Архив: Извинете, бихте ли минали в дясно

01.12.2010 10:51

Следващият път като се сетя ще снимам червената лепенка, върху която надпис призовава гражданството ( а може би предимно селячаството) да се придържа в дясно, придвижвайки се по стълбите или стоейки на подвижните стълби (ескалаторито за горната скоба) на. Една европейска и цивилизационна практика, която подпомага другата част от гражданството, което иска да се придвижи по бързо. Това е нещо, което явно българинът не разбира. Седи и/или се мота във всяко едно пространство, което му хрумне, без никаква мисъл за околните. Не че аз мисля за околните, по принцип околните слабо ме интересуват, но се стремя поне да не им преча придържайки се към няколко много прости правила. Едното, от които е да си се придържам в дясно. И в двата смисъла. Или и в трите, буквално, символично и политически.

Е днес изкачвайки стълбичките на една от метростанциите си позволих своеволието да помоля мотащите се пред мен каки да  „Извинете, бихте ли минали в дясно” и то с усмивка на уста. А след това и със смях, защото се сетих, че това е нещо, което бих помолила и премиера на Републиката.

Доброто ми настроение толкова рано сутрин е изключително рядко явление. Но усмивката, смехът и настроението бяха предизвикани от един много, много смислен текст на Николай Младенов (за съжаление все още текстът не е достъпен онлайн). Този текст ми показа, че все още има хора в този кабинет, които се придържат в дясно. Личните качества на Ники няма да ги обсъждам. Кога, къде и какво е правил е негова работа. Въпросът е къде е стигнал и какво прави за страната си.

Рядко ми е харесвал текст толкова много, че да си позволя да пиша за него тук. Рядко ми харесва текст толкова, че да се усмихвам в метрото. Рядко ми се случва да прочета текст, на някой, който е млад и успешен. И то успешен за другите, не за себе си. Хубавото е, че все още има такива хора.

Преди време ме накара да се усмихна текст на Прошко Прошков,избран кмет от ДСБ (млад, успешен и отново десен, и избран от хората).

А още по преди ме накара да се замисля текст на Даниел Митов, зам.-председател на ДСБ (оглавил наскоро програма за обучение на политическите партии в Ирак, поканен от Националния демократически институт).

Та така, днес в метрото ми просветна, че има хора, които са млади, успешни и на които не трябва да им се казва:

„Извинете, бихте ли се придържали в дясно!”