Думите са важни

снимка: Васил Гарнизов

Самото продължаване на обсъждането на думите на д-р Петър Москов, министър на здравеопазването, за циганите, линейките и битите лекари, показва, че проблем има. И той не е един. 

Но... 

...за и против Москов - не е проблемът. Въпреки че хората се разделиха на прав ли е Москов или, аджеба, не е прав.

А темата с разрешаването на проблема, че в България е нормално този или онзи да бъде бит, отиде някъде… другаде. 

Това, че впоследствие Москов се поправи (или допълни, или както искайте там го кажете) и каза, че не говори само за циганите, а за опасните райони, в които има опасност за медицинските екипи, също оттече в девета глуха. 

Това, че проблемът не е САМО на Министерство на здравеопазването, даже не преживя като идея повече от 15 минути. 

Проблемът е криминален. Проблемът е на цялото общество. И проблемът се решава не с дамгосване, а с възпитание.. на всички ни. Защото дори и неправилното пресичане на пешеходна пътека е стъпка към пребиването на лекар. Ако не схващате връзката, мога да я обясня по следния начин:

Правилата са, за да се спазват. Няма по-малки правила или по-важни правила. Има правила. И те са за всички. Съзнателното им нарушаване трябва да се наказва. Несъзнателното им нарушаване трябва да се поправя. И ако някой не вижда проблем в побоя над живо същество, то тогава трябва много сериозна работа с този индивид, докато достигне базовото ниво на човешкото. 

Другият проблем с конкретното изказване на министър Москов е, че то беше непремерено. И след това, поне на мен така ми се струва, никой не се опита да контролира ефекта. Тоест кризисният PR го нЕма. А от него има отчайваща нужда. Защото темата се завихря, оформя и приема формата на лавина, която ако се свлече ще помете всички, независимо от етноса. 

Защото вместо да се направлява обществената дискусия в решаване на ОБЩИТЕ ни проблеми. Тя се измести в нещо като „С какво е по-удобно да бием другите”.

Думите са важни. Всяка една от тях. Като правилата. Защо немците са „толкова напред”. Защото са дисциплинирани. А дисциплината е спазване на правила. Лесничко е. 

С думите трябва да се борави внимателно. Особено, когато представляваш институция. И още по-особено е, когато си орган на изпълнителната власт (каквато е министърът).

Вярвам, че изводите са извадени правилно и че подобни „изпускания” няма да се повтарят. Също така разчитам, че вместо да се обяснява 24/7 какво е искал да каже министърът, министърът ще се заеме с реформата в здравеопазването, а като част от Правителството, заедно с Парламента, ще се заеме и с решаването на общите проблеми.

Вече се организират протести срещу „циганската” престъпност. Тоест ако аз, бяла и грамотна българка, отида и фрасна някого в зъбите и му взема всичките пари, той няма да има нищо против. Само да не съм циганка. Против „българската” престъпност нямаме нищо против или? 

И да, ако не се реагира на подобни изказвания, утре "Жените трябва да се бият" (без оглед на етноса) ще ни се струват нормални.