събота, 5 март 2011 г.

Имам проблем с гнева

За да не седи празно това ново творение на собствения ми гений, ще сложа някои неща от старото свърталище http://divini.blog.bg. Някои от тях са много стари, други не чак толкова, но всичките са ми сред фаворитите…

08.09.2010 - Имам проблем с гнева

Сдържам го. Може би това е добре. За околните. За мен не е. Колко по-добре щеше да ми е ако си позволявах да крещя въпроси на хората. Като „За кого гласувахте а?”. Особено искам да го правя това в метрото. Което Бройко ни построи. Сам. С неговите пари. Защо в метрото ли? Ами там е единственото място, където се сблъсквам с много хора на куп. И всички гледат стреснато, извинително някак си. Това ме побърква. Не мога да понасям страха в очите на хората и перманентното чувство за вина. Неясното усещане, че не е много ясно дали трябва да се усеща вина, но за всеки случай е по-добре да си я усещаме. Ей така, за по-сигурно. Също така метрото е подходящо за илюстрация на скудоумието на строителния гений. Пример – на станция Стадион „Васил Левски” няма стълби. Има ескалатор, дори няколко, но няма стълбище. Странно, мислех си, че изискванията за безопасност са много строги в това отношение, но явно съм се объркала. Това, че ескалаторът е спрян не го прави стълбище. Най-малкото, че едно ескалаторно стъпало е два три пъти по-високо от стандартно стъпало от стълбище. Друг пример – спирка „Сердика” – ескалаторното устройство не работеше в продължение на месец, от което пътникопотокът, в поска „нагори”, беше насочен на останалия работещ ескалатор, а посоката „надоли” мина изцяло на пешеходен режим по учудващо присъстващото стълбище. Няма да коментирам крясъците, които се чуват спорадично на всички станции „МИНЕТИ ЗАД Ж’ЛТАТА ЛИН’Я”.
Не, няма да се чувствам благодарна, за това, че в Европейската столица София се ползвам от благата на цивилизационния технически гений.

Имам проблем с гнева. Сдържам го. Вчера слушах Бройко и Цецо, днес Болен и Трайчо. Искам и на тях да крещя. Имам неистова нужда от това – „Стига говорили глупости! Държавата отива на провал, а вие се изкарвате телевизионни звезди”. Болен даже се предложи на БНТ да направят серия от предавания за него. Другарю Сид’ров – България вече НЕ Е, повтарям, не е Народна Република (или трябва да кажа „все още”, вместо „вече”). Телевизията се предполага и тя да не е НАРОДНА. И не благодаря, не държа бизнеса, банките и т.н. да станат отново държавни, премного благодаря.

Трайчо пък чакал да му се извинят арабските шейхове, щото се чувства обиден.

Държавата се управлява от Ана Цолова и Виктор Николаев. Бройко дава нареждания на министрите от екрана, а народът си вика „Ей, това е прозрачно управление”. А мизерията около тях нараства.

Имам проблем с гнева. Може би, защото работя и мисля сама. „За кого гласувахте бе?” За какво? София била чуден град. Чуден е да. 9-то чудо на света. Станаха 8, щото Бройко стана Първото. Чуден град – чудно е как не се е сринал.

Чуден град управляван от пернишки милиционер. Щото нали, да не се заблуждаваме, Перник управлява София. Защото всички сме наясно, че Йорданка Фандъкова е болна, дано има сили да оздравее, искрено й го желая. Но защото е болна никой не смее нито да критикува управлението, нито да си признае, че София се управлява от председателя на СОС – пернишки милиционер.

Имам проблем с гнева. Сдържам го.

Няма коментари:

Публикуване на коментар