сряда, 7 ноември 2012 г.

Теория на комуникацията



Аз не съм PR. Всъщност в България много малко са, но това е друга тема. Обаче съм ползвател на услугите, които различни служби за връзки с обществеността предлагат.

Преди дни в свое интервю премиерът на Републиката обясни много образно защо на него PR не му трябвал. (Което пак показва доколко е подменено значението на професията PR). 

Поради спецификата на дейността на PR обаче, а именно връзките с обществеността, и особеностите на съвременното общество, информационни потоци и нужди, а и заради простия принцип на прозрачно управление на институциите им е необходимо да имат такъв отдел/ човек, който да се свързва с обществеността.

Министерски съвет като такъв има особена нужда от свързване с обществеността, в ролята си на изпълнителна власт. Защото в тези си роли МС трябва непрекъснато да бъде отразяван, за която цел PR на МС разпръсква информация до медии, организации и всички за/незаинтересовани. В съвременния свят това се случва посредством инструмента електронна поща.

И тук почвам да си мисля, че въпросният отдел в МС е отделен за стажантска програма – съществува само и само да могат децата да се упражняват в пускане на мейли.
Къде ми е проблемът? Вече 3 години, всеки Божи ден, получавам поне по 4 мейла от въпросната служба – GIS, както е упоменат подателя. И вече 3 години, всеки Божи ден, GIS ми иска response, да индикирам, че съм прочела въпросния месидж, и дали искам да потвърдя такова нещо – съобщение, което в Outlook се появява, съпроводено с особено досадното и звучно „клинк”. И вече три години аз канцелирам това съобщение.

Но това не спира до тук. От GIS много любезно предоставят на мен и още на поне 100 човека цялата си мейл листа, само защото сме вътре. Много „професионално” поведение. 

Следващото, много специфично за хората от GIS е, неистовия страх от поставяне на Тема на електронните си послания, или така известният сред тайните общества Subject”. Или ако този страх е преодолян, то този Subject e винаги красноречив. От вчера и днес имам съобщения Predstoiashto, Predstoiashto 1, Predstoiashto2, press release, otlagane na poseshtenie v Dupnica (рядко информативно за GIS), Pres Release, празно, празно и dneven red MC.  

Съдържание в мейла – липсва. Ако не препратен отново, поради пропуск да в първия мейл да бъде прикачен файл, тогава има – FW.. + целия списък със заинтересовани от информацията лица (предимно журналисти).


Също така от GIS смятат за абсолютно наложително да пращат снимки, много снимки, големи снимки, тежки файлове – радост за сървъра и душата.

Всъщност едва ли е много трудно:
А)да махнеш от настройките на електронната поща Request read receipt
Б) адресатите да се сложат в така нареченото BCC или скрито копие, а не да им гастролират електронните пощи в неизвестни посоки.
В) да напиеш 3 думи за какво аджеба става дума в този мейл, пример Pozdravlenia Borisov Obama, а не както е сега Press Release.
Г) нещо в съдържанието, нещичко, може да е дори лице за контакт, колкото и еретична да ви се вижда тази мисъл.
Д) да пращаш една снимка или връзка към снимките на сайта на правителството, а не да затлачваш пощите на хората.



четвъртък, 11 октомври 2012 г.

Герб насърчава инвестициите … в самолетни билети


"Аз мисля, че на една майка, която получава нормална заплата, висококвалифициран служител ако е тя, не би било проблем да плати такса в частна ясла, ако това се налага."



Вчера ужасно се натоварих. Мисля, че изразът е „като камилче”. Със сигурност товаренето не е започнало вчера, но вчера се пренавих. По едно време пяна ми излезе на устата. Фонът на вчерашните безумия е:

  • генералното незачитане на Конституция, закони и институционални правомощия от страна на управляващите,
  • наглото и мазно позициониране на Станишев като истински едвалинеевропеец,
  • независимата журналистка и депутат Калина Крумова (нищо лично към мацката, но пак да кажа има си Конституция и закони, които тя с изявата си като водещ /освен ако не го прави безвъзмездно/ нарушава, а и е дебилнодепутат да е едновременно и водещ), 
  • безумието с комисията на Яне Янев и неговия нов партньор в живота Бареков (защото тази комисия явно ще прави разследванията си по въпроси на Янев и Барекова и на никого друг),
  • влошаването на икономическата ситуация, кризата на морални ценности и много, много други неща
Та вчера за пореден път правителството доказа, че по последователна политика от неговата здраве му кажи. След като почти месец се обясняваше, че няма да има нови данъци, оп!, внезапно на заседанието на МС приели и пратили в НС законопроекта за Бюджет 2013 с нов данък върху лихвите върху депозитите. Щото, видите ли, българите много се били нагушили с пари и си ги държали в банка. А като седели в банка не били в икономиката, което лично мен малко ме изненада, щото си мислех, че банките са неразделна част от икономиката, ама к’во ми разбира на мен главата. Но не този казус ме изкара от равновесие. Той само за пореден път доказа, че управлението на страната е в ръцете на хора, които не знаят какво правят, защо го правят и кога го правят. Също така за пореден път доказа, че ГЕРБ са се самозабравили под тежестта на самовнушението за собственото си величие (това самозабравяне всъщност ме докара до лудост, но след малко ще стигна и до там).

В шеги и закачки животът обаче продължи въпреки Дянков и медийното пространство предоставяше все по-забавни и занимателни теми. Всяка една от която ме натоварваше все повече и повече. Пример за една такава медийна изява е интервюто на Мира Радева в БНР, в което тя абсолютно в прав текст си разказа как участвала в корупционна схема тип манипулиране на обществена поръчка.

Това, което преля чашата, беше интервюто на Менда Стояновапо Дарик. Явно беше потърсена заради недомислието с данък лихва (за т’ва се наложи да се лея толкова по темата малко по-горе, за да има последователност и логика на събитията в хаоса на мислите ми) и внесения законопроект за Бюджет 2013 (подчертавам ЗАКОНОПРОЕКТ и ще си седи ЗАКОНОПРОЕКТ докато не го приеме НАРОДНОТО СЪБРАНИЕ, а не Бойко или Дянков). Разказваше си тя за „чудесните идеи” с данъците. Чуваемо беше много „щастлива” да хвали Дянков, ама ей на’ партийна повеля. 

Та говори си тази женица, която до 2009 беше общински съветник на ГЕРБ в Столична община и журналистката я пита… Не, в същност ето го целия отрязък:


„А защо майките, които са втора година по майчинство, също ще живеят под прага на бедността с 240 лв.?
Аз не съм съгласна с това разсъждение. Майките получават една година сериозна сума върху на практика цялата си заплата, в размера, в който те са я получавали, когато са излезли по майчинство. Втората година е едно подпомагане на младото семейство при отглеждане на детето. Аз мисля, че на всички трябва да ни е ясно, че държавата не може да поеме отговорността за всички действия, които трябва да бъдат отговорността на всеки отделен човек. Създаването на деца, отглеждането на децата е отговорност преди всичко на техните родители, а държавата със своята социална политика, защото това е именно в сферата на социалната политика, тези помощи за втората година от майчинството, е помощ към тази отговорност на родителите.
Бихте ли дали един чисто човешки съвет на една майка, която иска да прати детето си през втората година от майчинство на ясла, но няма как да го запише, защото знаете, че в големите градове има сериозен проблем с това, и тя иска да се върне на работа?
Ами, да, не мога да дам този съвет. Значи, трябва да намери начин да запише детето си в ясла или да намери частна ясла. Аз мисля, че на една майка, която получава нормална заплата, висококвалифициран служител ако е тя, не би било проблем да плати такса в частна ясла, ако това се налага. И между другото искам да ви кажа, че, ако се направи една сериозна статистика, ще видите, че все по-малко млади жени използват втората година от майчинството си, и то не защото е само малко заплащането им, а защото губят реализация, губят израстване в кариерата и в крайна сметка губят едни доходи, които са много по-големи от тези, които държавата дава като помощ.
Дали това ваше обяснение може да го тълкуваме, че евентуално по-нататък, ако имате възможност като партия да управлявате, ще премахнете втората година от майчинството, във втория мандат?
Не, в никакъв случай не съм казала такова нещо и категорично не смятам, че това е извод от моите думи. Напротив, ще има втора година, но това е сума, с която държавата подпомага семействата за отглеждане на техните деца. Толкова, колкото е възможно да бъде отделена от бюджета.”


От къде да започна. Или да не почвам. Това безочие ме потресе. „Аз мисля, че на една майка, която получава нормална заплата, висококвалифициран служител ако е тя, не би било проблем да плати такса в частна ясла, ако това се налага”. 

А ако една майка, не може да се висококвалифицира, щото не може да си остави дето в детска градина, щото няма точки, щото е безработна, а е безработна щото не може да си остави детето в детска градина, щото няма точки? Трябвало да намери начин! Това били 240 лв. помощ да го прати в детска градина! Е коя е точно тази частна детска градина, която ще го вземе за 240 лв.? И какво направи точно г-жа Стоянова, като шеф на финансовата комисия в НС, с предложението парите за образование да следват детето независимо дали в държавна или частна образователна институция? 

И това „Създаването на деца, отглеждането на децата е отговорност преди всичко на техните родители, а държавата със своята социална политика, защото това е именно в сферата на социалната политика”. Айде бе! А  проектът за Закона за детето иска точно обратното да направи. Или бъркам.
Аз, лично, дете в държавата на ГЕРБ няма да родя. И ако те се позадържат по-дълго отколкото нормалното мислене допуска, аз просто ще си тръгна. И ще направя всичко възможно да помогна на приятелите си, които имаха смелостта на си родят и отглеждат децата тук, да ме последват в някоя по-нормална държава…

В социала се разпространява видео клип, който показва група мургави сънародници, които крещят Алах Ал Акбар. Скоро в България ще останат те и ГЕРБ, който от самозабрава няма да усети кога хората са се изнесли или измрели.
Защото ГЕРБ назначават единствено инвестициите в билети – самолетни, автобусни, каквито и да е, но най-вече еднопосочни.

понеделник, 24 септември 2012 г.

Метрото – userUNfrendly


Поради многобройните, коя от коя по-адекватна, промени в транспортната схема на София, моята особа предпочете да се откаже от картата за метро (Месечна - Цена: 35,00лв. (персонализирани); 42,00лв. (неперсонализирани)) и да мине на билет (За еднократно пътуване - Цена: 1,00лв.) (това защо моята особа не е минала на вариант електронен билет за 10 еднократни пътувания, заредени в ЕК – 8,00 лв. е въпрос на недосетливост от нейна страна). Може пък да си падам по билетчета.

Освен това игралният автомат, който седи на всяка метростанция в повечето случаи те остави да печелиш – пускаш монетки и печелиш билет, не винаги, но в повечето случаи. И ако работи. Какъвто не беше случаят тази сутрин и с двата игрални автомата. Обаче добрите чичковци и лелички от Метрополитен и Столична община (повечето почетни граждани на София) са помислили за простия пътник и са осигурили и лично, face to face, обслужване от госпожа на гише, която подобно на игралния автомат ти дава билетче ако й броиш пари. Е да, ама днес и това не беше случаят. 
АпаратА не работи (в червеното кръчгче)
 АвтоматЪт временно не работи (в голямото червено кръчгче, малкото червено кръгче показва мястото за пускане на монетки, което, когато автоматЪТ не работи понякога бива залепено с лепило и хартия)
Заедно с още неколцина недосетливи като мен граждани, седяхме пред гишето и слушахме как изпод нас се носеше влакче след влакче. Още по-забавното е, че до гишето, в което липсваше персонал, стоеше един младеж, които ни обясняваше, че не можем да минем, щото не можело да си купим билет, щото нямало от кого. Нямаше как да не се зачудя, що този младеж, които беше видимо ангажиран с правата кауза да не се позволи някой да мине гратис, защо не мине зад гишето и да не почне да дава билети на хората.


На финала се появи една госпожа, която с видима досада започна да разпродава насъщната й стока, но у мен, като ползвател на Неговото метро, остави неприятното усещане, че някой саботира това чудо на техническата мисъл – метрото.

сряда, 9 май 2012 г.

Спонтанно организирани коментари

картинката е от тук http://www.get-free-web-traffic.com/internet-forums.html
Макар и един вид блогър, никога не съм била „форумен” човек. Не броя коментарите във Facebook и Twitter, защото това са по-скоро дискусии, с хора, които реално познавам и имам представа за мислите и настроенията им (поне до някъде). Но никога не ме е избивало внезапното желание да споря с непознати хора по тема, по която не ми е много ясно какво точно мислят. Разбира се има медии, чиито форуми са своеобразен клуб (мисля, че форумът на mediapool е такъв пример) и хората малко или много се знаят.

Мисълта ми в момента (много ми се искаше да я напиша мисълтЪТ ми, ама хайде) е за тези „спонтанно” организирани коментари, които внезапно (абсолютно спонтанно, разбира се) се появяват под дадена новина, която сама по себе си е толкова интересна за общността, колкото и чифт стари джапанки. И дори текстът в самата новина да е чисто фактологичен и прост, например „Земята е кръгла, утре слънцето ще изгрее от изток”, само ако посочи, че дадена фирма, личност или институция е направила това умозрително заключение, за по-малко от минута отдолу вече има поне 50 коментара, които а) възхваляват въпросното лице, фирма или институции или б) (по-често срещаният вариант) обругават въпросното лице, фирма или институция. Без, разбира се, никъде да се казва, че на фактът за кръглостта на земята, а и на други небесни тела е пределно известна на всички.

Личният пример, който мога да посоча е, че винаги съм била против това „спонтанно” организиране на коментари.

четвъртък, 3 май 2012 г.

Децентрализация на сивите клетки

гъски в полет
(В този ред на мисли, мисля, че е крайно време да видя „Миграция на паламуда”)
Децентрализация се извършва тогава, когато има прехвърляне на правомощия и ресурси от национално ниво в държавата към някое от поднационалните, регионални или автономни съгласно закона обществени звена местно ниво. По тази причина на тези звена е необходимо да се осигури законно съществуване, да имат своя собственост, бюджет, персонал и административни норми на функциониране. Властите в такива звена трябва да бъдат демократично избирани, чрез преки или непреки избори. Тези звена трябва да имат право да вземат автономни решения относно своите ресурси, съгласно общата рамка на приоритетите на управлението и националната политика, но без попечителство и окончателно решение отгоре по тези въпроси /независимо от необходимите механизми на контрол върху законността на действията на властите и на механизмите за финансова проверка на използването на обществените ресурси/.
Делокализация съществува тогава, когато има процес, при който една институция се премества от едно място на друго място от националната територия, без каквито и да е промени в процеса на вземане на решения и в управлението на бюджета на тази институция. Например: когато една институция, занимаваща се с морски транспорт бъде физически преместена от столицата на страната в пристанище или в крайморски град в страната, заедно с нейния ръководител, персонал, бюджет и т. н.

От няколко дни в медийното и обществено пространство прехвърчат, като едни истински пролетни калинки, странните идеи и мисли на премиера и неговия виц, оп, грешка, неговото вице, за това как ще извършват децентрализация. И то каква децентрализация?! Значи, общо взето, ще вземем едни 20 – 30 звена, подзвена, агенциики и други и ще посипем с тях държавата, за да „съживи големите градове”. Другата огромна полза, която ще има от тази миграция, е че София най-накрая щяла да се отпуши.

„Хем нови работни места за тези региони, хем по-малко задръствания в София, хем и децентрализация", видя положителния ефект министър-председателят. – Тоест, хем София от региона с най-ниска безработица ще се изравни с останалите региони на страната,

четвъртък, 26 април 2012 г.

Добре подготвени идиоти

 Toва е старо, но е актуално, за това го слагам и тук.

Не бих искал да съм един от хората, допринесли за нарастващата неизбродимост на гората от съкращения, в която ни минава животът, но - тъй като почти всичко може да се прихване неволно (с изключение на красотата, както гласи народната мъдрост) – онзи ден и аз измислих нова тройка инициали: Д.П.И. С един приятел разговаряхме за обезсърчителните резултати от едно международно изследване на средната студентска подготвеност. Моят събеседник се възмущаваше от липсата на познания в областта на науките, историята, географията и литературата. А аз, макар по принцип да споделям опасенията му, в случая не се притеснявах толкова от школската неподготвеност на днешните младежи.
Това, което истински ме плаши, е, че напоследък се срещат все повече умерено компетентни от професионална гледна точка личности, които обаче са съвършено некомпетентни от социална. Онези, които бихме могли да определим като “добре подготвени идиоти”. Или, за краткост, “Д.П.И.”, нищо, че само по себе си звучи малко идиотски. Ползвам термина “идиот” в най-близкия до гръцката му етимология смисъл на “лишен от граждански интерес човек, неспособен да прилага гражданските си атрибути”.
В една от последните си книги уважаемият Джон Кенет Галбрайт уверява, бидейки твърде запознат с въпроса, че “всички настоящи демокрации живеят в постоянен ужас от влиянието на невежите”. Убеден съм, че под “невежи” той не разбира хората, които не се сещат за местоположението на Тегусигалпа или не знаят кой е таткото на вестготския крал Киндсвинд, защото в този смисъл всички сме по-скоро невежи (ето за такъв сорт липси в културата има енциклопедии и прочие бази от данни).

четвъртък, 8 март 2012 г.

Личното пространство

Последващото словоизлияние е обмисляно дълго време и върху него е разсъждавано не веднъж, и по никакъв начин не трябва да се свързва с днешната дата, която някои възприемат за празник.
Темата на разсъжденията ми, най-вероятно, е провокирана от ужасната възраст, в която се намирам и, в която, цитирам ми е „крайно време за дете” и на „тези години ние имахме по две”. Другата провокация е, че аз имам ужасното (най-вероятно и егоистично) чувство за лично пространство. То е мое, неприкосновено и приемам за агресивна намеса всеки опит да ми се дава посока на движение.
Убедена съм, вярвам, че всички хора, които подканят мен и себеподобните ми връстници, към размножаване го правят с най-добри чувства. Също така съм убедена, че детето (или двете, или трите, или там колкото са) е най-голямата радост в живота на човек.

вторник, 21 февруари 2012 г.

Друго няма…

Слушам текущия министър-председател, слушам и текущите му заместници, слушам текущия кмет на София и единственото, което разбирам е, че за една нощ съм сънувала сън, който ми се е сторил, че продължава 3 години. А то все още сме си 2009.

Друго, разумно обяснение, няма. Освен, че управляващите от ГЕРБ са спали 3 години, но им се е сторило като ден.

След невероятния цинизъм на заместник-главния прокурор при ВКП Валери Първанов по БНТ сутринта, Цветан Цветанов каза, че законите трябвало, подчертавам, трябвало да се променят в парламента. Е няма как да не се запитам „Кой, аджеба, си има мнозинство в парламента, защото аз със сигурност не съм?”.

За язовирите – по същия начин: и отговорните министри са твои, и всичко областни управители са твои, и, според голямото хвалене, имаш много кметове. Е, трябваше да стане трагедия, за да се сетим, че през зимата евентуално вали сняг и той, може би, се топи. И този сняг нито е на Костов, нито е на някое от предишните управления. Той, ей така независимо, си вали. През зимата. (Данчето да чете).

За всичко се реагира след като вече налице е фатален край за някого.

За София даже не искам да говоря. Управляващите вчера са пристигнали и за пръв път виждат администрацията, процедурите, състоянието и т.н. Не е като 7 години да имат кмет и 5 години мнозинство.

„…Засега съветниците коментират официално само, че търсят правни възможности, за да може да отворят отново за столичани най-големия градски плаж, но не издават повече подробности..”
Фандъкова прави заключения за тежкото състояние, оставено от предишния мандат.. и аз колкото и да се пъна, освен тя и началникът й, нищо не ми просветва в главата.

И още, и още, а всъщност друго няма….

петък, 3 февруари 2012 г.

Старо, но актуално...

Това тук е писано малко след местните избори 2007 година. Днес ми звучи много познато.. A и ми е интересно какво мисли настоящият премиер относно режима за предвижване на управляващите, защото като гледам града, кметът на София със сигурност не ходи пеша.

21.11.2007 17:38 - ГОЦКО И БОЦКО
снимката е от mediapool

Е това го бях пропуснала. Как пак чрез медиите се разменят реплики на най-високо равнище. След като миналата седмица никакъв го нямаше, баткото се появи рязко в медийното пространство. И то не само с новия сос, който си забърка, и не заради Азис и неговите приятели,  ами и с критиките, които отправи към, иначе издигнатия в култ, Гоце.
Единственият човек в партия Греб, който може да говори за президента, проговори (повод за това стана предвидената законова разпоредба той да назначава ръководителя на новата Държавна агенция “Национална сигурност” (ДАНС) към Министерски съвет):

понеделник, 30 януари 2012 г.

София – най-добър град за … какво?

Снимка: indiamike.com
Десетки бездомни кучета, лаещи радостно… празнуват победата на Фандъкова” Ю.П.

Напоследък Данчето Фандъкова, както е известна в ГЕРБ, откровено почва да ме дразни. Днес, видите ли, след като някакви заблудени душици цъкали като щури и изкарали София на първо място, обявиха въпросното място за най-доброто за живеене в България. Ако това действително е така, не мога да си представя в какъв кошмар живеят останалите българи. Та по този повод, след като взела статуетката от съпруга на горецитираната личност, Данчето Фандъкова казва, че безспорен критерий това, че най-много от хората искат и идват да живеят в София, защото има работа и защото се живее добре в столицата…

Така.. много ми е интересно какво общо има госпожата с този факт. Защото общината, особено Столична, няма особена роля във формирането на работни места, стимулиране на бизнеса и т.н. Та тези слова на госпожата ми напомниха едно изследване за Местните условия за правене на бизнес 2011, правено от Института за пазарна икономика. В това изследване София определено не е посочена за най-добро място за живеене, камо да има добри условия за правене на бизнес. Ето данните:

От 28 възможни позиции (1 най-добро, 28 най-зле) София град е  със следното класиране (12 в общото класиране):

Местни данъци – 27 (отговорност на общината)
Местни такси – 20 (отговорност на общината)
Електронно управление – 18 (отговорност на общината)
Разрешително за строеж – 20 (отговорност на общината)
Регистър на собствеността  – 23 (отговорност на общината)
Възприятие на корупцията – 26 (отговорност на общината)
Заетост – 1 (общината няма нищо общо)
Работна заплата  – 1 (общината няма нищо общо)
Образование на заетите  – 1 (общината няма нищо общо)
Чужди инвестиции – 1 (общината няма нищо или много малко общо)

Не че искам да кажа нещо де..

Важното е, че пак си избрахме госпожата. За да може, както казва една дама десетки бездомни кучета да лаят щастливо. Дори се чудя как Общината още не е измислила финансиране на репродуктивна програма за бездомните кучета.

А и друго казала госпожата „Ние сме свикнали в града всичко да е като през лятото. Това не е възможно. Дадохме всичко от себе си София да стане проходима при зимни условия”. Ми значи много малко имате.. Иначе дупките, раздробените или липсващи плочки, боклука и уличните кучета не са сезонни, а целогодишни, та към тях нямам претенции, само дето зимата е малко хлъзгаво и ако те подгонят кучета се получава малко неудобно.

Изобщо се чудя госпожата ходила ли е пеш в последните години из най-добрия град за живеене в България?

вторник, 24 януари 2012 г.

Изненада! Снегът вали през зимата

Онзи ден, един вид събота, разбрах две неща. Първото е, че денят бил работен, поради необходимостта от отработване на почивният 2-ри януари. Другото, което научих е, че инспекторатът към Столична община започва моментални проверки и налагане на глоби на граждани и фирми за непочистени тротоари, поради необходимостта от проходимост на тротоарите след и по време на обилния снеговалеж. 

До тук всичко е чудесно. Обаче след известен размисъл върху двете новонаучени неща и анализ на допирните точки между тях си зададох следния въпрос: Кое по напред трябва да направи гражданството – да отиде на работа или да си изчисти снега? Или да излезе от работа, за да си почисти снега? 

Както и да е тези терзания бързо ми отминаха, тъй като си намерих по-занимателни дейности и инициативи. Малко по-късно от БНТ-то разбрах следното: „Почистването на софийските улици от обилния снеговалеж е започнало тази нощ (21 януари) в три часа. В следобедните часове Столичният инспекторат е наложил 290 глоби на управители на фирми и търговски обекти, както и на управители на етажна собственост за непочистени тротоари. Софийските инспектори, извън глобите, са направили и 113 предписания и отново призоваха гражданите да почистят тротоарите пред своята собственост”.

Гледай ти, викам си аз (Аз много си викам напоследък), Инспекторатът взел, че заработил. Бравос! ‘начи Данчето Фанъкова има воля да ги накара да работят.