сряда, 23 март 2011 г.

София има отчаяна нужда от компетентно управление

 в. Седем
С идването на пролетта би трябвало да ни стане по-светло на душите, да гледаме някак по-ведро на нещата около себе си. Свежият вятър и слънчевите лъчи, пролетният дъжд, би трябвало да направят нещата да изглеждат по-свежи и красиви. За съжаление това за София не важи. Свежият полъх на вятъра разнася само прахоляк и пепел, слънчевите лъчи огряват стари и нови дупки и ями по улиците, а пролетният дъжд превръща прахоляка в кал, която услужливо пълни пропастите в пътната настилка и щастливо пръска всички наоколо, когато през нея мине кола.

София е моят град. Той има своя дух, своята история. Или поне имаше. В последните години, вместо излъчването на европейска столица, София по-скоро се превръща в попрехвърлила първа младост хубавица със спорни естетически вкусове. Безобразията, които се извършват с града ни, са сякаш безкрайни – от безумно грозното строителство до занемарените улици и градинки. Вместо усещането за възход, в София витае чувството за разпад.


Но няма и как да е по друг начин. Когато градът се управлява без всякаква визия за него, без идея за неговата същност в миналото и значението му за бъдещето, не мога да очаквам, че той ще бъде едно приятно и красиво място за живот и работа. Когато единствената цел на управлението е да облагодетелства близки до себе си кръгове, когато обществените поръчки се правят без оглед от необходимостта от тях, а се печелят от „наши” момчета, няма как София да е европейски град, а още по-малко столица.

Повече от достойна за уважение е инициативата на зам.кмета по културата Христо Ангеличин от ДСБ София да стане Европейска столица на култура през 2019 година. За да се случи това, обаче, трябва много усилено да се работи по всеки един от проблемите на столицата, а не само по културния афиш. И то не за да бъдем признати от Европа за своите усилия, а за да живеят гражданите на София в един по-хубав и смислен град. А за това начело на управлението на София трябва да бъде човек с волята за промяна и визия за развитието на града. С необходимите познания и енергия, за да реализира плановете си.

Време е за промяна. И малко по малко тя започва да се случва. През изминалата седмица се случи едно малко чудо, което все още не мога да проумея съвсем. Столичният кмет прие оставката на зам. кмета по финансите Минко Герджиков – човек, до толкова сраснал се с общината, че никой не можеше и да си представи тази оставка да бъде приета. Това, освен че показа едно жертвоприношение на Герджиков, за да бъде свалено вниманието от Фандъкова, показва и наличието на сериозни проблеми в управлението на града. А изборите идват. И няма да бъдат спечелени с приказките за метрото и завода за боклук. Аз лично се уморих да слушам едно и също вече четири години.
Обясненията и извиненията вече се изтъркват от употреба по всички поводи. Няма град без проблеми, в това съм убедена. но може би няма да е толкова лоша идея, вместо да затруднява живота на гражданите, общината, нейното ръководство и администрация да се постараят да си вършат работата. И, забележете, не да си свършат добре работата, а просто да я свършат. Може би ако освен засиления контрол върху фирмите изпълнители и доставчици на различни обществени услуги има и реален резултат от този контрол, нещата биха били по-различни. Може би дори бихме ходили по едни чисти и равни улици. Обяснението – пари няма, криза е, е крайно неудовлетворително. В последните години бюджетът на София винаги е в стойности близки до милиард. За какво се харчат и как тези пари? Със сигурност не е за нещо, което прави животът в София по-поносим или условията за бизнес по-конкурентни.

На София и трябва човек, който познава града, познава неговите проблеми и в същото време да знае механизмите, с които да реши тези проблеми. Да си кмет на София не е само престижно, а е много отговорно положение. Управлението на град като този изисква всеобхватност на погледа. Не може да се вторачваме само в метрото, или само в детските градини или дупките по улиците, защото всяко едно нещо е вързано с останалите. Градът е жив, дишащ организъм, който има нужда от грижи. А за тези грижи е нужна енергия.

Чу се, че са започнали разговорите между столичното СДС и ДСБ за името на кандидата на Синята коалиция за кмет на София. И шестте имена, които чух да се споменават, са достойни хора, с доказани морални качества и познания, в собствената област. Всеки един от тези потенциални кандидати би се справил повече от успешно със задачата да осигури на града компетентно управление в полза и услуга на гражданите. Това, което особено много ме радва, че в имената, представени и от двете партии, наред с тези на доайени в политиката има и млади лица, които освен всичко останало имат опит в местното самоуправление и са печелили избори. И то са ги печелили срещу Герб. Това са Петър Москов, Любен Петров и Прошко Прошков – един общински съветник и двама районни кмета. Хора, безспорно подходящи за кметския пост. Каквото и да се разберат двете партии, аз вече съм убедена, че Синята коалиция в София ще има наистина достоен кандидат и то кандидат победител.

2 коментара:

  1. Ако смениш София с България, материалът си остава напълно актуален...

    ОтговорИзтриване
  2. Аз сега съм се вторачила в София, а и говоря за местна власт, все още има из страната места, в които има смислено управление. Колкото до България.. Бог да я пази!

    ОтговорИзтриване