трябва. А много пъти, съвсем нормално, нямаме увереността, че можем да се справим. Но това не е оправдание. Начин винаги има – понякога по-лесен, понякога по-труден, но начин има. Предварителният срам от неслучилия се провал, чист мързел, паника от тежестта на отговорността – всичко това, а и много други, обясняват защо не се задават въпроси, но по-никакъв начин не го извиняват.

понеделник, 28 март 2011 г.

Искаш ли да ти разкажа...


За това, което беше и за това, което е? Искаш ли да ти разкажа това, което ще бъде? Искаш ли да ти разкажа как танцувахме в дъжда, който ще вали утре? Искаш ли да ти разкажа това, което ти липсва? Искаш ли да ти разкажа за болката от радостта?

сряда, 23 март 2011 г.

София има отчаяна нужда от компетентно управление

 в. Седем
С идването на пролетта би трябвало да ни стане по-светло на душите, да гледаме някак по-ведро на нещата около себе си. Свежият вятър и слънчевите лъчи, пролетният дъжд, би трябвало да направят нещата да изглеждат по-свежи и красиви. За съжаление това за София не важи. Свежият полъх на вятъра разнася само прахоляк и пепел, слънчевите лъчи огряват стари и нови дупки и ями по улиците, а пролетният дъжд превръща прахоляка в кал, която услужливо пълни пропастите в пътната настилка и щастливо пръска всички наоколо, когато през нея мине кола.

София е моят град. Той има своя дух, своята история. Или поне имаше. В последните години, вместо излъчването на европейска столица, София по-скоро се превръща в попрехвърлила първа младост хубавица със спорни естетически вкусове. Безобразията, които се извършват с града ни, са сякаш безкрайни – от безумно грозното строителство до занемарените улици и градинки. Вместо усещането за възход, в София витае чувството за разпад.

вторник, 22 март 2011 г.

Логика на чувствата

В чувствата няма нищо логично. Емоциите не са рационални. Нали за това, в даден момент, основна задача пред нас е да се научим да ги контролираме. Кога да ги показваме, по какъв начин и пред кого. Щеше е да е чудесно да можем да оставим емоциите в шкафа или там, където ни е удобно, за да ги ползваме само тогава, когато е безопасно. Емоциите могат да са всякакви – силни, слаби, тъжни, горещи, буйни, въздържани, дори и студени. Моите най-често са разрушителни, за всички, включително и за мен. И все пак има разлика в смисъла, който влагам в думата „емоция” и в този за думата „чувство”. Защото, може би, а може би само днес, си мисля, че емоциите пораждат чувствата, но докато те са стихийни и трудно управлявани, то чувствата са някак си по-култивирани, едва ли не дресирани, някак си по-обмислени и като че ли доста по-мудни. Да обичаш някого, не означава непременно да си влюбен в него, не и по онзи романтично, наивно искрен и опустошаващ начин,

петък, 18 март 2011 г.

Архив: Извинете, бихте ли минали в дясно


01.12.2010 10:51
Следващият път като се сетя ще снимам червената лепенка, върху която надпис призовава гражданството ( а може би предимно селячаството) да се придържа в дясно, придвижвайки се по стълбите или стоейки на подвижните стълби (ескалаторито за горната скоба) на. Една европейска и цивилизационна практика, която подпомага другата част от гражданството, което иска да се придвижи по бързо. Това е нещо, което явно българинът не разбира. Седи и/или се мота във всяко едно пространство, което му хрумне, без никаква мисъл за околните. Не че аз мисля за околните, по принцип околните слабо ме интересуват, но се стремя поне да не им преча придържайки се към няколко много прости правила. Едното, от които е да си се придържам в дясно. И в двата смисъла. Или и в трите, буквално, символично и политически.

събота, 5 март 2011 г.

А всъщност...

А всъщност можеше сега да е средата на април. Можеше да е значително по-топло, ако ще да си седи мрачно. Можеше и да вали топъл пролетен дъжд, а не да си седи такова схлупено и никакво. Всъщност можеше да мирише на цъфнали дървета и мокра трева. Можеше да е три следобед и аз да пиша това, каквото и да е то, с току що направено мохито до мен. Всъщност можеше всеки да прави това, което иска, без да мисли за утре и най-вече за вчера..

А всъщност искам да пиша. Не знам какво и защо, но искам да пиша. Неказани мисли и ненарисувани чувства. Може би човек пише за нещата, които иска, но го е страх да направи. Или за нещата, които е правил, а вече не може, за нещата, които са били и които вече няма как да бъдат.

А всъщност искам себе си за мен.

Имам проблем с гнева

За да не седи празно това ново творение на собствения ми гений, ще сложа някои неща от старото свърталище http://divini.blog.bg. Някои от тях са много стари, други не чак толкова, но всичките са ми сред фаворитите…

08.09.2010 - Имам проблем с гнева

Сдържам го. Може би това е добре. За околните. За мен не е. Колко по-добре щеше да ми е ако си позволявах да крещя въпроси на хората. Като „За кого гласувахте а?”. Особено искам да го правя това в метрото. Което Бройко ни построи. Сам. С неговите пари. Защо в метрото ли? Ами там е единственото място, където се сблъсквам с много хора на куп. И всички гледат стреснато, извинително някак си. Това ме побърква. Не мога да понасям страха в очите на хората и перманентното чувство за вина. Неясното усещане, че не е много ясно дали трябва да се усеща вина, но за всеки случай е по-добре да си я усещаме. Ей така, за по-сигурно. Също така метрото е подходящо за илюстрация на скудоумието на строителния гений. Пример – на станция Стадион „Васил Левски” няма стълби. Има ескалатор, дори няколко, но няма стълбище. Странно, мислех си, че изискванията за безопасност са много строги в това отношение, но явно съм се объркала. Това, че ескалаторът е спрян не го прави стълбище. Най-малкото, че едно ескалаторно стъпало е два три пъти по-високо от стандартно стъпало от стълбище. Друг пример – спирка „Сердика” – ескалаторното устройство не работеше в продължение на месец, от което пътникопотокът, в поска „нагори”, беше насочен на останалия работещ ескалатор, а посоката „надоли” мина изцяло на пешеходен режим по учудващо присъстващото стълбище. Няма да коментирам крясъците, които се чуват спорадично на всички станции „МИНЕТИ ЗАД Ж’ЛТАТА ЛИН’Я”.
Не, няма да се чувствам благодарна, за това, че в Европейската столица София се ползвам от благата на цивилизационния технически гений.

четвъртък, 3 март 2011 г.

Ново начало - може би

Дали ще преместя блога то blog.bg – не знам. Дали ще продължа изобщо да пиша – също не знам. Най-вероятно да, заради виртуалния ексхибиционизъм, който ме тресе. А и писането е по-лесно от четенето.

Та така, може да се окаже интересно