Вие се еб@вате 2*

Току що по Нова чух, че въпреки хумористичното звучене на новината,успелият млад човек, а.k.a. Делян Пеевски, a.k.a. таман да стане шеф на ДАНС и неуспя, a.k.a. най-близкият до Доган човек, и още много ака (звученето е случайно, но добре се получи), вЕрно щял да е кандидат за евродепутат. Това, кандидат, го слагаме за удобство и приличие, защото към сегашният момент, второ място в листата на ДПС за каквото и да било (освен за местните избори в София засега) си е сигурен пост. 

‘начи няма да коментирам личността и особеностите на характера и успеха му. Това го коментираме вече 308 дни или там някъде. Коментар къща не храни. Няма да коментирам дори и „проевропейското“ му излъчване и поведение. Особено ако се обърка да застане на парламентарната трибуна. Обаче…

Обаче, Местан, ти екзактно се еб@ваш… Идеята, че човек, който не е стъпвал от 300 дни в родния парламент, ще защитава интересите на избирателите си в Европейския не е абсурдна. Тя е извратена. Така се еб@ваш с обществото. Тоест не ти, а твоите началници, но щом си приел да си им глас и лице, то ти ще носиш и всички позитиви от това да си аватар… 

Местан, еб@ваш се със своите избиратели. Защото гласуването за Пеев, аз лично, го приемам или за акт на страха, или за акт на глупостта. В единия случай ги еб@ваш публично като ги унижаваш, във втория ги унижаваш публично като ги еб@ваш.

Местан, еб@ваш се освен с нашите, но и с европейските институции. Имаш един успял млад мъж, с който не можеш да се справиш, и за това го трансферираш към ЕП. Тук освен с нас, освен с избирателите си, освен с партньорите ни, се еб@ваш и със себе си. Защото показваш, че си жалък… екзактно може би е мухльо, но не съм много сигурна, за това няма да го пиша.

А докога? Или следващия път ще го пласираш за генерален секретар на НАТО? Единственият шанс да се спасим от позор е Пеев да се оттегли, ама …надали.. другото е да вкарате само един евродепутат, но е по-вероятно Пеев да се оттегли…

Срамът е за нас, Местан. Но унижението е твое 

*По принцип много внимавам какъв език използвам в блога. Не, защото се прехласвам по битността си на млада дама, а защото за мен думите са важни и публичното говорене трябва да има някакви норми. Но, първо аз, доколкото знам не съм публична фигура и не представлявам някоя институция. И, второ, вече почнах да прегарям, а цинизмът на ситуацията вече в пъти надхвърля моя собствен.  

Вие се еб@вате 1 е тук: http://divini-divini.blogspot.com/2013/11/blog-post_21.html

За Европейския парламент или истината, или нищо

 (мисля да започна да серия публикации за #ep2014)

С наближаващите Европейски избори в публичното пространство се все по-често разни хора ще се упражняват на темата Европа, ЕС и България в ЕС. С голям професионален интерес следя повечето изяви на претендентите за 17-те места, които България има в ЕП от 751 членове на Европейския парламент. 

Да поясня, специфично за изборите за ЕП е, че българските партии и/ли инициативни комитети могат да издигат и гражданин на друга страна член на ЕС. Това пак минава в българската квота, ако въпросният кандидат успее да се пребори за доверието на критичен брой гласоподаватели. Но тъй като групите в ЕП се съставят по политически, а не по национален принцип, това не е определящо. 

И тук идва една от любимите ми теми в предизборното говорене – как госпожа или господин Х ще се борят за националния интерес на България в ЕП или как ще се стремят да се обединят всички български евродепутати в една група, пак с оглед въпросния интерес. Грандиозна глупост, извинете моя френски, най-малкото заради същността на институцията Европейски парламент. Да, можете да защитавате българския интерес, като отстоявате разумни каузи и идеи в политическите си семейства, пленарната зала или комисиите – нормална конкурентна среда в Европа, защита на енергийните доставки, опазване на околна среда, адекватни политики за заетостта и борбата с безработицата. Можете да защитавате и националния интерес като работите за това в България да стане ясно какво точно е ЕС, какви са неговите ценности и какви са правата и задълженията ни като европейски граждани. Но е колосална глупост да се говори за обединение на национален принцип. По тази логика и в НС трябва да се обединят за българския национален интерес и да разпуснат парламентарните групи. Само че българския национален интерес на Сидеров не съвпада с българския национален интерес на Борисов, примерно. А съвсем отделен въпрос е, че според мен, точно този парламент няма нищо общо с българския национален интерес, но това е трета тема. 

Националния интерес го защитават министрите ни на Съвет на Европейския съюз. Тоест за защита на националния интерес е много важно за кого гласуваме на националните ни избори. Пак отделна тема е, че според мен, правителството О. не е в състояние да защити каквото и да било. 

През 2007 и 2009 година сред топ темите в предизборните кампании беше и как лицето Х, като стане евродепутат, щяло да рестартира 1 до 4 блок на АЕЦ „Козлодуй”. „Е как бе, момче, как?” съм питала неведнъж телевизора. Затварянето на блоковете на АЕЦ „Козлодуй” е предмет на Договора за присъединяване и единственият начин той да бъде преразгледан е минаването му през 28 парламента, включително и нашият, ратификация, а в някои страни има и референдуми, та чисто хипотетично дори и по някаква идиотска причина тази тема се върне в дневния ред на Европа, то докато приключи, самите блокове ще са технически негодни.  

Популизмът, на национално и европейско равнище, е опасен и вреден, включително и за онези, които моментно се ползват. Защото в един момент дори и най-мудните избиратели ще си поискат обещаното. В повечето случаи това няма как да се случи. 

Ако бях един партиен лидер или поне един водач на листа за тези избори, които между другото в България ще се проведат на 25 май, щях да поставя като цели: 

1) активното си участие или участието на хората от моята листа в комисиите за външни работи – където да работят за укрепването и развитието на Балканите (в което България някак естествено може да поеме водещото място); комисията за промишленост, изследвания и енергетика -  в която да се работи за енергийната независимост на ЕС, която пък е от особено значение за България; Комисиите по регионално развитие и за развитието на земеделските райони – мисля, че причините за това са очевадни, развитието на регионите и земеделските райони са жизнено важни за цяла Европа и особено за най-бедните й региони, които за нещастие се намират у нас. 

2) щях активно да комуникирам, или да накарам моите хора да го правят, с представители на различни институции, да им посочвам проблеми в България, които имат, обаче, и в други страни-членки. И щяхме да търсим решения. Вътрешнодържавните ни проблеми трябва да си ги решим сами. Иначе суверенитетът ни е само една поза. 

3)  aктивно щяхме да работим с европейските комисари от ключовите ресори – енергетика, регионално развитие, развитие на земеделските райони, транспорт, търговия, образование. И те няма да са българи. Няма национални еврокомисари, има ресорни. А България е част от ЕС. Наш е въпросът какво и как ще оползотворим от този факт. 

 

Повече информация по темата може да намерите: 

http://www.europarl.europa.eu

http://europe.bg

http://parliament.europe.bg

http://www.elections2014.eu

http://europa.eu

 

Отворен статус до ЕС и САЩ

(от Facebook-a ми) 


Отворен статус до ЕС и САЩ, тоест до отговорните и представителни лица де. Това не е обвинение или жалване, а просто едно разсъждение. Но ако бяхте обърнали по-сериозно внимание на това, което се случва в България, особено в последните 300 дни, случващото се в Укракна нямаше да ви изненада толкова. 

Защото, така си мисля, тук беше площадката за упражнение на пропагандата по путински: опорните точки, разделението на нацията, шумът в информационните потоци... Нашите първи държавни и партийни ръководители нямат капацитета да измислят и реализират това сами, но имат едно предимство - обучавани са в СССР. А, и знаят руски. Това, че тук не се случва това, което се случва в Украйна, е само заради ЕС и НАТО. Просто казвам...

Какво искат жените

Това е старо и е публикувано тук http://chronicle.bg. Но тъй като от сутринта се почна темата за жените, празниците и други щуротии. А Miss Vendella уби всичко детско в мен, като разби илюзиите ми за разни неща, та се сетих за един от малкото си кифленски текстове.. А аз си го харесвам де :) 

Какво искат жените..

Сигурно има и по-банални въпроси от този, но към конкретния момент не мога да се сетя. След като е зададен въпросът „Какво искат жените?” е редно да се направят редица уточнения: от кого, за кого, за какво, кога. Защото иначе е безсмислено. Примерът е лесен. Тъй като съм представител на въпросната група, тоест жена, ако сега някой ме попита какво искам ще получи следното като отговор и то точно в тази конфигурация:
- Да свърша този текст, проектът ми да е готов, топла супа, студена чаша вино и книга на терасата.
Мисля, че с това не се изчерпва, даже дори не се доближава, до философското съдържание на „Какво искат жените”. Сега ще се опитам да ви представя моята теория, без да претендирам, че е меродавна. Все пак говоря от свое име (като жена) и от наблюденията, които съм правила върху себе си и други, сходни по мисловно съдържание на мен, индивиди от женски пол.

Какво искат жените ли?

Много е просто, жените искат внимание. Нищо друго. Само че, като всичко останало при жените, и това „много просто” нещо е многопластово, с условности, изисквания и уточнения. От различните хора, с които общуваме искаме различно по вид и количество внимание. От колегата – вниманието да изслушва мислите ни, дори и да ги оспорва; от случайния минувач на улицата – вниманието да плъзне, уж небрежно, поглед по, уж небрежно, разкопчаното горно копче на ризата ни; от мъжа (партньора – все пак не трябва да сме тесногръди) – най-просто казано, вниманието, да му пука за нас и, желателно е, да ни иска само за себе си (ако може и да се дуе като пуяк, че ни има, още по-добре, но не трябва да се прекалява).

Съзнателно или не, всяко наше действие е породено от желанието за внимание. Дори и в социалните мрежи, но това по-скоро е ексхибиционизмът на времето, отколкото специфично женска черта.

Пример: жена, която се гласи необичайно много за ежедневието си, без конкретна причина – вечеря, концерт, театър, обикновено го прави, „за да си оправи настроението”. Тоест „за себе си”. Включително и аз. Колкото и да ми е неприятно да призная, но чистата и проста истина е, че съм се „наточила”, за да: 1. предизвикам злоба у другите жени (червени обувки винаги помагат много); 2. предизвикам вниманието на случайните минувачи (червени обувки винаги помагат много); 3. предизвикам вниманието на един конкретен мъж (червени обувки са задължителни); или най-често, и трите заедно.

Не трябва да се забравя, че вниманието трябва да е в добре премерени дози, защото много хубаво, не е на хубаво.. дори и в секса

Прекалено малкото внимание води до усещането, че нещо не сме направили като хората, че сме грозни, тъпи и, не дай, Боже, скучни.

Прекалено многото внимание става досадно, банално, граничи с ревност, а ревността е страх, тоест – само трови.

Та общо взето това са моите мисли по темата. Ние искаме внимание. Точка.

П.С. Мили дами, ако понякога си казваме в прав текст какво искаме и какво ни е точно в главите, колкото и да е налудно, ще правим и своя, и живота на партньора ни по-лесен.

Още един играч на терена

В събота, 1 март, приятел ме покани на представянето на ново политическо движение - Движение за Европейско Обединение и Солидарност - ДЕОС.

Повече за него може да прочете тук, както и мненията на  Денислав, Веселин(Фружин), Галя, Събина, Комитата, Росица и от учредителите Жюстин, Михаил, Дарин, Миряна и Емил

Радва ме ентусиазмът им. Радва ме това, че въпреки 260 дни протести не са загубили енергията си и, най-важното, вярата си, че в България все още има смисъл.

Нямат и претенция да представляват протеста, нямат претенцията и да представляват дясното (Слава Богу), центъра или лявото. Искат да представляват себе си и тези, които им гласуват доверие. Искат да помогнат България да влезе в коловозите на нормалното развитие – без интересите на олигарсите да определят дневния ред на обществото, гражданите да не са заложници на администрацията, на която реално са работодател, както и образование, което да позволи България да бъде конкурентна. Поне аз така ги разбрах. 

А вие къде бяхте, когато

Къде бяхте, когато ГЕРБ....?

Къде бяхте, когато Станишев…?

А защо сега се предлага този референдум, когато тези проблеми са по-стари от ланския сняг? Къде беше президентът, когато тези проблеми бяха….?

А къде бяха студентите цяло лято? Защо сега излязоха…?

Текущите промени в изборния кодекс са скандални. А къде бяхте, когато се кодексът Фидосова се прие? Той да не би да е по-малко скандален?

А къде бяхте, когато архивното дясно предложи…? Ако не сте били архивни преди 15 години не сте десни…

А къде бяхте? А помните ли? А защо сега, когато и преди имаше същите теми?

СТИГА!

Къде бяхте …Няма никакво значение. Значение има къде сте сега. Какво правите и защо го правите. 

Опорните точки, че нещо, което е актуално сега, видите ли преди година или десет е било еди как си. Подмяна на темата „какво”, с „кой” и „кога”. Размислите върху минали събития са по-лесни. Данните са събираеми. Събитията са приключили. Само че ние живеем сега. Сега е по-трудно. Сега е сложно. Сега изисква смелост. Животът в миналото, носталгичното вторачване и вкопаване в него показва страх и/ли идейна импотентност. Причинно следствената връзка минало-настояще-бъдеще е ясна, миналото трябва да се познава, но не и да се остава там. 

Къде сте, е темата на деня. Къде бяхте.. не е важно

Реалност – ден 228

 „Протестът продължава 228 дни. Според мен неговата цел не е, повтарям, НЕ Е да популяризира едно или друго лице. Целта е #ОСТАВКА на правителството О. и 42 НС. Точка. Искането на тази оставка е заради: 1. Порочното управление от типа "Пеевски 2.0."; 2: Назначенията в администрацията и съдебната власт от типа "Доган, версия 1.0"; 3. Проектите, които загорбват държавата и нейните данъкоплатци от типа АЕЦ Белене; 4.Унищожаването на българската природа от типа Странджа; 5. Цензурата и подмяната на словото; 6.опасността България да излезе от ЕС и да се включи в СССР; 7 и др. Точка.” – Добрата фея (тоест аз във ФБ).

Ще предизвикам голяма изненада у всички като кажа, че много често разсъждавам върху протестите. В последните 4 дни особено. Тази, да я наречем, нова окупация провокира доста спорове, включително и сред хора, с които, по принцип, на темата протест сме 99 % съгласни. За, против и откровено безразлични..