София – най-добър град за … какво?

Снимка: indiamike.com

„Десетки бездомни кучета, лаещи радостно… празнуват победата на Фандъкова” Ю.П.

Напоследък Данчето Фандъкова, както е известна в ГЕРБ, откровено почва да ме дразни. Днес, видите ли, след като някакви заблудени душици цъкали като щури и изкарали София на първо място, обявиха въпросното място за най-доброто за живеене в България. Ако това действително е така, не мога да си представя в какъв кошмар живеят останалите българи. Та по този повод, след като взела статуетката от съпруга на горецитираната личност, Данчето Фандъкова казва, че безспорен критерий това, че най-много от хората искат и идват да живеят в София, защото има работа и защото се живее добре в столицата…

Така.. много ми е интересно какво общо има госпожата с този факт. Защото общината, особено Столична, няма особена роля във формирането на работни места, стимулиране на бизнеса и т.н. Та тези слова на госпожата ми напомниха едно изследване за Местните условия за правене на бизнес 2011, правено от Института за пазарна икономика. В това изследване София определено не е посочена за най-добро място за живеене, камо да има добри условия за правене на бизнес. Ето данните:

От 28 възможни позиции (1 най-добро, 28 най-зле) София град е  със следното класиране (12 в общото класиране):

Местни данъци – 27 (отговорност на общината)
Местни такси – 20 (отговорност на общината)
Електронно управление – 18 (отговорност на общината)
Разрешително за строеж – 20 (отговорност на общината)
Регистър на собствеността  – 23 (отговорност на общината)
Възприятие на корупцията – 26 (отговорност на общината)
Заетост – 1 (общината няма нищо общо)
Работна заплата  – 1 (общината няма нищо общо)
Образование на заетите  – 1 (общината няма нищо общо)
Чужди инвестиции – 1 (общината няма нищо или много малко общо)

Не че искам да кажа нещо де..

Важното е, че пак си избрахме госпожата. За да може, както казва една дама десетки бездомни кучета да лаят щастливо. Дори се чудя как Общината още не е измислила финансиране на репродуктивна програма за бездомните кучета.

А и друго казала госпожата „Ние сме свикнали в града всичко да е като през лятото. Това не е възможно. Дадохме всичко от себе си София да стане проходима при зимни условия”. Ми значи много малко имате.. Иначе дупките, раздробените или липсващи плочки, боклука и уличните кучета не са сезонни, а целогодишни, та към тях нямам претенции, само дето зимата е малко хлъзгаво и ако те подгонят кучета се получава малко неудобно.

Изобщо се чудя госпожата ходила ли е пеш в последните години из най-добрия град за живеене в България?

Изненада! Снегът вали през зимата

Онзи ден, един вид събота, разбрах две неща. Първото е, че денят бил работен, поради необходимостта от отработване на почивният 2-ри януари. Другото, което научих е, че инспекторатът към Столична община започва моментални проверки и налагане на глоби на граждани и фирми за непочистени тротоари, поради необходимостта от проходимост на тротоарите след и по време на обилния снеговалеж. 

До тук всичко е чудесно. Обаче след известен размисъл върху двете новонаучени неща и анализ на допирните точки между тях си зададох следния въпрос: Кое по напред трябва да направи гражданството – да отиде на работа или да си изчисти снега? Или да излезе от работа, за да си почисти снега? 

Както и да е тези терзания бързо ми отминаха, тъй като си намерих по-занимателни дейности и инициативи. Малко по-късно от БНТ-то разбрах следното: „Почистването на софийските улици от обилния снеговалеж е започнало тази нощ (21 януари) в три часа. В следобедните часове Столичният инспекторат е наложил 290 глоби на управители на фирми и търговски обекти, както и на управители на етажна собственост за непочистени тротоари. Софийските инспектори, извън глобите, са направили и 113 предписания и отново призоваха гражданите да почистят тротоарите пред своята собственост”.

Гледай ти, викам си аз (Аз много си викам напоследък), Инспекторатът взел, че заработил. Бравос! ‘начи Данчето Фанъкова има воля да ги накара да работят.

Ключът е в отговорността

 Румяна Ченалова - председател на съдебния състав: "Настоящият състав не твърди, че този подсъдим не е извършил противоправно деяние. Този подсъдим заявява извънсъдебно:"Май наръгах един". Това е един много важен факт, който ние не можем да отминем. Ние приехме, че доказателствата в своята съвкупост не могат да ни дадат основание да дожем какво точно е направил той, кого точно е наранил и за какво точно трябва да отговаря." Това е обосновката за присъдата за единствения подсъдим по делото за убийството на двама младежи пред столичната дискотека "Соло". През април 2009 година 21-годишният Кирил Въжаров, вратар на националнияотбор по хокей на лед, и 24-годишният Васил Александров бяха намушкани смъртоносно с нож.

Как и защо се стигна до това доказателствата да не могат да определят виновния няма да коментирам. Дали следователите са пропуснали нещо, дали им е оказан натиск, дали съдебният състав е компрометиран по един или друг начин, едва ли ще се установи скоро. Фактът е налице. „Не казваме, че не е виновен, но няма доказателства”. А ние, все още живеем в правова държава, която има някакви закони, които трябва да се спазват. Въпросът е, че има пропуски. Както има пропуски в разследването на убийството на Яна, както има пропуски в стотици други дела, засягащи животът на различни обикновени хора из страната. Които остават просто поредните статистически данни за понесена неправда. Личната им болка и тъга, обаче, не я хваща никаква статистика, защото тя щеше да е непоносима.

Лентички и други щуротии

Предизборното ремонтиране на София е в последната си фаза. Пример за това е забързването на ремонтните дейности на "Драган Цанков", които бяха изключително налижително започнати през септември, за да може есенните дъждове да спомогнат за преасфалтирането и да спомогнат на хиляди софиянци, които минават от там сутрин да започват деня си с поздрави за близки роднини на кмета на Столична община. Също така е много важно Фандъкова да ходи да гледа асансьори, да наблюдава строеж или да види новопостроено училище. Проблемът, който ме тормози, обаче, че тя само гледа и вижда... и до там. Контрол и проверки само с виждане не се правят. Голямата й радост - новото училище, тоест новата сграда на 2 английска гимназия, е едно очевадно доказателство за това. (Дъждове наводниха и чисто новата сграда на Втора английска гимназия в София! Заради строителна небрежност и запушени тръби, водата нахлува в класните стаи и започва да се стича през лампите върху децата. Новата сграда на училището струваше на Столична община внушителната сума от близо 3 милиона лева. След снощния дъжд, изненадващо, покривът започва да тече. Струите вода опасно си проправят път през лампите и наводняват част от класните стаи, разказват учители. Най-силно засегнат е приземният етаж. Бързо подложените кофи обаче не успяват да спасят оборудването, затова на помощ идват и децата.http://www.btv.bg/news/bulgaria/bedstvia-avarii/story/259411999-Stolichna_gimnaziya_se_navodni_sled_poroite.html) 
Само че не строителите му резнаха лентичката на новото училище и не строителите са си го сложили с гордост в предизборната програма. Защото от целия зор да се режат лентички предизборно се поставя в риск живота на децата и то без да преувеличавам (електричеството и водата доста добре се разбират). Строителната фирма ще поправи покрива, но питам аз кой ще пребоядиса таваните, ще купи техника и ще гарантира, че няма, заради някоя друга небрежност, например от тоалетните да избухнат фонтани за радост на всички.
Това е почти същото като пешаходната пътека свършваща в мантинелата. Просто предизборното рязане на ленти става малко прекалено, когато се поставя под въпроси сигурността на гражданите. Или може би управлението разбира под "сигурност" (сигурностът - както казва през бургаския диалект коалциионния на герб кандидат от Атака) само подлсушване, видеонаблюдение и дебнене. Защото аз лично не го разбирам така. Аз го разбирам някак си по друг начин. Да можеш без да се чудиш дали ще хлътнеш в някой ров да стигнеш от точка А до точка Б.
В този ред на мисли се сещам за още един пример за мисъл и прозорливост у Данчето. Виждали ли сте нейната гордост Цветният герб на София (Идеята, за който се родила в главицата на някоя зам.кметица или общинска съветница след посещението й в Женева и съзерцаването на цветния часовник). Този цветен герб се намира на Алея Яворов, точно там, където след един завой става вливането на колите от Цариградско към Алея Яворов. Едно изключително неподходящо място за спиране - веднъж, защото някой ще те отнесе, втори път, защото колите, идващи от  Цариградско, се нахакват в теб или набиват спирачки и друг се нахаква в тях. И точно на това място Данчето, заедно с две три коли охрана, в 14:00 на обед се беше изтипосала да се снима пред герба с кмета на Париж.
Все си мисля, че кметът трябва да мисли за хората, който живеят в града му, а не за лентичките, които трябва да се отрежат, за да влезеш в медиите.
За това, на 23 октомври, в неделя и след това на 30 октомври, пак неделя, ще й резна на Данчето лентичката с 33 номер в бюлетината защото съм убедена, че само Прошко може да направи градът място, годно за живеене и да отнесе Герб на балотажа.

Eсен в София

Гледайки последните си публикации, забелязвам, че в голяма част от тях началото е „отдавна не съм писала”, „не ми се пише” или нещо ей такова. Освен това забелязвам, че това, на всичкото  отгоре, отговаря и на истината. И това има своето обяснение. Или поне аз си имам моето. Натовареността ми напоследък не ми позволява да се вихря, както преди време, из блога си. А когато ми остава време, късно вечер, след цял ден занимания и изследвания на управлението на София, някак си нищо позитивно не ми остава да кажа. А сега не е време за мрънкане, не е време за hate-ване и в никакъв случай не е време за отчаяние.

Сега, в този първи истински есенен ден, аз най-после имам ясна концепция за какво е време.  Есента е време на избори, есента на 2011 година е време за президентски и местни избори. Но преди всичко есента, не само тази, а всяка есен, е времето, когато природата се подготвя за нов живот. Един вид през есента, природата планира и подготвя бъдещето си през пролетта. И по тази логика, за да има красива и плодородна пролет, трябва да има разумна и удачна есен.

И в този ред на мисли си мисля, че за да има бъдеще градът, който обичам, трябва да направим разумен избор, за да има бъдеще страната, която обичаме, трябва да направим разумен избор.

Есента, тази есен 2011, е време за промяна. Изборите в София са шанс на града да влезе в крак с времето, изборите в София трябва да махнат бариерите пред хората, за да могат да влизат и излизат от града, когато поискат, да правят честен и законен бизнес без да им се пречи.

Победа на всяка цена не е победа, а…

… а обричане на слугинаж и вечно подчинено положение. Победа на всяка цена не си струва, особено ако името на цената е ДПС. Властта на всяка цена не е власт, а вечен страх от това този, който ти я е дал да не си я вземе и поставянето в ситуация вечно да му угодничиш.

Преди малко прочетох, че онези хубостници, хората на Софиянски, отишли да предлагат на СДС „сигурна” президентска победа, защото, видите ли ДПС вече се било договорило с тях, а „без ДПС в България никога не се е избирал президент”.

Утре ще гласувам за себе си

Утре е 12 юни, неделя. С известна доза тъга и доста по-голяма доза безпокойство установявам, че много малко хора знаят, че има избори. Тъй като са избори за избиране на кандидат за кмет на София и за кандидат за президент на Синята коалиция, на пръв поглед изглеждат странни. Имаме кандидати за кандидати за нещо си. Обаче не е така. След тези избори ще стане ясно има ли бъдеще дясното и какво точно ще е това бъдеще. Важни са, защото все още има партии, които са готови да се допитат до всички български граждани, кой да ги представлява на избори. Важни са, защото само така може да се върне доверието в политиката.

Аз утре ще гласувам за себе си. За себе си, защото искам да има за кого да гласувам есента, защото имам крещяща нужда от доказателство, че в България все още е възможно нещата да се случват по честен и прозрачен начин.

Аз ще гласувам утре за Прошко Прошков и Светослав Малинов, защото те въплъщават това, което според мен ще възроди дясното. Защото са нови и млади политици, и въпреки това имат нужния опит, за позициите, за които се борят – за кмет на София, за президент на България.

За мен спасението на София от пълен упадък и възродяването му в истинска европейска столица се казва Прошко Прошков. Познавам го, моите приятели го познават, знам, че това е човекът, който няма да предаде даденото му доверие.

За мен Прошко има силата, волята и желанието да промени управленския модел, наложен в последните години, от които полза имат само тези, които го прилагат.

Този човек четири години не спря да се защитава интересите на гражданите, които са му гласували доверие, а в последните седмици беше по улиците и говори с всеки, който искаше да му сподели идея, проблем или просто някоя и друга дума. Подвиг, на който аз си признавам, не съм способна.

Аз утре ще гласувам за себе си, като дам гласа си за Прошко и Светослав Малинов, за да има смисъл да остана тук, а не да търся начин как аз и моите приятели да емигрираме.