събота, 11 юни 2011 г.

Утре ще гласувам за себе си

Утре е 12 юни, неделя. С известна доза тъга и доста по-голяма доза безпокойство установявам, че много малко хора знаят, че има избори. Тъй като са избори за избиране на кандидат за кмет на София и за кандидат за президент на Синята коалиция, на пръв поглед изглеждат странни. Имаме кандидати за кандидати за нещо си. Обаче не е така. След тези избори ще стане ясно има ли бъдеще дясното и какво точно ще е това бъдеще. Важни са, защото все още има партии, които са готови да се допитат до всички български граждани, кой да ги представлява на избори. Важни са, защото само така може да се върне доверието в политиката.

Аз утре ще гласувам за себе си. За себе си, защото искам да има за кого да гласувам есента, защото имам крещяща нужда от доказателство, че в България все още е възможно нещата да се случват по честен и прозрачен начин.

Аз ще гласувам утре за Прошко Прошков и Светослав Малинов, защото те въплъщават това, което според мен ще възроди дясното. Защото са нови и млади политици, и въпреки това имат нужния опит, за позициите, за които се борят – за кмет на София, за президент на България.

За мен спасението на София от пълен упадък и възродяването му в истинска европейска столица се казва Прошко Прошков. Познавам го, моите приятели го познават, знам, че това е човекът, който няма да предаде даденото му доверие.

За мен Прошко има силата, волята и желанието да промени управленския модел, наложен в последните години, от които полза имат само тези, които го прилагат.

Този човек четири години не спря да се защитава интересите на гражданите, които са му гласували доверие, а в последните седмици беше по улиците и говори с всеки, който искаше да му сподели идея, проблем или просто някоя и друга дума. Подвиг, на който аз си признавам, не съм способна.

Аз утре ще гласувам за себе си, като дам гласа си за Прошко и Светослав Малинов, за да има смисъл да остана тук, а не да търся начин как аз и моите приятели да емигрираме.

Няма коментари:

Публикуване на коментар