Отворен статус до ЕС и САЩ

(от Facebook-a ми) 


Отворен статус до ЕС и САЩ, тоест до отговорните и представителни лица де. Това не е обвинение или жалване, а просто едно разсъждение. Но ако бяхте обърнали по-сериозно внимание на това, което се случва в България, особено в последните 300 дни, случващото се в Укракна нямаше да ви изненада толкова. 

Защото, така си мисля, тук беше площадката за упражнение на пропагандата по путински: опорните точки, разделението на нацията, шумът в информационните потоци... Нашите първи държавни и партийни ръководители нямат капацитета да измислят и реализират това сами, но имат едно предимство - обучавани са в СССР. А, и знаят руски. Това, че тук не се случва това, което се случва в Украйна, е само заради ЕС и НАТО. Просто казвам...

Какво искат жените

Това е старо и е публикувано тук http://chronicle.bg. Но тъй като от сутринта се почна темата за жените, празниците и други щуротии. А Miss Vendella уби всичко детско в мен, като разби илюзиите ми за разни неща, та се сетих за един от малкото си кифленски текстове.. А аз си го харесвам де :) 

Какво искат жените..

Сигурно има и по-банални въпроси от този, но към конкретния момент не мога да се сетя. След като е зададен въпросът „Какво искат жените?” е редно да се направят редица уточнения: от кого, за кого, за какво, кога. Защото иначе е безсмислено. Примерът е лесен. Тъй като съм представител на въпросната група, тоест жена, ако сега някой ме попита какво искам ще получи следното като отговор и то точно в тази конфигурация:
- Да свърша този текст, проектът ми да е готов, топла супа, студена чаша вино и книга на терасата.
Мисля, че с това не се изчерпва, даже дори не се доближава, до философското съдържание на „Какво искат жените”. Сега ще се опитам да ви представя моята теория, без да претендирам, че е меродавна. Все пак говоря от свое име (като жена) и от наблюденията, които съм правила върху себе си и други, сходни по мисловно съдържание на мен, индивиди от женски пол.

Какво искат жените ли?

Много е просто, жените искат внимание. Нищо друго. Само че, като всичко останало при жените, и това „много просто” нещо е многопластово, с условности, изисквания и уточнения. От различните хора, с които общуваме искаме различно по вид и количество внимание. От колегата – вниманието да изслушва мислите ни, дори и да ги оспорва; от случайния минувач на улицата – вниманието да плъзне, уж небрежно, поглед по, уж небрежно, разкопчаното горно копче на ризата ни; от мъжа (партньора – все пак не трябва да сме тесногръди) – най-просто казано, вниманието, да му пука за нас и, желателно е, да ни иска само за себе си (ако може и да се дуе като пуяк, че ни има, още по-добре, но не трябва да се прекалява).

Съзнателно или не, всяко наше действие е породено от желанието за внимание. Дори и в социалните мрежи, но това по-скоро е ексхибиционизмът на времето, отколкото специфично женска черта.

Пример: жена, която се гласи необичайно много за ежедневието си, без конкретна причина – вечеря, концерт, театър, обикновено го прави, „за да си оправи настроението”. Тоест „за себе си”. Включително и аз. Колкото и да ми е неприятно да призная, но чистата и проста истина е, че съм се „наточила”, за да: 1. предизвикам злоба у другите жени (червени обувки винаги помагат много); 2. предизвикам вниманието на случайните минувачи (червени обувки винаги помагат много); 3. предизвикам вниманието на един конкретен мъж (червени обувки са задължителни); или най-често, и трите заедно.

Не трябва да се забравя, че вниманието трябва да е в добре премерени дози, защото много хубаво, не е на хубаво.. дори и в секса

Прекалено малкото внимание води до усещането, че нещо не сме направили като хората, че сме грозни, тъпи и, не дай, Боже, скучни.

Прекалено многото внимание става досадно, банално, граничи с ревност, а ревността е страх, тоест – само трови.

Та общо взето това са моите мисли по темата. Ние искаме внимание. Точка.

П.С. Мили дами, ако понякога си казваме в прав текст какво искаме и какво ни е точно в главите, колкото и да е налудно, ще правим и своя, и живота на партньора ни по-лесен.

Още един играч на терена

В събота, 1 март, приятел ме покани на представянето на ново политическо движение - Движение за Европейско Обединение и Солидарност - ДЕОС.

Повече за него може да прочете тук, както и мненията на  Денислав, Веселин(Фружин), Галя, Събина, Комитата, Росица и от учредителите Жюстин, Михаил, Дарин, Миряна и Емил

Радва ме ентусиазмът им. Радва ме това, че въпреки 260 дни протести не са загубили енергията си и, най-важното, вярата си, че в България все още има смисъл.

Нямат и претенция да представляват протеста, нямат претенцията и да представляват дясното (Слава Богу), центъра или лявото. Искат да представляват себе си и тези, които им гласуват доверие. Искат да помогнат България да влезе в коловозите на нормалното развитие – без интересите на олигарсите да определят дневния ред на обществото, гражданите да не са заложници на администрацията, на която реално са работодател, както и образование, което да позволи България да бъде конкурентна. Поне аз така ги разбрах. 

А вие къде бяхте, когато

Къде бяхте, когато ГЕРБ....?

Къде бяхте, когато Станишев…?

А защо сега се предлага този референдум, когато тези проблеми са по-стари от ланския сняг? Къде беше президентът, когато тези проблеми бяха….?

А къде бяха студентите цяло лято? Защо сега излязоха…?

Текущите промени в изборния кодекс са скандални. А къде бяхте, когато се кодексът Фидосова се прие? Той да не би да е по-малко скандален?

А къде бяхте, когато архивното дясно предложи…? Ако не сте били архивни преди 15 години не сте десни…

А къде бяхте? А помните ли? А защо сега, когато и преди имаше същите теми?

СТИГА!

Къде бяхте …Няма никакво значение. Значение има къде сте сега. Какво правите и защо го правите. 

Опорните точки, че нещо, което е актуално сега, видите ли преди година или десет е било еди как си. Подмяна на темата „какво”, с „кой” и „кога”. Размислите върху минали събития са по-лесни. Данните са събираеми. Събитията са приключили. Само че ние живеем сега. Сега е по-трудно. Сега е сложно. Сега изисква смелост. Животът в миналото, носталгичното вторачване и вкопаване в него показва страх и/ли идейна импотентност. Причинно следствената връзка минало-настояще-бъдеще е ясна, миналото трябва да се познава, но не и да се остава там. 

Къде сте, е темата на деня. Къде бяхте.. не е важно

Реалност – ден 228

 „Протестът продължава 228 дни. Според мен неговата цел не е, повтарям, НЕ Е да популяризира едно или друго лице. Целта е #ОСТАВКА на правителството О. и 42 НС. Точка. Искането на тази оставка е заради: 1. Порочното управление от типа "Пеевски 2.0."; 2: Назначенията в администрацията и съдебната власт от типа "Доган, версия 1.0"; 3. Проектите, които загорбват държавата и нейните данъкоплатци от типа АЕЦ Белене; 4.Унищожаването на българската природа от типа Странджа; 5. Цензурата и подмяната на словото; 6.опасността България да излезе от ЕС и да се включи в СССР; 7 и др. Точка.” – Добрата фея (тоест аз във ФБ).

Ще предизвикам голяма изненада у всички като кажа, че много често разсъждавам върху протестите. В последните 4 дни особено. Тази, да я наречем, нова окупация провокира доста спорове, включително и сред хора, с които, по принцип, на темата протест сме 99 % съгласни. За, против и откровено безразлични.. 

Интернет за партийна употреба

Медийната ситуация в България е известна на всички. Да я опишем като печална, бе направило от нас непоправими оптимисти. Огромната част от медиите се ползват като „бухалки” за вкарване в правия път на един или друг. Фактите се преиначават, ако изобщо присъстват. Тенденциозното представяне на различните казуси създава абсолютно погрешна представа у публиката за реалната ситуация. Да не говорим за неясната собственост, скритото или явното отстояване на интересите на различни партийни и/ли икономически субекти. 

На фона на тази картинка, все пак, има и лъч надежда – динамично развиващата се обществена среда, в комбинация с динамично развиващите се технологии, създава едно, да го наречем, информационно гражданско общество. Това са хора, които се интересуват, вълнуват и търсят информация, ползват поне няколко източника и, не рядко, предпочитат да видят оригинала, а не неговите интерпретации. Това са хора, които очакват от публичните фигури, или претендиращите да са такива, да предоставят информация в интернет пространството. Нещо повече, те го изискват. Или изобщо не ги забелязват. 

Шум в системата

 „Шумът е един от основните фактори с неблагоприятно въздействие върху населението”

„Шумът е всеки звук – без значение, каква гръмкост има – който действа негативно върху човека т.е. има неблагоприятно физиологическо или психическо въздействие и може да нарушава личния или обществения живот на отделни личности или групи от хора.

Звукът се измерва с относителна скала, единицата се нарича децибел (dB). Долната акустична граница (0 dB) е пределът, от който сме способни да възприемаме звука. Горната акустична граница (130 dB) е пределът, над който възприемането на звука е болезнено.” 

Шумът разсейва, пречи да се съсредоточим и има неблагоприятно въздействие. Шумът в общественото пространство е на път да ни запрати назад във времето, отвъд 1989 година… Разсейването с, на пръв поглед значими, но на втори – просто шумни казуси, води до разфокусиране на обществената енергия от истинските проблеми. Проблеми, чийто симптоми са въпросните казуси, но далеч не се изчерпват с тях. 

Петното – шум в системата. Истинският проблем е корумпираната среда, която позволява такива явления и липса на справедливо правосъдие за всички, тоест корумпирана съдебна система.