Явно стресът си взема своето

Да седиш насред любимото си място в София, в прекрасен слънчев ден, а около теб е спокойно и любими хора ти обръщат точната доза внимание, а ти да ревеш като малко дете.. даже се давя… чак на мен ми стана мъчно за мен…

Явно стресът си взема своето… а и от време на време не е лошо да се сещам, че съм момиченце…

Разревах се от един текст… може да го прочетете ТУК… 

Обаче след като така и така си рева… дай да се нарева за всичко.. да поплача за загубените приятели, за загубеното време, за загубената държава, за загубените избори…

Май за това последното не си струва. Защото, ако не друго, тази кампания ми даде много – нови, разкошно луди, хора, много опит и нови знания, които мисля да капитализирам в скоро време. 

Всъщност, сега се сещам, че бях обещала, преди месец, може би, че ще напиша нещо за жените в политиката. Сега не ми се занимава с това. Тоест сега няма да го напиша обективно.. тоест и след това няма да го напиша обективно, защото е мое мнение, а мнението винаги е субективно. Но няма да го напиша спокойно.. но сега като се сетих, че съм момиченце, се сетих много неща… Едно само ще кажа, за да оцелееш в политиката, особено българската, особено сега, а и не само да оцелееш, а да бъдеш истински политик, чиято мисия е да работи за общността, трябва да имаш топки*, независимо дали си мъж или жена. Трябва да имаш истински здрави топки …

Сега вече се хиля… чета този хаос от мисли и се чудя дали някой ще разбере нещо.. всъщност знам коЙ ще разберат :-)… чудя се дали кои други

*здрави топки за мен означава да си смел, твърдо да устояваш идеите си и дори, когато ти се вижда безнадеждно да продължаваш, а сигурно означава и да си малко луд…

Скандално е.. по-точно е позорно

Здравейте, шушляци

Криво разбраното е-общество

От няколко месеца ми прави впечатление, че националните медии много се впечатляват на „гражданската“ активност в „социалните мрежи“ (да се чете Facebook и евентуално Twitter). „За по-малко от час се събраха над 200 човека в подкрепа на …“ или „на третия ден от инициативата има над 2700 души, които са заявили участие на събитието…“ и т.н, и т.н. Цифри сами по себе си смешни, но все пак отразяващи някаква гражданска позиция. Подобен тип новини бяха особено актуални по време на протестите, а и тогава показателно беше произволното боравене с цифрите. 

Но дойде предизборната кампания и единственото отразяване на „социалните мрежи“ е или платено от партиите или отразява завишената „популярност“ на тази или онази партия в социалните мрежи, отново платена от съответната политическа сила.

Това, което забравят и партии, и медии (не всички, но в голямата си част) е, че в „социалните мрежи“ има живи хора – всеки с различна степен на интелигентност и лудост, но живи, истински хора. И всъщност те са тези, които формират силата на комуникационния канал „социална мрежа“. Само че.. никой не ги отразява. Нито във Facebook, нито в Twitter (отново с малки изключения) питанията и коментарите на хората остават просто, за да маркират статистиката. Изключение правят коментарите, продукт на т.нар „онлайн репутация“, където платени коментатори ти разказват колко е хубав света.

Тази картинка, сама по себе си, не може да ме впечатли особено, познавайки и партийните и медийните среди. Само, че днес се вбесих. Вбесих се на безочието на един, претендиращ да премахне статуквото елемент (продукт на същото такова), който, също познавайки средата, си позволи да нарече един от нас „шушляк“. След което обяви същия този „шушляк“, вече на лично съобщение, за платен „писач“ на поне 4 партии.

Скандалното е, че елементът цял ден се изявява по медиите, обяснявайки колко е граждански и колко е отворен. Скандално е, че „шушлякът“ е написал пост в блога си, който е прочетен от над 35 000 човека (сравнете сгорните цифри) и нито една медия на го отрази или не пита елемента по темата. Скандално е, че дори да има журналисти, които биха питали елемента, то техните медии (работодатели) са взели пари от елемента, с ангажимента, че ще го отразяват позитивно и ще блокират всички атаки срещу него…

Скандално е, че всички знаем за какво става дума и се правим на луди… По-точно позорно е

Политическият ПР в социалните медии

От много време се глася да пиша (ако направя справка сигурно половината ми постове започват така) по тази, а и по много други теми, но първо темите се прескачат една през друга и второ, активният ми, почти шизофренен живот из социалките, прави доста успешни опити да ми ликвидира блога.

Сега обаче се заговорих с един приятел има ли смисъл от платена реклама във ФБ, та връзка към страница във Facebook и/или към блог/сайт, да се появява на стените на таргетирани от Facebook потребители. Този разговор е в контекста на предстоящите на 12 май избори и идващата предизборна кампания. Аз, лично, смятам, че вече е късно за подобно упражнение освен ако не се вкарат много, много пари в реклама във Facebook, за да може по-широк кръг потребители да „опита“ от политическата мъдрост, която ще се лее до 12 май. Платените реклами за популяризиране на страниците трябваше да се появят, когато се появиха въпросните политически страници. Но тъй като в България всичко е стихийно, то и политическите кампании са стихийни (а аз си мисля, че една кампания почва в началото на мандата и свършва с неговия край – само активността на разпространение на посланията е различен) то и присещането за социалките стана във възможно най-най-последния момент.

И така се пропуска силата и възможностите на социалните медии. Защото, пак лично мое мнение, хората искат да бъдат чути и да знаят, че имат възможност да участват (което е различно от това направо да участват) във формулирането на политики, послания и т.н. И тъй като в съвременния свят всичко е много забързано, задъхано и концентрирано, срещите лице в лице са ограничени чисто физически във времето. Но социалните медии дават една много добра алтернатива на тези срещи, ако комуникационните процеси биват управлявани правилно.

А и последно, възможността на социалните медии в България да влияят на електорална активност и политически избор все още е твърде надценена.

И моля, запомнете, OBAMAstyle кампания в България не може и няма как да се случи.

Описанието*

*тук, ако българският език позволяваше, щях да сложа и еквивалента на английското The. 

Този текст, за мен, е най-доброто описание, което съм чела до момента. Докарвал ме е до тиха печал, че никога, никога няма да видя Париж през пролетта на 1905 година... 




"… Канела и мирис на цъфнали кестени. По целия Шан-з-Елизе кестените светят в бяло…

Спомням си играта на фонтаните на площад „Конкорд“… И улицата край Сена, с антикварните магазинчета, миризмата на стари книги, мириса на реката… Аромата на кестеновите цветове…

Защо изведнъж ще ме завладяват спомени за Париж през 1905 година на сянката Земя, ако не заради преживяното тогава изключително щастие, което сега подсъзнателно използвам като противоотрова на настоящето? Да...

... така и този сега, който се мъчех да създам, извикваше в съзнанието ми аромата на кестенови цветове… По онова време не бях влюбен в никоя определена жена — макар че имаше много момичета, Ивети, Мимита и Симони, чиито лица се смесваха, — но в Париж беше пролет, по улиците свиреха цигани, а в бистрата сервираха коктейли… Припомнях си и в сърцето ми бликаше някаква прустовска радост, докато Времето ечеше край мен като камбана… И може би точно затова бях извикал тези спомени, защото радостта изглежда се предаваше на движенията ми, озаряваше възприятията ми, усилваше волята ми…

… Макове, макове и метличини, и високите тополи край селските пътища, вкусът на нормандското ябълково вино… И отново в града, ароматът на цъфналите кестени… пълната със звезди Сена… Мирисът на стари тухлени къщи… Барът под концертната зала „Олимпия“… Ръкопашният бой… Разкървавените кокалчета, превързвани от момиче, което ме отвежда в дома си… Как ли й беше името? Цъфнали кестени… Една бяла роза…

Цъфналите кестени… Чаша горещ шоколад в кафене на открито… Джазов концерт в градините на Тюйлери, звуците политат нагоре сред огрения от слънцето въздух…"


(нещо се присетих за това точно сега и защо да не го сложа в блога, и без това не го ползвам често)
Роджър Зелазни, Царството на Хаоса

Теория на комуникацията

Аз не съм PR. Всъщност в България много малко са, но това е друга тема. Обаче съм ползвател на услугите, които различни служби за връзки с обществеността предлагат.

Преди дни в свое интервю премиерът на Републиката обясни много образно защо на него PR не му трябвал. (Което пак показва доколко е подменено значението на професията PR). 

Поради спецификата на дейността на PR обаче, а именно връзките с обществеността, и особеностите на съвременното общество, информационни потоци и нужди, а и заради простия принцип на прозрачно управление на институциите им е необходимо да имат такъв отдел/ човек, който да се свързва с обществеността.

Министерски съвет като такъв има особена нужда от свързване с обществеността, в ролята си на изпълнителна власт. Защото в тези си роли МС трябва непрекъснато да бъде отразяван, за която цел PR на МС разпръсква информация до медии, организации и всички за/незаинтересовани. В съвременния свят това се случва посредством инструмента електронна поща.

И тук почвам да си мисля, че въпросният отдел в МС е отделен за стажантска програма – съществува само и само да могат децата да се упражняват в пускане на мейли.

Къде ми е проблемът? Вече 3 години, всеки Божи ден, получавам поне по 4 мейла от въпросната служба – GIS, както е упоменат подателя. И вече 3 години, всеки Божи ден, GIS ми иска response, да индикирам, че съм прочела въпросния месидж, и дали искам да потвърдя такова нещо – съобщение, което в Outlook се появява, съпроводено с особено досадното и звучно „клинк”. И вече три години аз канцелирам това съобщение.

Но това не спира до тук. От GIS много любезно предоставят на мен и още на поне 100 човека цялата си мейл листа, само защото сме вътре. Много „професионално” поведение. 

Следващото, много специфично за хората от GIS е, неистовия страх от поставяне на Тема на електронните си послания, или така известният сред тайните общества “Subject”. Или ако този страх е преодолян, то този Subject e винаги красноречив. От вчера и днес имам съобщения Predstoiashto, Predstoiashto 1, Predstoiashto2, press release, otlagane na poseshtenie v Dupnica (рядко информативно за GIS), Pres Release, празно, празно и dneven red – MC.  

Съдържание в мейла – липсва. Ако не препратен отново, поради пропуск да в първия мейл да бъде прикачен файл, тогава има – FW.. + целия списък със заинтересовани от информацията лица (предимно журналисти).

Също така от GIS смятат за абсолютно наложително да пращат снимки, много снимки, големи снимки, тежки файлове – радост за сървъра и душата.

Всъщност едва ли е много трудно:

А)да махнеш от настройките на електронната поща Request read receipt

Б) адресатите да се сложат в така нареченото BCC или скрито копие, а не да им гастролират електронните пощи в неизвестни посоки.

В) да напиеш 3 думи за какво аджеба става дума в този мейл, пример Pozdravlenia Borisov Obama, а не както е сега Press Release.

Г) нещо в съдържанието, нещичко, може да е дори лице за контакт, колкото и еретична да ви се вижда тази мисъл.

Д) да пращаш една снимка или връзка към снимките на сайта на правителството, а не да затлачваш пощите на хората.

Герб насърчава инвестициите … в самолетни билети

"Аз мисля, че на една майка, която получава нормална заплата, висококвалифициран служител ако е тя, не би било проблем да плати такса в частна ясла, ако това се налага."

Вчера ужасно се натоварих. Мисля, че изразът е „като камилче”. Със сигурност товаренето не е започнало вчера, но вчера се пренавих. По едно време пяна ми излезе на устата. Фонът на вчерашните безумия е:

• генералното незачитане на Конституция, закони и институционални правомощия от страна на управляващите,
• наглото и мазно позициониране на Станишев като истински едвалинеевропеец,
• независимата журналистка и депутат Калина Крумова (нищо лично към мацката, но пак да кажа има си Конституция и закони, които тя с изявата си като водещ /освен ако не го прави безвъзмездно/ нарушава, а и е дебилнодепутат да е едновременно и водещ), 
• безумието с комисията на Яне Янев и неговия нов партньор в живота Бареков (защото тази комисия явно ще прави разследванията си по въпроси на Янев и Барекова и на никого друг),
• влошаването на икономическата ситуация, кризата на морални ценности и много, много други неща

Та вчера за пореден път правителството доказа, че по последователна политика от неговата здраве му кажи. След като почти месец се обясняваше, че няма да има нови данъци, оп!, внезапно на заседанието на МС приели и пратили в НС законопроекта за Бюджет 2013 с нов данък върху лихвите върху депозитите. Щото, видите ли, българите много се били нагушили с пари и си ги държали в банка. А като седели в банка не били в икономиката, което лично мен малко ме изненада, щото си мислех, че банките са неразделна част от икономиката, ама к’во ми разбира на мен главата. Но не този казус ме изкара от равновесие. Той само за пореден път доказа, че управлението на страната е в ръцете на хора, които не знаят какво правят, защо го правят и кога го правят. Също така за пореден път доказа, че ГЕРБ са се самозабравили под тежестта на самовнушението за собственото си величие (това самозабравяне всъщност ме докара до лудост, но след малко ще стигна и до там).

В шеги и закачки животът обаче продължи въпреки Дянков и медийното пространство предоставяше все по-забавни и занимателни теми. Всяка една от която ме натоварваше все повече и повече. Пример за една такава медийна изява е интервюто на Мира Радева в БНР, в което тя абсолютно в прав текст си разказа как участвала в корупционна схема тип манипулиране на обществена поръчка.

Това, което преля чашата, беше интервюто на Менда Стояновапо Дарик. Явно беше потърсена заради недомислието с данък лихва (за т’ва се наложи да се лея толкова по темата малко по-горе, за да има последователност и логика на събитията в хаоса на мислите ми) и внесения законопроект за Бюджет 2013 (подчертавам ЗАКОНОПРОЕКТ и ще си седи ЗАКОНОПРОЕКТ докато не го приеме НАРОДНОТО СЪБРАНИЕ, а не Бойко или Дянков). Разказваше си тя за „чудесните идеи” с данъците. Чуваемо беше много „щастлива” да хвали Дянков, ама ей на’ партийна повеля. 

Та говори си тази женица, която до 2009 беше общински съветник на ГЕРБ в Столична община и журналистката я пита… Не, в същност ето го целия отрязък:

„А защо майките, които са втора година по майчинство, също ще живеят под прага на бедността с 240 лв.?

Аз не съм съгласна с това разсъждение. Майките получават една година сериозна сума върху на практика цялата си заплата, в размера, в който те са я получавали, когато са излезли по майчинство. Втората година е едно подпомагане на младото семейство при отглеждане на детето. Аз мисля, че на всички трябва да ни е ясно, че държавата не може да поеме отговорността за всички действия, които трябва да бъдат отговорността на всеки отделен човек. Създаването на деца, отглеждането на децата е отговорност преди всичко на техните родители, а държавата със своята социална политика, защото това е именно в сферата на социалната политика, тези помощи за втората година от майчинството, е помощ към тази отговорност на родителите.

Бихте ли дали един чисто човешки съвет на една майка, която иска да прати детето си през втората година от майчинство на ясла, но няма как да го запише, защото знаете, че в големите градове има сериозен проблем с това, и тя иска да се върне на работа?

Ами, да, не мога да дам този съвет. Значи, трябва да намери начин да запише детето си в ясла или да намери частна ясла. Аз мисля, че на една майка, която получава нормална заплата, висококвалифициран служител ако е тя, не би било проблем да плати такса в частна ясла, ако това се налага. И между другото искам да ви кажа, че, ако се направи една сериозна статистика, ще видите, че все по-малко млади жени използват втората година от майчинството си, и то не защото е само малко заплащането им, а защото губят реализация, губят израстване в кариерата и в крайна сметка губят едни доходи, които са много по-големи от тези, които държавата дава като помощ.

Дали това ваше обяснение може да го тълкуваме, че евентуално по-нататък, ако имате възможност като партия да управлявате, ще премахнете втората година от майчинството, във втория мандат?

Не, в никакъв случай не съм казала такова нещо и категорично не смятам, че това е извод от моите думи. Напротив, ще има втора година, но това е сума, с която държавата подпомага семействата за отглеждане на техните деца. Толкова, колкото е възможно да бъде отделена от бюджета.”

От къде да започна. Или да не почвам. Това безочие ме потресе. „Аз мисля, че на една майка, която получава нормална заплата, висококвалифициран служител ако е тя, не би било проблем да плати такса в частна ясла, ако това се налага”. 

А ако една майка, не може да се висококвалифицира, щото не може да си остави дето в детска градина, щото няма точки, щото е безработна, а е безработна щото не може да си остави детето в детска градина, щото няма точки? Трябвало да намери начин! Това били 240 лв. помощ да го прати в детска градина! Е коя е точно тази частна детска градина, която ще го вземе за 240 лв.? И какво направи точно г-жа Стоянова, като шеф на финансовата комисия в НС, с предложението парите за образование да следват детето независимо дали в държавна или частна образователна институция? 

И това „Създаването на деца, отглеждането на децата е отговорност преди всичко на техните родители, а държавата със своята социална политика, защото това е именно в сферата на социалната политика”. Айде бе! А  проектът за Закона за детето иска точно обратното да направи. Или бъркам.

Аз, лично, дете в държавата на ГЕРБ няма да родя. И ако те се позадържат по-дълго отколкото нормалното мислене допуска, аз просто ще си тръгна. И ще направя всичко възможно да помогна на приятелите си, които имаха смелостта на си родят и отглеждат децата тук, да ме последват в някоя по-нормална държава…

В социала се разпространява видео клип, който показва група мургави сънародници, които крещят Алах Ал Акбар. Скоро в България ще останат те и ГЕРБ, който от самозабрава няма да усети кога хората са се изнесли или измрели.

Защото ГЕРБ назначават единствено инвестициите в билети – самолетни, автобусни, каквито и да е, но най-вече еднопосочни.

Метрото – userUNfrendly

Поради многобройните, коя от коя по-адекватна, промени в транспортната схема на София, моята особа предпочете да се откаже от картата за метро (Месечна - Цена: 35,00лв. (персонализирани); 42,00лв. (неперсонализирани)) и да мине на билет (За еднократно пътуване - Цена: 1,00лв.) (това защо моята особа не е минала на вариант електронен билет за 10 еднократни пътувания, заредени в ЕК – 8,00 лв. е въпрос на недосетливост от нейна страна). Може пък да си падам по билетчета.

Освен това игралният автомат, който седи на всяка метростанция в повечето случаи те остави да печелиш – пускаш монетки и печелиш билет, не винаги, но в повечето случаи. И ако работи. Какъвто не беше случаят тази сутрин и с двата игрални автомата. Обаче добрите чичковци и лелички от Метрополитен и Столична община (повечето почетни граждани на София) са помислили за простия пътник и са осигурили и лично, face to face, обслужване от госпожа на гише, която подобно на игралния автомат ти дава билетче ако й броиш пари. Е да, ама днес и това не беше случаят. 

АпаратА не работи (в червеното кръчгче)

 АвтоматЪт временно не работи (в голямото червено кръчгче, малкото червено кръгче показва мястото за пускане на монетки, което, когато автоматЪТ не работи понякога бива залепено с лепило и хартия)

Заедно с още неколцина недосетливи като мен граждани, седяхме пред гишето и слушахме как изпод нас се носеше влакче след влакче. Още по-забавното е, че до гишето, в което липсваше персонал, стоеше един младеж, които ни обясняваше, че не можем да минем, щото не можело да си купим билет, щото нямало от кого. Нямаше как да не се зачудя, що този младеж, които беше видимо ангажиран с правата кауза да не се позволи някой да мине гратис, защо не мине зад гишето и да не почне да дава билети на хората.

На финала се появи една госпожа, която с видима досада започна да разпродава насъщната й стока, но у мен, като ползвател на Неговото метро, остави неприятното усещане, че някой саботира това чудо на техническата мисъл – метрото.