понеделник, 8 декември 2014 г.

Фили и Контрафили



снимка: vesti.bg
В България да си намерим тема, по която да се разделим рязко и трайно, не ни е трудно изобщо. Правим го с лекота, с каквато не можем да свършим нищо друго, да не говорим за нещо полезно. Умни и красиви срещи тъпи и грозни, протестиращи срещу контрапротестиращи, фили и фоби на кило, нацията ни може да бъде описана като „Фили и Контрафили” (или Фоби и Контрафоби, въпрос на предпочитание). 

Виждам, че в последните дни тема на разделението е изказването на д-р Москов (министър) относно това, че няма да праща линейки в циганските махали, докато на екипите на линейките не бъде гарантирана сигурност или най-общо казано безопасни условия на труд.

Признавам, че тонът на д-р Москов е малко повече от краен. Признавам, че подборът на думите ми е далеч от желателния и подходящия. Признавам, че соченето на един етнос, като причина за всички беди на клета майка Балгария е вредно и много опасно. 

Но също така признавам, че проблем има. Че Спешната помощ в България е на светлини години от там, където трябва да е. Признавам, че не виждам как някой млад лекар (а и дори нетолкова млад) би се мотивирал да работи в Спешна помощ в тези условия. Признавам, че проблем има.

И този проблем няма да се реши като се хока Москов защо не си мери езика. Да, знам, един министър не може да говори по подобен начин. Но познавайки доктора съм убедена, че той си е извлякъл поука от грешно употребените думи. Проблемите няма да се решат като се надпреварваме кой е по-най-толерантен и кой е по-най-морален и високохуманен. 

Да, основната цел на здравеопазването е да опази здравето на пациентите, независимо от кой етнос, раса, вероизповедание или, дори, планета са. Но министърът има и още една цел – да опази тези, които опазват здравето на пациентите.

Проблемът има едно просто решение. И в простотата си, то е изключително сложно за постигане в момента. Защото изисква обща работа в обща посока – сигурна среда, в която българските граждани да живеят достойно. Примерно. Вътрешното министерство трябва да работи тясно със здравното, социалното и това на образованието. Защото проблемът е комплексен. Той няма да се реши като го разчепкваме сектор по сектор. А само с паралелна работа по всеки един компонент. И то в пълен синхрон и координация. 

Защото да, много е лесно да се критикува. Да си вечната морална опозиция и високохуманна и неопетнена персона. Но активната гражданска позиция не означава, активно гражданско мрънкане. Или поне не би трябвало да означава...

Да, добре е да се сочат проблемите, да се критикуват грешките и вредните изказвания. Само че… това вече не стига… Вече не… Тези, които знаят и могат, или поне живеят с това самочувствие, трябва да предложат своите виждания за решения на проблемите – на този и/ли на други. Но не под формата на статус във Фейсбук. Има си институционализиран ред за това. 

Защото, да, тъжно е ако умре дете в ромска махала. Но за мен е жалко изобщо да умира дете.

Защото, да, безобразие е да бъде бит лекар. Но за мен е безобразно изобщо някой да бъде бит. Особено, когато изпълнява публична служба.

За това, дали може, ако е удобно, да спрем да се цепим на българи, други българи и по-българи. А да видим как да си решим проблемите. И то по-живичко. 


По темата може да видите мнението на Събина, Роси, Божо и Огнян Минчев… или поне аз тях съм видяла
 




Няма коментари:

Публикуване на коментар