събота, 5 март 2011 г.

А всъщност...

А всъщност можеше сега да е средата на април. Можеше да е значително по-топло, ако ще да си седи мрачно. Можеше и да вали топъл пролетен дъжд, а не да си седи такова схлупено и никакво. Всъщност можеше да мирише на цъфнали дървета и мокра трева. Можеше да е три следобед и аз да пиша това, каквото и да е то, с току що направено мохито до мен. Всъщност можеше всеки да прави това, което иска, без да мисли за утре и най-вече за вчера..

А всъщност искам да пиша. Не знам какво и защо, но искам да пиша. Неказани мисли и ненарисувани чувства. Може би човек пише за нещата, които иска, но го е страх да направи. Или за нещата, които е правил, а вече не може, за нещата, които са били и които вече няма как да бъдат.

А всъщност искам себе си за мен.

Много е забавно, трогателно и ужасно тъжно същевременно, как хора, които никога не са те виждали, или никога не са разменили пет думи с теб, те преценяват и си мислят, че те познават от писането във виртуалното – било то блогове, социални Facebook-ове или каквото и да било. Още по-нелепо е, че даже си позволяват да съдят моралния ти облик. Но, мили мои, щом ви влече – давайте. Фантазирайте, съдете и си представяйте нещата, каквито не са. Ако единственото дребно удоволствие, което ви е останало е да следите виртуалното развитие на някого – давайте.

А всъщност исках да кажа, че не всичко, за което пиша е политика, не всичко, което ме интересува е свързано с партийния живот. Всъщност има много по-вълнуващи, забавни и истински неща, които ако извадите клюмналите си носове иззад мониторите може и да видите. Всъщност искам и още нещо, искам да знам, че истински важните за мен хора са добре и се чувстват щастливи. И никой да не си позволява да ги съди за това. Или, всъщност, да ги съди на воля, но да не им пречи да бъдат такива, каквито искат да са…

Всъщност искам да е април, да вали дъжд, да е събота, да е 3 следобед, да пия мохито и утре да е ужасно далеч.

А всъщност съвсем пощурях…

Няма коментари:

Публикуване на коментар