Лентички и други щуротии

Предизборното ремонтиране на София е в последната си фаза. Пример за това е забързването на ремонтните дейности на "Драган Цанков", които бяха изключително налижително започнати през септември, за да може есенните дъждове да спомогнат за преасфалтирането и да спомогнат на хиляди софиянци, които минават от там сутрин да започват деня си с поздрави за близки роднини на кмета на Столична община. Също така е много важно Фандъкова да ходи да гледа асансьори, да наблюдава строеж или да види новопостроено училище. Проблемът, който ме тормози, обаче, че тя само гледа и вижда... и до там. Контрол и проверки само с виждане не се правят. Голямата й радост - новото училище, тоест новата сграда на 2 английска гимназия, е едно очевадно доказателство за това. (Дъждове наводниха и чисто новата сграда на Втора английска гимназия в София! Заради строителна небрежност и запушени тръби, водата нахлува в класните стаи и започва да се стича през лампите върху децата. Новата сграда на училището струваше на Столична община внушителната сума от близо 3 милиона лева. След снощния дъжд, изненадващо, покривът започва да тече. Струите вода опасно си проправят път през лампите и наводняват част от класните стаи, разказват учители. Най-силно засегнат е приземният етаж. Бързо подложените кофи обаче не успяват да спасят оборудването, затова на помощ идват и децата.http://www.btv.bg/news/bulgaria/bedstvia-avarii/story/259411999-Stolichna_gimnaziya_se_navodni_sled_poroite.html) 
Само че не строителите му резнаха лентичката на новото училище и не строителите са си го сложили с гордост в предизборната програма. Защото от целия зор да се режат лентички предизборно се поставя в риск живота на децата и то без да преувеличавам (електричеството и водата доста добре се разбират). Строителната фирма ще поправи покрива, но питам аз кой ще пребоядиса таваните, ще купи техника и ще гарантира, че няма, заради някоя друга небрежност, например от тоалетните да избухнат фонтани за радост на всички.
Това е почти същото като пешаходната пътека свършваща в мантинелата. Просто предизборното рязане на ленти става малко прекалено, когато се поставя под въпроси сигурността на гражданите. Или може би управлението разбира под "сигурност" (сигурностът - както казва през бургаския диалект коалциионния на герб кандидат от Атака) само подлсушване, видеонаблюдение и дебнене. Защото аз лично не го разбирам така. Аз го разбирам някак си по друг начин. Да можеш без да се чудиш дали ще хлътнеш в някой ров да стигнеш от точка А до точка Б.
В този ред на мисли се сещам за още един пример за мисъл и прозорливост у Данчето. Виждали ли сте нейната гордост Цветният герб на София (Идеята, за който се родила в главицата на някоя зам.кметица или общинска съветница след посещението й в Женева и съзерцаването на цветния часовник). Този цветен герб се намира на Алея Яворов, точно там, където след един завой става вливането на колите от Цариградско към Алея Яворов. Едно изключително неподходящо място за спиране - веднъж, защото някой ще те отнесе, втори път, защото колите, идващи от  Цариградско, се нахакват в теб или набиват спирачки и друг се нахаква в тях. И точно на това място Данчето, заедно с две три коли охрана, в 14:00 на обед се беше изтипосала да се снима пред герба с кмета на Париж.
Все си мисля, че кметът трябва да мисли за хората, който живеят в града му, а не за лентичките, които трябва да се отрежат, за да влезеш в медиите.
За това, на 23 октомври, в неделя и след това на 30 октомври, пак неделя, ще й резна на Данчето лентичката с 33 номер в бюлетината защото съм убедена, че само Прошко може да направи градът място, годно за живеене и да отнесе Герб на балотажа.

Eсен в София

Гледайки последните си публикации, забелязвам, че в голяма част от тях началото е „отдавна не съм писала”, „не ми се пише” или нещо ей такова. Освен това забелязвам, че това, на всичкото  отгоре, отговаря и на истината. И това има своето обяснение. Или поне аз си имам моето. Натовареността ми напоследък не ми позволява да се вихря, както преди време, из блога си. А когато ми остава време, късно вечер, след цял ден занимания и изследвания на управлението на София, някак си нищо позитивно не ми остава да кажа. А сега не е време за мрънкане, не е време за hate-ване и в никакъв случай не е време за отчаяние.

Сега, в този първи истински есенен ден, аз най-после имам ясна концепция за какво е време.  Есента е време на избори, есента на 2011 година е време за президентски и местни избори. Но преди всичко есента, не само тази, а всяка есен, е времето, когато природата се подготвя за нов живот. Един вид през есента, природата планира и подготвя бъдещето си през пролетта. И по тази логика, за да има красива и плодородна пролет, трябва да има разумна и удачна есен.

И в този ред на мисли си мисля, че за да има бъдеще градът, който обичам, трябва да направим разумен избор, за да има бъдеще страната, която обичаме, трябва да направим разумен избор.

Есента, тази есен 2011, е време за промяна. Изборите в София са шанс на града да влезе в крак с времето, изборите в София трябва да махнат бариерите пред хората, за да могат да влизат и излизат от града, когато поискат, да правят честен и законен бизнес без да им се пречи.

Победа на всяка цена не е победа, а…

… а обричане на слугинаж и вечно подчинено положение. Победа на всяка цена не си струва, особено ако името на цената е ДПС. Властта на всяка цена не е власт, а вечен страх от това този, който ти я е дал да не си я вземе и поставянето в ситуация вечно да му угодничиш.

Преди малко прочетох, че онези хубостници, хората на Софиянски, отишли да предлагат на СДС „сигурна” президентска победа, защото, видите ли ДПС вече се било договорило с тях, а „без ДПС в България никога не се е избирал президент”.

Утре ще гласувам за себе си

Утре е 12 юни, неделя. С известна доза тъга и доста по-голяма доза безпокойство установявам, че много малко хора знаят, че има избори. Тъй като са избори за избиране на кандидат за кмет на София и за кандидат за президент на Синята коалиция, на пръв поглед изглеждат странни. Имаме кандидати за кандидати за нещо си. Обаче не е така. След тези избори ще стане ясно има ли бъдеще дясното и какво точно ще е това бъдеще. Важни са, защото все още има партии, които са готови да се допитат до всички български граждани, кой да ги представлява на избори. Важни са, защото само така може да се върне доверието в политиката.

Аз утре ще гласувам за себе си. За себе си, защото искам да има за кого да гласувам есента, защото имам крещяща нужда от доказателство, че в България все още е възможно нещата да се случват по честен и прозрачен начин.

Аз ще гласувам утре за Прошко Прошков и Светослав Малинов, защото те въплъщават това, което според мен ще възроди дясното. Защото са нови и млади политици, и въпреки това имат нужния опит, за позициите, за които се борят – за кмет на София, за президент на България.

За мен спасението на София от пълен упадък и възродяването му в истинска европейска столица се казва Прошко Прошков. Познавам го, моите приятели го познават, знам, че това е човекът, който няма да предаде даденото му доверие.

За мен Прошко има силата, волята и желанието да промени управленския модел, наложен в последните години, от които полза имат само тези, които го прилагат.

Този човек четири години не спря да се защитава интересите на гражданите, които са му гласували доверие, а в последните седмици беше по улиците и говори с всеки, който искаше да му сподели идея, проблем или просто някоя и друга дума. Подвиг, на който аз си признавам, не съм способна.

Аз утре ще гласувам за себе си, като дам гласа си за Прошко и Светослав Малинов, за да има смисъл да остана тук, а не да търся начин как аз и моите приятели да емигрираме.

Я, аз съм имала блог

Малко го позабравих горкото блогче. Обаче… в последните няколко седмици се работя с прекрасен екип от хора за кауза, която вярвам искрено, че си струва и че има много дълбок и всеобхватен смисъл. И по тази причина блогът страда. Е не че се е разстрадал много активно, но…

За сметка на това великият Сула не е забравил за своите социални ангажименти към обществото и сега е в процес на реализация на една суперска идея – Владимир Кисьов и Прошко Прошков на предизборен диспут, като това е предшествано от активни дебати по теми, важни за София, в неговия блог. 

Дискусията между Владо и Прошко ще бъде на 8 юни в 13:00 часа в залата на „София Прес” на улица „Славянска”, а обсъждането на темите става тук: http://sulla.bg/2011/06/01/2185.html

 

Аз, след като обмисля добре тезите си, ще ги споделя там. Направете го и вие J И не ме забравяйте.

И аз смятам, че на 12 юни трябва да гласуваме за Прошко. 

Кметът на София трябва да е управленец

Copyright: Dimitar Kyosemarliev

За да си добър политик, не е нужно да разбираш от администрация, както и ако искаш да си добър администратор не е необходимо да разбираш от политика. Но за да си добър управленец и държавник, то задължително трябва да си изключително добър политик и да познаваш функциите и механизмите за управление на администрацията. Защото администрацията е средството за постигането на политическите цели, зададени от управлението. Ярък пример за това е управлението на Иван Костов.

За мен политикът, освен да иска доверието на хората, се бори и работи да заслужи това доверие. Той е човек, който умее и може да носи отговорност, за всяко свое действие и решение, независимо колко непопулярно е то в момента. Защото практиката у нас е показала, че най-непопулярните и трудни политически решения, във времето се оказват най-полезни за общността.

Той води политически битки, не заради личните си интереси и амбиции, а в защита на интересите на своите избиратели.

Fair play

За мен и за голяма част от моите приятели Прошко Прошков е несъмнено най-добрият избор за София, а не само за Синята коалиция. Млад, с визия за града, с инженерно образование, работил в Германия в областта на оптимизация на транспорта, доказал, че може да побеждава и знае как да го прави интелигентно, и то може да побеждава Герб, доказал е неведнъж, че не бяга от битки и, не на последно място, с ясни, конкретни и непоклатими политически възгледи.

Когато дадена страна се представя на някакъв спортен форум – олимпиада или световно първенство, или сходно по мащаби мероприятие, аз си представям, че тя от